Решение № 49 от 25.03.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Русе, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Тодорка Недева в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Мирослав Йорданов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600032 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимата С. Х. Б. срещу Присъда № 121 / 01.11.2023 г по НОХД № 542/2023г., по описа на Районен съд - Русе, с която е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. С жалбата и допълнението към нея се иска присъдата да бъде отменена, а подсъдимата да бъде оправдана по обвинението на прокурора. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимата. Твърди се, че при установената пред първата съдебна инстанция фактическа обстановка, не се съдържат доказателства, от които да се направи обоснован извод, че Б. е осъществила от субективна и обективна страна престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност.

Сочи се, че съдът неправилно дал вяра на показанията на св. И. и св. С..

Необосновани били изводите на съда относно размера на причинената щета и наличието на пряка видимост от работното място на подсъдимата към щанда, на който пострадалия забравил портмонето си. Заключава се, че деянието не покрива признаците на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, а на друго - това по чл.207 от НК.

В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита жалбата за неоснователна и моли 1 първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Защитникът поддържа изцяло жалбата и пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Б. да бъде оправдана.

Подсъдимата се присъединява към изразената от защитника позиция. В последна си дума моли да бъде оправдана.

Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

С атакуваната присъда подс.Б. е призната за виновна в това, че на 23.06.2022г. в гр. Русе, отнела чужди движими вещи - 1 брой мъжко портмоне от естествена кожа, ведно с намираща се в него парична сума от 300,00 евро, всичко на обща стойност 736,75 лева, от владението на Л.М.Н. от гр. Русе, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.194, ал.1 вр. с чл. 54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимата била осъдена да заплати по сметка на ОД МВР - Русе сумата от 942,18 лева разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд – Русе сумата от 60,00 лева, представляващи разноски от съдебното производство.

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд се позовал на доказателствата събрани чрез обясненията на подсъдимата дадени в съдебното заседание проведено пред първоинстанционния съд, показанията на свид. П.П., С.И., А.С. и Л.Н., заключението на техническата експертиза на записи от охранителни камери, съдебната ценова икономическа експертиза, справка за съдимост, биографична справка и декларация за семейното и имотно състояние.

Въз основа на изброената доказателствена съвкупност първостепенният съд установил следната фактическа обстановка:

През месец юни 2022 г. подсъдимата работела като *** в магазин на „Метика 2000“ ООД, който се намирал на Кооперативния пазар в гр.Русе. На 23.06.2022 г. около 17:00 часа, свид. Л.Н. посетил пазара. В ръката си държал мъжко портмоне от естествена кожа, с намиращите се в него документи, банкови карти и сумата от 300 евро. Свидетелят пазарувал от щанд за ядки и подправки, като през това време поставил върху плота на щанда портмонето си. След като приключил с покупката, се насочил към друг щанд, но забравил портмонето. Това обстоятелство било забелязано от подсъдимата. Тя излязла от магазина си и отишла пред щанда за ядки, където закупила пакет с червен пипер, който поставила върху портмонето и след като си тръгнала ги взела със себе си. Когато се върнала в магазина си, влязла в съблекалнята, където нямало видеонаблюдение. Извадила от портмонето всички пари в размер на 300 евро и ги скрила. След това увила портмонето в черна найлонова чантичка, който пуснала в кош за смет и отишла да изхвърли съдържанието му. Докато минавала покрай щанда за продажба на цветя пуснала чантичката в една от намиращите се наблизо празни касетки и отишла до контейнера.

2

При връщането си докато преминавала покрай ***ката на щанда за цветя – свид.Н.Я., й съобщила, че забелязала паднала чанта и посочила къде се намирала тя. Така свид.Я. открила чантичката с портмонето на свид. Н..

Междувременно свид. Н. установил липсата на портмонето, върнал се да го търси и то му било предадено. След като го отворил, свид. Н. констатирал, че от него липсвали само парите в евро.

Изложената от районния съд фактическа обстановка е установена след вярна и точна преценка на доказателствения материал. Първоинстанционният съд направил задълбочен анализ на обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите и изготвените експертизи. От тях се установяват времето, мястото и механизма на извършване на инкриминираното деяние.

Правилно съдът кредитирал обясненията на подс. Б. само в частите им, които се подкрепят от останалите доказателства по делото. Приел, че подсъдимата изложила почти идентична фактическа обстановка, с тази описана в обвинителния акт. С обясненията си подсъдимата сочи, че видяла портмонето случайно докато пазарувала, а не преди това. Признава, че го взела, но твърди, че в него нямало пари, а само банкови карти. Тези обяснения действително са израз на защитна версия. Вярно съдът приел, че подсъдимата съобразявайки безспорно установените от свидетелите и потвърдени от записите на охранителните камери факти, синхронизирала с тях обясненията си и оспорила тези, които се извеждали въз основа на анализа на доказателствата. От момента, в който Н. забравил портмонето си, до намирането му от свид. Я., единствено подсъдимата е имала досег с него.

