Решение № 33 от 15.02.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е

Н И Е

№ …………./15.02.2022 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 358/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал.

1 от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от К.А.П. ***, с ЕГН **********, против разпореждане № 4505-40-954 от 23.06.2021 г., издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ. Жалбоподателят счита оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че са допуснати нарушения в процедурата по издаването му. Оспорва определения в разпореждането размер за изплащане по съображения, че не е ясно как е формирана сумата на неизплатените брутни трудови възнаграждения и дали е достигнат максималният месечен размер на гарантираните вземания, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. в размер на 1525 лв. Твърди, че не е ясно защо не са включени като гарантирано вземане неизплатените му трудови възнаграждения за м. ноември 2018, м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г. и неизплатените му парични обезщетения по чл. 224, ал. 1 и чл. 220 от КТ, за които има постановени съдебни решения. Възразява, че не е спазена процедурата по Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (Наредбата). Твърди, че е подал възражение срещу справката по чл.

4, ал. 1 от Наредбата, но евентуално изготвената нова справка не му е предоставена за запознаване. Счита, че административният орган е определил дължимите вземания вероятно само и единствено на предоставената от работодателя информация, без да му даде възможност да я оспори и без да вземе предвид представените в административното производство съдебни решения. Иска отмяна на оспореното разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, както и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът

– директорът на Фонд “ГВРС” при НОИ, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че административният орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР, като е взел предвид данните за начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на лицето съгласно ведомостите за заплати. Сочи, че гарантираните вземания по чл. 3 от ЗГВРСНР касаят начислените и неизплатени трудови възнаграждения, а съобразно разпоредбата на чл.

128 от КТ начисляването на трудовите възнаграждения намира израз единствено и само във ведомостите за заплати. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че присъдените със съдебните решения вземания не попадат в хипотезата на чл. 3 от ЗГВРСНР, поради което правилно административният орган не ги е взел предвид при определяне на вида и размера на гарантираните вземания. Твърди, че жалбоподателят би могъл да предяви претенциите си по съдебните решения в производството по несъстоятелност пред синдика, но не и по специалния ред по ЗГВРСНР. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че К.А.П. е работил на длъжност „миньор подземен втора степен“ в “Е.” ЕАД за периода от 13.04.2004 г. до 18.01.2019 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Не е спорно също, че с решение № 29 от 11.03.2020 г. по т.д. № 15 / 2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, поправено с решение № 39 от 18.05.2020 г., е открито производство по несъстоятелност на “Е.” ЕАД, като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Решението е публикувано в ТР на 13.03.2020 г., а решението за неговата поправка - на 19.05.2020 г.

Със заявление с вх. № Ц4502-24-130 от 26.05.2020 г. до ТП на НОИ – Добрич К.А. П.е поискал отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. В заявлението е декларирано, че лицето има да получава заплати в размер на 7984, 70 лева и обезщетения в размер на 6183, 51 лева. Посочено е, че има съдебни решения за вземанията.

С писмо с изх. № Ц4502-24-130≠1/26.08.2020 г. началникът на сектор КП при ТП на НОИ – Добрич е поискал от К.А. П.да да представи справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата или съдебно решение за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и изпълнителен лист за влизането му в сила.

В отговор на писмото К.П. е представил две влезли в сила съдебни решения - решение № 213 от 20.12.2019 г. по гр. дело № 520/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик и решение № 99 от 29.07.2020 г. по гр.д. № 656/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик, както и два броя изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д.

№ 165/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик и ч.гр.д. № 233/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик. Посочил е, че в изпълнителните листи фигурират и суми, които не са гарантирани и не се изплащат от фонда и могат да бъдат предявени за плащане в производството по несъстоятелност на „Е.“ АД.

На 29.03.2021 г. временният синдик на дружеството е изготвил справка по чл.

4, ал. 1 от Наредбата с изх. № 88/29.03.2021 г., в която е удостоверено, че П. има начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за м. юли, август и септември 2018 г. в размер на по 1003, 69 лева и за м. октомври 2018 г. в размер на 872, 77 лева, както и начислено и неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за м. януари 2019 г. в размер на 792, 67 лева. Липсват данни за връчване на тази справка на жалбоподателя.

В изготвена от началник сектор КП към ТП на НОИ – Добрич работна справка от 2021 г. за определяне на размера на гарантираното вземане по чл. 22 от ЗГВРСНР и дължимите осигурителни вноски е отразено, че начислените, но неизплатени заплати и обезщетения на жалбоподателя са в общ размер на 4 676, 51 лева. Сумите в нея съвпадат с данните по справката на работодателя. В тази насока са и представените по делото фишове за заплати и обезщетения за посочените в справката месеци на л.62 - л.66.

От приложения по делото констативен протокол № КГ-5-24-00937064/14.06.2021 г. на ТП на НОИ – Добрич (л.67-68) е видно, че през периода 10.10.2020 г. – 14.06.2021 г. контролните органи на НОИ са извършили проверка при работодателя за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на основание чл. 21, ал. 1 от ЗГВРСНР и чл. 5, ал. 1 от Наредбата. В протокола е посочено, че проверката е извършена въз основа на данните от счетоводните отчети и ведомостите за заплати на „Е.“ ЕАД, въз основа на които е установено, че в срока по чл. 4, ал. 1 от Наредбата работодателят е издал 153 бр. справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения. На работодателя са дадени задължителни предписания за отстраняване на констатирани нередности, свързани с определяне правото и размера на гарантираните вземания. Указано е да се извършат корекции на 16 броя справки относно размера на брутното трудово възнаграждение – в увеличение и добавяне на месеци с неизплатени възнаграждения. Дадени са задължителни предписания за корекция на 8 бр. справки в посока намаление на гарантираното вземане поради неправилно включени възнаграждения – вече платени такива или части от тях, както и възнаграждения за месеци, в които лицата не фигурират във ведомостите за заплати.

На 23.06.2021 г. е издадено оспореното разпореждане № 4505-40-954 на директора на Фонд “ГВРС” при НОИ, с което на основание чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 4 и чл. 22 от ЗГВРСНС в полза на жалбоподателя е отпуснато гарантирано вземане в общ размер на 4 676, 51 лева, от които начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.07.2018 г. – 31.10.2018 г. включително в размер на общо 3 883, 84 лева и парично обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за м. януари 2019 г. в размер на 792, 67 лева, като след направени удръжки за задължителни осигурителни вноски и данък върху дохода на лицето е определена сума за изплащане в размер на 3 664, 54 лева.

От приложените по делото преписи от съдебни решения на БРС е видно, че те са поставени в производство по чл. 415 от ГПК след подадено от работодателя възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. С тези решения е признато за установено, че жалбоподателят има вземания спрямо “Е.” ЕАД за неизплатени нетни трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ, както следва : 668, 89 лева – неизплатено възнаграждение за м. юли 2018 г.; 668, 54 лева – неплатено възнаграждение за м. август 2018 г.; 668, 89 лева – неплатено възнаграждение за м. септември 2018 г. ; 635, 69 лева – неплатено възнаграждение за м. октомври 2018 г.; 648, 88 лева – неплатено възнаграждение за м. ноември 2018 г.; 652, 52 лева – неплатено възнаграждение за м. декември 2018 г.; 412, 45 лева – неизплатено възнаграждение за м. януари 2019 г.; 969, 19 лева – парично обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ; 3 213, 63 лева – парично обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ; 1275, 25 лева – парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. в размер на 25 дни по чл.

224 от КТ. От мотивите към решението по гр.д. № 656/2019 г. по описа на БРС е видно, че размерът на задълженията е определен на базата на подадената информация в НАП и изготвената въз основа на нея съдебноикономическа експертиза.

В хода на производството по делото е представена още една справка от работодателя по чл. 4, ал. 1 от Наредбата (л.61), със същия номер и дата, изготвена от едно и също длъжностно лице, временния синдик на дружеството, но с различно съдържание. Според тази справка жалбоподателят има начислено трудово възнаграждение за м. юни 2018 г. в размер на 1005, 56 лева, изплатени 780, 29 лева и остатък за плащане – 225, 27 лева, както и начислено и неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за м. януари 2019 г. в размер на 792, 67 лева.

По делото е представена и справка от персоналния регистър на НОИ от 01.11.2021 г. (л.69), от която е видно, че за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 и за м. януари 2019 г. има подавани данни в НАП за осигурителен доход на жалбоподателя. Според тази справка начисленият месечен облагаем доход за 2018 г. е, както следва : м. януари 2018 г. – 1006, 84 лева; м. февруари – 931, 68 лева; м. март – 982, 55 лева; м. април – 1006, 69 лева; м. май – 1008, 75 лева; м. юни – 1005, 56 лева; м. юли – 1003, 69 лева; м. август – 1003, 69 лева; м. септември – 1003, 69 лева; м. октомври – 872, 77 лева; м. ноември – 914, 40 лева; м. декември – 918, 18 лева. За м. януари 2019 г. са подадени данни за обезщетение за оставане без работа в размер на 792, 67 лева.

Със задължителни предписания

№ ЗД-1-24-01026283/29.10.2021 г. (т.е. след датата на издаване на обжалваното разпореждане) контролните органи на НОИ са наредили на работодателя да заличи данните за П. с код за вид осигурен 02 за м. 11/2018 г. и м. 12/2018 г. и да коригира данните за лицето за м. 01/2019 г. с мотива, че са неправилно подадени (л.70). От горепосочената справка от НОИ е видно, че предписанията все още не са изпълнени и данните продължават да съществуват в персоналния регистър на осигурените лица.

По делото като доказателства са приети гр.д. № 520/2019 г. и гр.д. № 656/2019 г., и двете по описа на БРС.

По искане на жалбоподателя са допуснати и изслушани две съдебноикономически експертизи за установяване размера на гарантираните вземания според съдебните решения и според ведомостите за заплати на работодателя, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните. За изпълнение на поставените задачи вещото лице по тях е извършило проверка на ведомостите за заплати на работодателя, съхраняващи се в ТП на НОИ – Добрич, както и на данните от персоналния регистър на НОИ за спорните периоди. От заключението по първата съдебноикономическа експертиза се установява, че подадените в НАП данни за осигурителен доход на жалбоподателя за м. юли, август, септември и октомври 2018 г. съвпадат с данните във ведомостите за заплати на “Е.” АД за тези месеци, в които има начислени заплати за “платен престой”. За м. ноември и м. декември 2018 г. по ведомостите за заплати на дружеството няма начислени възнаграждения в брутен и нетен размер, но има декларирани данни в НАП за осигурителен доход в размер на 914, 40 лева за м. ноември 2018 г. и в размер на 918, 18 лева за м.декември 2018 г. За м. януари по ведомостите за работни заплати има начислено обезщетение за оставане без работа в брутен размер на 792, 67 лева, колкото е декларирано и в НАП. По ведомостите за заплати за м.януари 2019 г. няма начислено трудово възнаграждение. Няма и данни за деклариран осигурителен доход за този месец в НАП. След извършената проверка вещото лице е установило, че не може да определи брутният размер на признатите със съдебните решения трудови възнаграждения и обезщетения и размера на полагаемите се на жалбоподателя гарантирани вземания въз основа на тези решения поради съществуващите несъответствия с данните от ведомостите за заплати и от персоналния регистър на НОИ за осигурените лица. Според неговото заключение дължимите гарантирани вземания на база данните за начислените, но неизплатени брутни трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ съгласно ведомостите за заплати на работодателя след направените удръжки са в размер на общо 3666, 55 лева, колкото са определени и в обжалваното разпореждане. След справка с приложените граждански дела вещото лице е дало допълнително заключение, че признатите с решение по гр. д. № 656/2019 г. по описа на БРС неизплатени обезщетения по КТ са в брутен размер на общо 5458, 07 лева, от които – 969, 19 лева – обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ; 3213, 63 лева – обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ и 1275, 25 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. (25 дни). Гарантираното вземане на жалбоподателя за тези обезщетения по чл. 22, ал.