Решение № 37 от 05.02.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Монтана, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500616 по описа за 2024 година

Делото е образувано по реда на чл. 258 от ГПК по жалба на Й. К. Г., подадена чрез пълномощник адвокат Н. В. срещу Решение № 533/15.11.2024г. на РС Монтана по гр.дело № 578/2024г. В ЧАСТТА, с която в производство по чл. 422 ГПК съдът е признал за установено вземане на А. ЕАД гр. С. в размер на 1776.39 лева главница, ведно със законна лихва с основание договор за потребителски кредит от 22.12.2015г. , както и в частта , с която в тежест на жалбоподателката са възложени за плащане разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Наведени са доводи за недопустимост на решението във връзка с развили се между страните заповедни производства –ч.гр.дело № 1046/2022г. и ч.гр.дело № 1033/2022г., и двете на МРС, като е постановено и определение по гр.дело № 2049/2022г. по описа на МРС, които не са обсъдени от първостепенния съд , който не е съобразил всички наведени от жалбоподателката в хода на делото възражения. Твърди се, че ищецът е подавал заявления за издаване заповед за изпълнение на същото основание , като с поредното такова цели неоснователното си обогатяване, в която насока в жалбата са изложени подробни съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. С жалбата са направени доказателствени искания – изискване на посочените дела от РС Монтана, както и задължаване ищеца да представи оригинал на приложени към договора. Претендира разноски.

Въззиваемата страна АСВ ЕАД гр. С. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

1

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

Установено е по делото, че на 28.12.2023 г. А., ищец в първоинстанционното производство, е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите 1776.39 лева – главница и 209.97 лева обезщетение за забава 06.07.2019г.28.12.2023г. с основание договор за потребителски кредит № PLUS-12409815 от 22.12.2015г. с посочен длъжник – ответника по делото Й. К. Г.. В образуваното по заявлението ч. гр. д.

№ 2877/2023г. на РС Монтана е издадена на 29.12.2023г. заповед за изпълнение на парично задължение , с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя / ищеца/ сумите по заявлението , ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023г. , както и разноски от 39.73 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. В срок е подадено възражение от длъжника. Предвид подаденото възражение, съобразно чл. 415,ал.

1 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване искове с предмет установяване съществуването на вземанията му към ответницата, за които е издадена заповедта за изпълнение, като исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415,ал. 1 от ГПК, поради което и исковете са допустими за разглеждане.

С исковата молба ищецът е поискал от съда да установи съществуването на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение , произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит № PLUS-12409815 от 22.12.2015г. , сключен между Й. К. Г. и БНП П. ЕАД, ЕИК *** , с който дружеството й е предоставило кредит в размер на 5000 лева , плюс надбавка –печалба за дружеството , както дължима застрахователна премия или общо дължима сума 11133 лева на 60 броя равни месечни вноски, всяка по 185.55 лева , с краен срок на погасяване 05.01.2021г. . Изложени са твърдения, че с договор за цесия от 10.08.2020г. , като приложение № 1 към Рамков договор ищецът е придобил вземането от БНП П. ЕАД , за което прехвърляне ответницата е уведомена с писмо от 18.08.2020г. от ищеца , за което е упълномощен от цедента.

С подадения в срок писмен отговор ответницата е оспорила исковете като недопустими, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 2049/202г. на МРС с твърдения, че е между същите страни и за същото искане. Оспорено е твърдението, че длъжникът е уведомен за цесията, като се твърди неравноправност на договорните клаузи, които не са индивидуално договорени. Оспорена е дължимостта на исковите суми с твърдения за наличие на противоречия в договора и приложение към него относно лихвени проценти и предвидени задължения, дали се дължи лихва върху застрахователната премия.

Наведен е и довод за липса на обявена предсрочна изискуемост.

С постановеното по делото решение съдът е признал за установено съществуване 2 на вземане в размер на 1776.39 лева главница, ведно със законна лихва от 28.12.2023г. , като е отхвърлил иска за установяване обезщетението за забава, като е осъдил ответницата да заплати на ищеца разноски169.67 лева по заповедното производство и 437.97 лева за исковото производство.

Така постановеното решение е валидно, а в обжалваната част, с която е признато за установено вземане за главница и допустимо , постановено по иск с правно основание чл.

79,ал. 1 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/ във връзка с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит / ЗПК/.

Предмет на въззивен контрол за правилност с оглед чл. 269 от ГПК е решението на РС Монтана в частта, с която искът за установяване вземане е уважен, като във въззивната жалба се поддържа, че съдът не е обсъдил представените доказателства за наличие на подавани от ищеца предходни заявления за издаване заповед за изпълнение за същото вземане с твърдения за стремеж на ищеца за неоснователно обогатяване. Наведени са доводи, че ищецът не е представил в оригинал приложението към договора, своевременно оспорено, което като негодно доказателство не следва да се взема предвид, като същото не е и подписано от ищцата.

От фактическа страна по делото е установено, че на 22.12.2015г. страните са сключили договор за потребителски паричен кредит и за отпускане на револвиращ потребителски кредит с издаване и ползване на кредита карта PLUS – 12409815.

По договора за потребителски паричен кредит параметрите и условията са посочени като размер на кредита 5 000 лв., застрахователна премия- 1 680 лв., брой погасителни вноски- 60 броя в размер от по 185,55 лв., обща стойност на плащанията- 11 133 лв. с годишен процент на разходите/ГПР/ 34,39% и годишен лихвен процент /ГЛП/ 28,09% с приложен погасителен план и условия по договора, включващи условия по договора за потребителски паричен кредит и условия по договора за отпускане револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта / л. 67-72/, подписани от ответницата като кредитополучател на всяка страница. Приложен е и сертификат № PLUS 12409815, установяващ качеството на ответницата на застрахован по пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“ и пакет „Комбинирана защита“ също подписани от нея.

Приложение към договор за потребителски паричен кредит и за отпускане на револвиращ потребителски кредит с издаване и ползване на кредита карта PLUS – 12409815 /л. 81/ установява, че на Й. Г. е отпуснат и револвиращ кредит в размер на 1500 лева при посочени годишна лихва и такси за ползване, за ползването на който е издадена кредитна карта Мастъркард.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че на 22.12.2015г. по банкова сметка на ответницата, посочена в договора е преведена сумата 4825 лева след приспадане на такса ангажимент от 175 лева, удържана от размера на отпуснатия кредит. За периода 05.02.2016г. – 05.01.2021г. от страна на ответницата по договора е платена сумата 9094.55 лева, с която са покрити задължения за главница 3307.61 лева, за договорна лихва 3

4330.94 лева и за застраховка 1456 лева, като размерът на неплатената главница е 1776.36 лева, включваща 1693.39 лева главница по кредита и 84 лева главница застраховка.

С приложение № 1 от 10.08.2020г. към рамков договор от 19.08.2019г. вземането на БНП П. С.А. клон България към Й. Г. по договора за потребителски кредит е продадено на АСВ, с което ищецът се легитимира като кредитор. С исковата молба е приложено уведомително писмо от 13.08.2020г. от БНП П. С.А. клон България, чрез пълномощник АСВ до ответницата, с което се уведомява за извършеното прехвърляне, връчено й на 19.08.2020г.

, видно от приложеното известие за доставяне /л. 13 / .

От приложените от ответницата писмени доказателства се установява, че със заявление от 29.04.2022г. ищецът е поискал от РС Монтана издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания с основание договора за потребителски кредит от 22.12.2015г. , като е образувано ч.гр.дело № 1033/2022г. на МРС, издадена е заповед за изпълнение. След подадено възражение е образувано по искова молба на АСВ гр.дело № 2049/2022г. по описа на МРС, по което е постановено определение от 20.10.2023г. , с което производството е прекратено и заповедта за изпълнение е обезсилена. Установено е също така, че със заявление от 29.04.2022г. ищецът е поискал от РС Монтана издаване на заповед за изпълнение за вземания в размер на 2274.66 лева главница за периода 22.12.2015г.09.08.2020г. и за сумата 213.59 лева обезщетение за забава с основание договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта от 22.12.2015г. , по което е образувано ч.гр.дело № 1046/2022г. на МРС, издадена е заповед за изпълнение, вляза в сила, като в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист.

Така приложените заявления установяват, че по отношение вземанията с основание отпуснатия на ответницата потребителски кредит от 5000 лева на дата 22.12.2015г. липсва влязла в сила заповед за изпълнение, предвид обезсилването на издадената такава по ч.гр.дело № 1033/2022г. на МРС , а въпросът за дължимостта на процесните вземания не е разрешен със сила на присъдено нещо по гр.дело № 2049/2022г. , по което производството е прекратено като недопустимо и решение не е постановено.

При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното :

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.12.2015г. са сключени два договора – договор, с който на Й. Г. е предоставен потребителски кредит в размер на 5000 лева , както и договор, с който на Й. Г. е предоставен револвиращ потребителски кредит от 1500 лева , ползван чрез издадена й кредитна карта. По настоящето дело ищецът претендира за установяване вземания с основание договора за потребителски кредит, като по отношение вземанията с основание договора за револвиращ потребителски кредит с издадена кредитна карта ищецът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1046/2022г. по описа на РС Монтана.

Установено е от сключения договор за потребителски кредит наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за заем , изпълнение на 4 задължението на заемодателя за предаване на ответницата в заем сумата 5000 лева , като за ответницата е възникнало задължение да върне получената в заем сума, ведно с договорена възнаградителна лихва и дължима застрахователна премия по избран от нея застрахователен пакет в общ размер на сумата 11133 лева чрез заплащането й на 60 равни месечни вноски, всяка по 185.55 лева с краен срок на погасяване 05.01.2021г. . Установено е, че от дължимата по договора главница са погасени 3307.61 лева, а от застрахователната премия 1456 лева, като размерът на неплатената главница общо е 1776.36 лева, включваща 1693.39 лева главница по кредита и 84 лева главница застраховката.