Решение № 303 от 20.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000091 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по в въззивна жалба от Г. ф., С. против решение № 260095 от 18.08.2022 г., постановено по т.д. № 162 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта с която е:

- осъден Г. ф. да заплати на Х. Й. Х., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., настъпили вследствие смъртта на сина му Г. Х.

Х., при ПТП настъпило 14.10.2019 г., причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от 27.05.2020 г. до окончателното плащане;

- осъден Г. ф. да заплати на С. Ю. Ч., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., настъпили вследствие смъртта на сина й Г. Х.

Х., при ПТП настъпило 14.10.2019 г., причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от 27.05.2020 г. до окончателното плащане;

1

- осъден Г. ф. да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца Х. Й. Х. в размер на 6 636 лв. с ДДС.

- осъден Г. ф. да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца С. Ю. Ч. в размер на 6 636 лв. с ДДС.

- осъден Г. ф. да заплати в полза на д., по бюджета на съдебната власт, сумата от 16 000 лв. за държавна такса и сумата от 468 лв. представляваща възнаграждение за изготвяне на съдебно – психиатрична експертиза, изплатена от бюджета на съдебната власт.

Ответникът по исковете Г. ф., С. изразява становището, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа се, че ищците не са доказали всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, съответно – отговорността на делинквента Ю.н А.. Твърди се в тази насока, че не са обосновани изводите на съда за извършени конкретни нарушения от това лице, намиращи се в причинна връзка с произшествието и настъпилите вреди. Изразено е становище, че не била точно установена конкретната причина за смъртта на сина на ищците – Г. Х. и пряка причинна връзка с поведението на водача на лекия автомобил А., като се поддържа, че настъпилите травматични увреждания довели до смъртта на пострадалия са причинени от липсата на обезопасителен колан, поради което същият, ако не в пълна, то поне в значителна степен е допринесъл за настъпването на процесните вреди. Жалбоподателят поддържа, че присъдените на всеки от ищците обезщетения за претърпени неимуществени вреди не били доказани, евентуално техните размери били необосновано завишени и не кореспондирали със събраните по делото доказателства и с трайната съдебна практика, както и че не е отчетен факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Искането е да се отмени решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, евентуално – да се намали размера на обезщетенията, като се отчете приноса на пострадалия за настъпване на вредите, както и се присъдят разноски съобразно с това решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 2 ищците Х. Х. и С. Ч., с който е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт - правилен. Искането е да се потвърди обжалваното решение и да им се присъдят сторените деловодни разноски.

От третите лица помагачи на страната на ответника - В. Ю. А. и Ю. О. Д. е постъпило становище в подкрепа на въззиввната жалба на ответника.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Стара Загора е образувано по предявени от Х. Й. Х. и от С. Ю. Ч. против Г. ф., субективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумите от по 200 000 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина им Г. Х. Х., при ПТП настъпило 14.10.2019 г., причинено от водач без сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от 27.05.2020 г. до окончателното плащане.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

На 14.10.2019 г., около 01:00 часа, на първокласен път *-*, в посока от гр.

Ш. към гр. К., в зоната на км.***+***, южно от кръстовището за с. Х., настъпило ПТП, при което л.а. М. * *** *, с peг. № ** **** **, управляван от Ю.н В.ов А. навлязъл с висока скорост в насрещната пътна лента и се е ударил в движещия се срещу него л.а. А. ** с peг. № ** **** **, управляван от Л. Н. У.. В следствие от удара, двата автомобила са се преобърнали, двамата водачи и пътниците в автомобил М. - В. С., Г. Х., Ю. Щ. и И. И. са получили травми, несъвместими с живота.

Безспорно установено е, че ищците са родители на починалия при това произшествие на 14.10.2019 г. - Г. Х. Х..

От събраните по делото доказателства категорично се установява както наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина им, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото ПТП .

Безспорно установената липса на валидна задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ на собственика или на водача респ. на ползвателя на М. * *** *, с peг. № ** **** ** , в който е пътувал пострадалият Г. Х. Х. , обуславя правната възможност за ищците да търсят обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им, в хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

Според тази разпоредба, Г. ф. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Р. Б., на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б. и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Спорните въпроси, предвид поддържаните и във въззивното производство възражения на ответника и становището на третите лица помагачи, са свързани с установяване деликната отговорност на водача на л.а.

М. * *** *, с peг. № ** **** ** - Ю.н В.ов А.; наличието на принос от страна на пострадалия Г. Х. за настъпване на травмите, както и със справедливия размер на евентуално дължимото обезщетение за всеки от ищците.

Относно тези спорни въпроси, както и относно останалите релевантни за спорното правоотношение факти, Окръжен съд Стара Загора е изложил подробни и убедителни мотиви, които напълно се споделят от въззивния съд.

Като допълнение към тези мотиви, настоящият състав на Апелативен съд Пловдив добавя следните съображения:

От събраните доказателства по делото, както и от приетите заключения на единичната и тричленна съдебно-автотехнически експертизи, подробно и изчерпателно е установен механизма на настъпване на процесното ПТП:

На посочената дата - 14.10.2019 г., около 01:00 часа, в тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък, по първокласен път *-*, в посока от гр. Ш. към гр. К., със скорост около 129 км/ч се е движил л.а. М. * *** *, с peг. № ** **** **, управляван от Ю.н В.ов А.. Видимостта е била ограничена от формата на светлинното петно на фаровете. В същото време, в обратна посока, със скорост около 51 км/ч се е движил л.а. А. ** с peг. № ** **** **, 4 управляван от Л. Н. У.. В зоната на км.***+***, южно от кръстовището за с.

Х., водачът А. навлязъл в лентата, предназначена за насрещно движение и на около 4,50 м южно от ориентира по дължина на платното за движение, а по ширина на 1,60 м западно от източната граница на пътното платно, вследствие от което е настъпил челно ексцентричен удар между двете МПС.

Ударът е настъпил в източната пътна лента, предназначена за движение на л.а. А..

След удара, двата автомобила са се завъртели наляво около вертикалните оси на масовите центрове, като контактните повърхностите между тях са се увеличили в посока леви странични части, след което е последвало страничното им обръщане. Лек автомобил М. се е обърнал през таван и се е установил разположен върху колелата си с предна част насочена в посока югозапад, а л.а. А. се е обърнал по таван и се е установил по таван с предна част насочена в посока запад.

От този механизъм на произшествието се установява, както противоправността на поведението – действия и бездействие на водача л.а. М.

* *** * Ю.н А., така и причинната връзка между това поведение и удара между двата автомобила, съответно - с настъпилите вследствие от този удар вреди.

Противоправността в поведението на водача А. се изразява в следното:

- управление на автомобила със скорост 145 км.ч в нарушение на ограниченията по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, която в случая с оглед категорията на МПС и местоположението – извън населено място, доколкото няма данни за други ограничения, е била 90 км.ч.;

- навлизане с автомобила в насрещната пътна лента в нарушение на забраната на чл. 16, ал. 1 ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

- непредприемане на действия, насочени към избягване на удара с насрещно движещия се в своята пътна лента лек автомобил А. **, чрез 5 своевременно връщане на л.а. М. в своята пътна лента за движение, намаляване на скоростта или спиране и пропускане на насрещно движещия се автомобил. В случая са нарушени правилата, съдържащи се в чл. 20 ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; а също и тези по чл. 44. ЗДвП – при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разС.ие между пътните превозни средства. Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Нарушенията на посочените изисквания на специалния закон от страна на водача на л.а. М. * *** * е довело неизбежно до сблъсъка с насрещно движещия се в своята пътна лента и в рамките на разрешената скорост автомобил А. **, до преобръщането и деформациите на двата автомобила и причинените вследствие от това тежки телесни травми на пътуващите в тях лица, довели до смъртта на петима от тях т.ч. - и на сина на ищците - Г. Х..

Съгласно с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като от страна на ответника и/или на подпомагащите го трети лица не са ангажирани доказателства, оборващи тази законова презумпция.

От приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ, се установяват причинените в резултат от произшествието увреждания на пътуващия в л.а. М. * *** * Г. Х., довели до смъртта му. Установените от заключението на вещото лице, брой, вид, тежест и механизъм на получените от Х. травми, категорично опровергават поддържаното от представителя на ответника твърдение за наличие на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Според обобщеното заключението на в.л. д-р Е. Б., смъртта е причинена от съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма.