Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 06.04.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 3188/2025
Вид
Решение № 185
Подписан
06.04.2026
В сила
06.04.2026
Състав
Димчо Генев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Ямбол, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103188 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Сдружение „ЕАЗЖКАПБ“ - гр. С. срещу Р. М. И. от гр. Я..

С ИМ ищецът твърди, че в периода от 28.01.2020 г. до 22.12.2020 г., ищецът, в качеството на заемодател и ответницата, в качеството на заемател са сключели 9 бр. договори за безлихвен заем, като заемите са предоставени чрез банкови преводи от банкова сметка на ищеца към банкова сметка на ответницата, както следва: на 28.01.2020 г. - 500 лв., на 04.03.2020 г. - 1000 лв., на 01.04.2020 г. - 500 лв., на 05.05.2020 г. - 1500 лв., на 03.06.2020 г. - 500 лв., на 17.07.2020 г. - 500 лв., на 03.09.2020 г. - 800 лв., на 29.10.2020 г. - 500 лв. и на 22.12.2020 г. - 500 лв., или общ сбор на предоставените в заем суми в размер на 6 300 лв.

Твърди се, че сумите по заемите са предоставени на ответницата като финансова помощ на същата, във връзка с настъпило на 19.08.2016 г. ПТП, при което е починал нейният баща - М. Я. И..

Твърди се, че страните са уговорили срок за връщане на заетите суми получаването от ответницата на обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ за нанесените й неимуществени вреди от причинена на баща й смърт при ПТП-то.

Сочи се, че с Решение № ***/23.07.2025 г. по описа на ВКС, *** ТО, *** състав, е било изменено Решение № ***/21.04.2022 г., постановено по възз. гр. дело № ****2021 г. по описа на *** състав на САС, като на ответницата Р. И. е присъдена сума в размер на още 30 000 лв. или общо 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.08.2016 г.

Сочи се, че за събирането на посочената сума били образувани 2 бр. изпълнителни дела, а именно: № ***/2022 г. и № ***/2025 г., и двете по описа на ЧСИ М. Ц., с peг. №, с 1 район на действие СГС, а събраното обезщетение било преведено по сметка на ответницата.

Поддържа се, че с получаването на сумата по присъденото обезщетение, за ответницата задължението за връщане на претендираните суми по договорите за безлихвен заем за периода от 28.01.2020 г. до 22.12.2020 г. е станало изискуемо.

Твърди се, че след няколкократни проведени разговори и лично, и по телефон, ответницата е отказала връщане на заемните суми.

С последното по същество ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, а именно: да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца суми по договори за заем, предоставени в периода от 28.01.2020 г. до 22.12.2020 г. в общ размер на 6 300 лв., ведно със законната лихва от подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се разноски по делото.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявеният като главен иск, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца суми вследствие на неоснователно обогатяване предоставени при начална липса на основание в периода от 28.01.2020 г. до 22.12.2020 година в общ размер на 6 300 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на задължението от 6 300 лв.

Претендират се разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

Същата редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Б. Т. от САК, чрез когото в съдебно заседание се прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД:

Предявените искове са процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални предпоставки.

Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна ищецът чрез 2 процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.

На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства досежно факта на дължимостта на търсените суми.

Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено решение, без да мотивира решението по същество.

Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена.

При този изход на делото съдът не дължи нарочно произнасяне и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

По разноските:

При този изход на делото ищецът има право на сторените от него разноски в общ размер на 428.85 евро, от които 300 евро – адвокатско възнаграждение и 128.85 евро – държавна такса, които следва да се възложат в тежест на ответницата.

По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, Р. М. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕАЗЖКАПБ“ БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ******* представлявана от законния си представител И. К. И. с ЕГН ********** чрез адв.Б. А. Т. от САК, с адрес: гр.С., *******, сумата от 3221.14 евро, равняваща се на 6300 лева, представляваща общ размер на предоставени по договори за заем суми в периода от 28.01.2020 год. до 22.12.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от 3221.14 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2025 год. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. М. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕАЗЖКАПБ“, сумата от 428.55 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.

ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Ямбол, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103188 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Сдружение „ЕАЗЖКАПБ“ - гр. С. срещу Р. М. И. от гр. Я..

С ИМ ищецът твърди, че в периода от 28.01.2020 г. до 22.12.2020 г., ищецът, в качеството на заемодател и ответницата, в качеството на заемател са сключели 9 бр. договори за безлихвен заем, като заемите са предоставени чрез банкови преводи от банкова сметка на ищеца към банкова сметка на ответницата, както следва: на 28.01.2020 г. - 500 лв., на 04.03.2020 г. - 1000 лв., на 01.04.2020 г. - 500 лв., на 05.05.2020 г. - 1500 лв., на 03.06.2020 г. - 500 лв., на 17.07.2020 г. - 500 лв., на 03.09.2020 г. - 800 лв., на 29.10.2020 г. - 500 лв. и на 22.12.2020 г. - 500 лв., или общ сбор на предоставените в заем суми в размер на 6 300 лв.

Твърди се, че сумите по заемите са предоставени на ответницата като финансова помощ на същата, във връзка с настъпило на 19.08.2016 г. ПТП, при което е починал нейният баща - М. Я. И..

Твърди се, че страните са уговорили срок за връщане на заетите суми получаването от ответницата на обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ за нанесените й неимуществени вреди от причинена на баща й смърт при ПТП-то.

Сочи се, че с Решение № ***/23.07.2025 г. по описа на ВКС, *** ТО, *** състав, е било изменено Решение № ***/21.04.2022 г., постановено по възз. гр. дело № ****2021 г. по описа на *** състав на САС, като на ответницата Р. И. е присъдена сума в размер на още 30 000 лв. или общо 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.08.2016 г.

Сочи се, че за събирането на посочената сума били образувани 2 бр. изпълнителни дела, а именно: № ***/2022 г. и № ***/2025 г., и двете по описа на ЧСИ М. Ц., с peг. №, с 1 район на действие СГС, а събраното обезщетение било преведено по сметка на ответницата.

Поддържа се, че с получаването на сумата по присъденото обезщетение, за ответницата задължението за връщане на претендираните суми по договорите за безлихвен заем за периода от 28.01.2020 г. до 22.12.2020 г. е станало изискуемо.

Твърди се, че след няколкократни проведени разговори и лично, и по телефон, ответницата е отказала връщане на заемните суми.

С последното по същество ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, а именно: да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца суми по договори за заем, предоставени в периода от 28.01.2020 г. до 22.12.2020 г. в общ размер на 6 300 лв., ведно със законната лихва от подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се разноски по делото.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявеният като главен иск, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца суми вследствие на неоснователно обогатяване предоставени при начална липса на основание в периода от 28.01.2020 г. до 22.12.2020 година в общ размер на 6 300 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на задължението от 6 300 лв.

Претендират се разноски в настоящото производство.