Решение № 260074 от 17.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………………/….....07.2020 г. гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ

При участието на секретар Христина

Атанасова като разгледа докладваното от съдия Терзийска въззивно търговско дело № 681 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ф.М.С. ***, чрез процесуален представител против Решение № 126/09.01.2020 г. на ВРС по гр.д. № 8402/2019 г., с което е отхвърлен иска на

Ф.М.С. срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК

*********, гр. София, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 419,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS - 01251238, сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********; сумата от 58,07лв. представляваща възнаградителна лихва за периода 30.11.2009г. -28.05.2010г.; 51.13лв. мораторна лихва за периода 30.12.2009г. - 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011г. до окончателно изплащане на задължението и сумата 125,00лв., представляваща разноски по делото, в т.ч. и юристконсултско възнаграждение, тъй като е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от 18.04.2011г. издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд гр. Варна, на основание чл.439,ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят моли за отмяна на решението като постановено при неправилно приложен материален закон. Счита, че тълкувателните решения /в това число, на което се е позовал първоинстанционния съд/ не създават правни норми, а акта поражда действие само занапред като изводът се споделя и от ВКС в мотивите към ТР 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. ОСГТК.

Следователно и въпросът за течението, респективно прекъсването на давността следва според въззивника да се разреши в контекста на задължителното тълкуване по т.10 на ТР 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, съгласно което когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в срок от 2 години, изпълнителното производство се прекратява по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая единственото валидно изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело на ЧСИ З.Д. № 994/2012 г. е на 03.04.2012 г. Други действия взискателят не е извършвал, респективно от горната дата тече погасителната давност по отношение на вземането. Моли за уважаване на жалбата, отмяна на акта на ВРС и постановяване на нов, с който искът да се уважи в цялост.

В срока за отговор „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД моли за потвърждаване на решението на ВРС като постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Претендира да се приеме становището, че давност не е текла до постановяване на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, с което в т.10 е постановено,че предходното Постановление от 1980 г. на ВКС е изгубило действие, респективно от датата на ТР нече нова давност по материалното правоотношение. Позовава се и на практика на ВКС в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски.

В проведено открито съдебно заседание по делото въззивника поддържа изложеното в жалбата и оспорва отговора, отправяйки искане към съда за отмяна на обжалвания съдебен акт с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител.

Въззивният съд в настоящия си състав, след преценка доводите на страните и като съобрази, че правото на обжалване е упражнено от легитимирано чрез правен интерес лице в законоустановения по ГПК срок, дава следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:

Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба на Ф.М.С. ***, чрез процесуален представител, с която е отправено искане да бъде признато за установено по отношение на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 419,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-01251238, сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********; сумата от 58,07лв. представляваща възнаградителна лихва за периода 30.11.2009г. - 28.05.2010г.; 51.13лв. мораторна лихва за периода 30.12.2009г. - 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011г. до окончателно изплащане на задължението и сумата 125,00лв., представляваща разноски по делото, тъй като е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от 18.04.2011г. въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд гр. Варна.

Ищецът твърди, че задълженията описани по-горе са се погасили по давност още в хода на изпълнителното производство пред ЧСИ З.Д.

/изп. дело № 20118080400994/, преди изготвяне на постановлението за прекратяването му, както и преди образуването на ново изпълнително производство пред ЧСИ И. - Л.К.Е. peг. № 894, тъй като последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело е налагане на възбрана в м.04.2012г. на недвижим имот, находящ се в с. Градинарово, общ. Провадия, обл. Варна. От този момент е започнала да тече 5-годишната погасителна давност и възможността за принудително изпълнение се е погасила на 03.04.2017г. Счита, че са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд Варна/, а именно изтекла е предвидената в закона петгодишна погасителна давност. Към момента на образуване на второто по ред изпълнително дело № 20188940400263, по описа на ЧСИ И. - Л.К.Е. peг. № 894 задълженията по Изпълнителен лист от 18.04.2011г. издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд Варна са били погасени по давност и същите не са могли да бъдат обект на принудително изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск като оспорва твърденията, че давностният срок по отношение на вземането е изтекъл.

Твърди, че по молба на цедента му "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България от 15.07.2011г. е образувано изпълнително дело № 994/2011г. по описа на ЧСИ З.З.Д., с peг. № 808 към КЧСИ, район на действие гр. Варна. Счита, че съгласно задължителните постановки на

ТР от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС на тази дата давността е прекъсната, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

Излага твърдения още, че след образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, с който факт обосновава неоснователността на претенцията ищцовата страна съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД., съгласно задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980г., която била в сила към датата на образуването на изпълнително дело № 994/2011г. по описа на ЧСИ З.З.Д.. От друга страна, съгласно съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, се давало разрешение на въпроса свързан с реда, по който следва да се прилагат ППВС № 3/18.11.1980 г. и TP № 2/26.06.2015 г. в хода на висящо изпълнително производство и се потвърждавало разбирането, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Счита, че в процесния период при образуване на първото изпълнително дело приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г., докато даденото с т.10 от ТР по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на разрешение се прилага от дата на неговото постановяване – 26.06.2015 г., и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. С оглед на изложеното, твърди че датата, на която вземането се погасява по давност е 26.06.2020 г. На следващо място ответника излага твърдения, че в рамките на изпълнителните производства е предприел действия по изпълнението, които прекъсват давността.

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на гореописаната Заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело № 20118080400994 по описа на ЧСИ З.Д. peг. № 808, което на 23.11.2017г. е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В хода на изпълнителното производство на 15.05.2015г. е сключен договор за цесия между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК ********* и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК *********. На 17.01.2018г. е образувано изп. дело № 20188940400263 по описа на ЧСИ И. - Л.К.Е., peг. № 894 с взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* и длъжник ищецът по горецитирания изпълнителен лист.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай ищцата твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност, поради непредприемане от страна на кредитора и́ на действия по изпълнението в рамките на изпълнителното производство.

От приложеното като доказателство изп.дело №

20118080400994 по описа на ЧСИ З.Д., рег.№ 808 с район на действие ОС-Варна се установява, че в полза на „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД по ч.гр.д. №3958/2011год. на ВРС, 26 състав е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Ф.М.С.. Посоченото изпълнително производство е образувано по молба на взискателя от 15.07.2011 г.

По отношение на последиците от образуването на изпълнително производство в контекста на института на погасителната давност, са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.

С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.