От показанията на свид. Н. става ясно, че в него са били парите му в евро, които след предаването му липсвали. С право съдът кредитирал показанията му, тъй като още преди намирането на портмонето, пред свид. С. е заявил за съдържаща се в него парична сума по размер и вид на валутата. От техническата експертиза на записите от охранителните камери се установява, че подсъдимата се приближила до щанда за ядки и подправки няколко секунди след като Н. си тръгнал и забравил портмонето, както и че до този момент никой не го е докосвал. От обясненията на Б. и същата експертиза се установява, че тя взела портмонето, отнесла го до скрито от камерите място, където е проверила съдържанието му. От тях са видни и последващите действия по подмятането на портмонето за да бъде намерено, което се потвърждава и от показанията на свид. Я.. При това положение се налага извода, че когато подсъдимата е отнела портмонето, в него освен документите се намирали и въпросните пари, които тя е взела, а след това го е подхвърлила. Напълно точно съдът приел, че от показанията на свид. С. и свид. И., както и от заключението на техническата експертиза се установяват начина на подреждане на стоката на щанда, на който е забравено портмонето и обстоятелството, че от магазина, в който работела подсъдимата имало пряка видимост до мястото, на което е била отнетата вещ, с намиращото се в него съдържание. Посочените свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, показанията им са дадени под наказателна отговорност, последователни, логични и кореспондират по между си. Присъствието им на пазара като ***и на стоки е ежедневно и те най-добре познават обстановката там. По тези 3 съображения твърдението на подсъдимата, че случайно намерила портмонето и аргументите в жалбата поддържани в съдебното заседание пред въззивната инстанция, че няма видимост към мястото, където се намирало портмонето не се споделят.

От показанията на свид. Н. подкрепени с показанията на свидетелите П., С. и И., правилно районният съд извел извода, че в отнетото портмоне имало пари в евро. Действително размерът на сумата, за която се сочи от свидетелите П., С. и И., пред които Н. е заявил какъв е, включително и посочения от самия него в съдебно заседание, е различен - от 300 до 500 евро.

При това положение напълно законосъобразно първата инстанция, приела най-благоприятния за подсъдимата вариант от 300 евро, както било посочено и в обвинителния акт. От съдебната ценова икономическа експертиза се установява и общата стойност на отнетото имущество.

От справката за съдимост на подсъдимата са видни чистото й съдебно минало и липсата на наложени по реда на чл.78а от НК административни наказания.

Настоящата инстанция споделя напълно и извода на първостепенния съд, че автор на инкриминираното деяние е именно подсъдимата Б..

Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано стигнал до извода по несъмнен начин, че подс.Б. е осъществила състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.

Така от обективна страна на 23.06.2022г. в гр. Русе, подсъдимата отнела чужди движими вещи - 1 брой мъжко портмоне от естествена кожа, ведно с намираща се в него парична сума от 300,00 евро, всичко на обща стойност 736,75 лева, от владението на Л.М.Н. от гр. Русе, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна подсъдимата Б. действала при пряк умисъл.

Съзнавала е общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.

Напълно наясно е била, че описаните вещи не й принадлежат, че те са чужди и няма никакво право да ги вземе, че деянието й ще доведе до засягане имуществената сфера на собственика им, но въпреки това, без знанието и съгласието му и водена от желанието си да се сдобие с парични средства, каквито се предполага, че са налични в портмонето, тя извършила престъплението.

Деянието не е съставомерно по чл.207, ал.1 от НК, който предвижда наказателна отговорност за онзи, който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил. Това е така, защото портмонето не било загубено от свид.Н., а забравено. Това е видно от обстоятелството, че той се върнал до го търси, в това число и на щанда за ядки и подправки. От изложеното става ясно, че не се касае за загубена вещ. Съгласно ППВС № 6/1971 г. (изм. с ППВС № 7/1987 г.), забравената вещ може да бъде предмет на кражба. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа 4 власт върху нея.

Правилно и законосъобразно контролираната съдебна инстанция е отмерила наказанието на подс. Б., съобразявайки смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, за което е изложила подробни мотиви, с които и въззивната инстанция изразява пълно съгласие.

Въззивният съд споделя и извода на първоинстанционния съд за приложението на чл.66, ал.1 от НК, както и срока на отлагане на изпълнението на наказанието, който е минимален – три години, тъй като за постигане на целите на наказанието не се налага подсъдимата да бъде изолирана от обществото.

Законосъобразно с оглед изхода на делото е и произнасянето на Районен съд Русе, с което на основание чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимата са възложени разноските по делото.

В обобщение, при цялостната служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден.