Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260236 от 02.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 236/2019
Вид
Решение № 260236
Подписан
02.06.2021
В сила
01.11.2023
Състав
ЦВЕТЕЛИНА ЕВГЕНИЕВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260236 гр.Пловдив, 02.06.2021г

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на седемнадесети май хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева при секретаря Ваня Казакова и в присъствието на прокурора ……......... ……..................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 236 по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:

Обективно съединени искове на основание чл.135 от ЗЗД и чл.57, ал.2 от ЗЗД във вр. чл.649, ал.2 от ТЗ.

Предявени от С.М.Ж., в качеството ѝ на синдик на „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК ********* против „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК ********* и Т.Ж.К., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен по отношение кредиторите на „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК ********* сключеният между двамата ответници договор за продажба на недвижими имоти, съставен във формата на нотариален акт № 89 от 24.02.2015г, н.д.№ 81 от 2015г на Нотариус Б. Тонева, рег. № 233, вписан в СВ - Пловдив, с който дружеството в несъстоятелност продава на Т.К.:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1201/30.09.2009г на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на имота: гр. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с документа площ – 81 кв.м., заедно 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена;

2.

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1201/30.09.2009г на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с документа площ – 81 кв.м., заедно 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, като описаните обекти са разположени в сграда № 4, построена в поземлен имот с идентификатор ***, за сумата общо от 9900лв, както и да бъде осъден Т.Ж.К. да върне в масата на несъстятелността сумата от 200 000лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 22.03.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща сбор от пазарната стойност на всеки от обектите от по 100 000лв към момента на сделката. Претендира разноски.

Ответникът „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК ********* ги счита за недопустими и моли съда да прекрати производството, а по същество ги оспрова и иска да бъдат отхвърлени като неосонвателни.

Ответникът Т.Ж.К. *** също оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:

Първоначално съдът е бил сезиран с искова молба, в която синдикът е твърдял извършване на отчуждителна сделка между двамата ответници – продажба на недвижими имоти, която е довела до редуциране на масата на несъстоятелността, като длъжникът е знел за увреждането и е целял именно увреждане на своите кредитори, като купувачът – вторият ответник, също е знаел за увреждането. Поради това е предявен отменителен иск за сделката между ответниците и иск за осъждане на физическото лице К. за връщане на имотите в масата на несъстоятелността.

В хода на извършвани от ищеца действия по вписване на исковата молба по делото е установено, че имотите, предмет продажба са погинали – същите са били съборени и на тяхно място е построена нова сграда с нов идентификатор, в която не се установява К. да има собствени обекти. Поради това твърди, че след като дружеството му е прехвърлило право на собственост ведно с право на строеж, то със събаряне на сградата за К. е останала възможността да изгради отново съборените му сгради, а като не е сторил за него е останало правото на строеж без да е реализирано и затова той дължи връщане на това право на строеж в масата на несъстоятелонстта. Според синдика, К. се е „отказал мълчаливо” от това право, а след като той не фигурира като собственик на нито един от новопостроените обекти то издадените разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация са никожни. Продължава, че за ответника К., като титуляр на правото на собственост върху погиналите обекти, съществува правото на строеж – да построи и държи в имота сгради/обекти в същия обем. Тези му права са се трансформирали в притежаване на припадащите се идеални части от самостоятелните обекти в новопостроената сграда, респ. му се дължи обезщетение за вреди - невъзможността да реализира правото на строеж в право на собственост в размер на паричния му еквивалент. Поради това ищецът счита, че е налице правен интерес от иска за връщане в масата на несъстоятелността на притежаваните, съответно припадащите се идеални части от всеки самостоятелен обект в новопостроената сграда. Последният иск е уточнен с молба на л.68 от делото като вече се иска връщане на припадащите се на К. идеални части от 162 кв.м. от самостоятелни обекти в новата сграда.

Със следваща уточняваща молба на л.72 от делото е посочено, че е безспорно, че купеното от К. имущество не съществува в патримониума му и след като той не може да го върне в масата дължи заплащане на пазарната му равностойност в размер на 200 000лв и следва да бъде осъден за тази сума.

По така заявените обстоятелства, с определение № 1516 от 17.07.2019г, съдът е приел, че ищецът е уточнил, че исковете са по чл.135 ЗЗД и обусловен от него осъдителен иск за заплащане на паричната равностойност на недвижимите имоти, предмет на атакуваната сделка, тъй като последните са погинали и не могат да бъдат върнати в МН, който осъдителен иск следва да се квалифицират по чл.57, ал.2 ЗЗД. Изложил е мотиви, че производството следва да бъде прекратено като недопустимо и исковата молба – върната по предявените ревандикационните искове по чл.108 ЗС досежно самостоятелни обекти с идентификатори *** и *** по КК на гр.Пловдив поради липса на годни обекти на вещното право. В прекратителната част определението на съда е влязло в сила.

С постъпилия отговор от Т.Ж.К. на първо място оспорва претенцията към него за заплащане общо на сумата от 200 000лв, като посочва, че с прогласяване на относителната недействителност сделката, покупко-продажба продължава да е действителна между страните, а е недействителна само по отношение на кредиторите на несъстоятелността и К. ще трябва да търпи изпълнението върху собствените му вещи, но има право да получи това, което е платил, в случай, че вещта бъде продадена. Той възразява, че ако вещта бъде продаде той ще получи 9900лв, а ще трябва да плати 200 000лв, което е несправедливо.

Оспорва да е искал да увреди кредиторите на дружеството, като не е знаел да има такива и не е проверявал за вписани тежести, тъй като сградата на този адрес е била порутена, не е подлежала на възстановяване и не е представлявала интерес като право на собственост. Възразява по тезата на синдика за „вечното право на строеж“, което той е придобил, тъй като в имота е построена съвсем различна сграда, в която няма как да се е трансформирало неговото право на строеж.

Ето защо намира иска по чл.135 от ЗЗД за лишен от правен интерес, тъй като при положителен иск няма да съществува имущество, върху което синдикът да упражни правата по решението.

По отношение състоянието на сградата посочва, че тя е била с компрометирана конструкция, опасна и негодна за ползване и са били издадени няколко заповеди на кмета на Район Централен за премахване на незаконно извършено преустройство. Заявява, че за проектиране на парцела е била издадена скица-виза от 07.11.2014г, а през 2015г е съгласуван и одобрен и инвестиционен проект за нова сграда, като изрично е предвидено съществуващите сгради и постройки да се премахнат. При това състояние посочва, че интерес за него е представлявала единствено и то донякъде възможността за добиване на строителни материали, без той да има самовнушения да претендира за право на строеж и поради това е и договорена цена в такъв размер, посочена в процесния нотариален акт, съставен за сделката.

С подадения отговор от „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК ********* на първо място считат иска по чл.135 от ЗЗД за недопустим, тъй като синдикът не е легитимиран да го предявява от името на всички кредитори. За да бъдат последните увредени синдикът трябва да докаже, че те са били кредитори към момента на сделката и тя ги е увредила. Позовава се на приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредитори и посочва, че не всички от тях са имали вземания към дружеството към момента на сделката.

Счита иска за неоснователен и по причина, че процесната сделка е сключена преди т.нар. „подозрителен период“.

Отрича приобретателят да е имал знание за увреждане, отрича да е налице обективно увреждане на кредиторите, тъй като към момента на сделката дружеството е разполагало с имущество и не е налице разпореждане с единствен актив.

С подадената по делото допълнителна искова молба ищецът допълва обстоятелствата по наличието на знание за увреждане у К., който след закупуване на имотите е предоставил нотариално заверено пълномощно на управителя на длъжника С. М. и на И. И.– ** на собственичката на капитала на длъжника В. И. да извършват всякакви сделки със същите имоти, вкл. да правят откази от права. Последното мотивира ищеца да приеме, че К. се е отказал „мълчаливо“ от правото на строеж, което е притежавал, като разрешението за строеж е издадено именно и само на трите физически лица - С. М. , И. И.и В. И. , а правото на собственост, в което е включено правото на строеж, може да бъде придобито/отчуждено единствено и само чрез сделка или давностно владение от трето лице, каквито факти не се манифестират по делото. Очевидна е целта „ПАЛАС -27” ЕООД да бъде „изваден“ като собственик от новата сграда, за да станат неизползваеми вписаните възбрани от неговите кредитори и пр. По тези съображения ищецът заявява, че издаденото разрешение за строеж е нищожно. Приел е за безспорно, че част от предмета на отчуждителната сделка не съществува и е от значение за правилното решаване на спора да се установи дали в дворното място може да се построи самостоятелен обект с площ от 162 кв.м. и поради това е налице интерес от иска за обявяване на сделката за покупко-продажба за относително недействителна спрямо кредиторите. След това е продължил, че след като имотите не могат да се върнат в масата, ответникът К. следва да бъде осъден да върне паричната им равностойност в размер на 200 000лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

При условията на евентуалност е формулиран следващ петитум – К. да бъда осъден да предаде собственоста и владението върху притежаваните от него 162 кв.м. идеални части от новопостроената сграда.

Формулиран е и четвърти петитум, съединен при условията на евентуалност, К. да върне в масата на несъстоятелонстта притежаваните от него 162 кв.м. иделални части от правото на строеж в дворното място.

С подадения допълнителен отговор К. не оспорва, че към датата на сделката е имало вписани възбрани от кредитори на длъжника, но посочва, че това не означава, че е имал намерение за увреждане, както и същото не следва от обстоятелството, че е бил технически ръководител на новия строеж. Отрича да е извършвал разпоредителни сделки с процесните имоти и поради това оспорва да дължи паричната им равностойност. Поддържа всички вече направени възражения.

От ответника „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н. не е депозиран допълнителен отговор по делото.

С определение № 2393 от 15.11.2019г съдът е поискал от ищеца изясняването на новопредявените искове, по изложените в определението от съда мотиви, каквото по делото е извършено. В съответствие с извършените уточнения, съдът постанови определение № 416 от 14.02.2020г, в което изложи мотиви, че така въведените нови обстоятелства за притежавани от втория ответник К. идеални части от новопостроена сграда, които представляват трансформация на притежаваното от него право на строеж представлява нов иск за собственост, с който се оспорват правата на собственост на лицата, които са собственици на новопостроените обекти, но те не участват като страни в настоящото производство. Няма данни за действия на ответника К., ако счита себе си за съсобственик с тези лица на притежавани от него 162 кв.м. от правото на строеж на новоизградената сграда, да е завил правото си на собственост пред тези лица, респ. да е оспорил техните права. Следователно ищецът въвежда обстоятелства по възникнал, според него, спор за собственост между всички собственици на новопостроената сграда от една страна и К. – от друга, но този спор следва да се разреши при участието на всички съсобственици в новопостроената сграда – за последните няма данни да са узнали за претенциите за съсобственост на К. и да са заявили становище по тях. При всички слючаи се касае за нов иск по чл.108 от ЗС, който е извън предмета на настоящото дело. Съдът е посочил, че това становище на ищеца противоречи на искането му да бъде осъден К. да заплати паричната равностойност на закупените самостоятелни обекта, поради тяхното погиване, като всъщност твърди, че те не са погинали, а са се трансформирали в съсобственост.