Решение № 120 от 14.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. П., 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500197 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр. д. № 3745 по описа за 2021 година е отхвърлена молбата на Т. А. В. с ЕГН ********** от град П., ул. “В.Л.“№62Б, ет.4 ,ап.12 с правно основание чл.19 от ЗГР за промяна на бащиното и име от А. на И. и за промяна на фамилното и име от В. на К..

В срок така постановеното решение е обжалвано от Т. А. В..

Излага оплакване , че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като съдът се произнесе по съществото на спора и допусне промяна на бащиното име на молителката от А. на И. , а фамилното и име от В. на К. , приемайки, че важни обстоятелства налагат това, Съдът приел ,че субективно желание за промяната на бащиното и фамилното и име само по себе си не било основание за допускане на промяната в имената и не съставлявало важно обстоятелство.

Решението било необосновано

Макар, че съдът е обсъждал обстоятелството, че И.Б.К. е неин биологичен баща , но не обсъдил показанията на този свидетел относно обстоятелствата, поради които не иска да признае молителката за свое дете.

Молителката искала в знак на благодарност да носи имената на своя 1 настойник и попечител, както и да носи и имената на своя биологичен баща За молителката връзката на произхода и, се явявали важни, обстоятелства .

Не било налице и намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.

Позовава се на практика на ВКС , като следва да се отбележи , че не се касае за задължителна за съдилищата такава.

Писмен отговор от ответната Община не е постъпил.

Становището на представителят на Окръжна прокуратура е, че жА.та е неоснователна.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Молбата е по чл.19 ал.1 от ЗГР , производството е по чл.542 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

В молбата си Т. А. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“В.Л.“№62Б, ет.4, ап.12 твърди, че е родена на 18.12.1997г. от майка А.Г. В. и в акта и за раждане е вписано „баща –неизвестен“.

Молителката знаела, че биологичния и баща е И.Б.К. с ЕГН ********** от село С.,област П.. Към 1997 г. К. бил семеен и имал деца, поради което е отказал да я припознае.

На 08.01.2009г. майка и починала. Молителката тогава е била на 11 години и го преживяла много тежко. Баба и Т./ по майчина линия/ не могла да се справи с трудностите и биологичния и баща ги подкрепил.

По негово искане още месец февруари 2009 г. той бил назначен за настойник на молителката и полагал грижи за нея.

Молителката завършила езикова гимназия в град П. и след това с финансиране от биологичния и баща продължила образованието си в Англия, където учила счетоводство четири години. От 05.10.2020 г. работила в банка и живеела в Бристол, Англия, където се била устроила добре и нямала намерение да се връща в България.

Искала да се отблагодари за грижите на биологичния си баща, поради което, като получила неговото съгласие решила да промени бащиното си и фамилно име ,като вземе неговите лично и фамилно име. Желае бащиното и фамилното и име от А. В. да бъдат променени на И., К..

Моли съдът да постанови решение в този смисъл.

Заинтересованите страни не са изразили становище.

Съдът , за да се произнесе , взе предвид следното:

Молителката е родена на 18.12.1997 година и е записана с имената Т. А.

В..Нейна майка е А.Г. В. , като в удостоверението и за раждане е записано „баща неизвестен“.

2

Майка и е починала през 2009 година , видно от представеното удостоверение за наследници.

По делото са представени писмени доказателства , от които е видно , че И.Б.К. е определен за неин настойник, респективно попечител и е предприемал действия по управление на имуществото и.

И.Б.К. е разпитан като свидетел. Според неговите показания той е биологичния баща на молителката, като това обстоятелство не е установявано чрез ДНК тест , съответно не е извършено припознаване. Именно поради това след смъртта на майката , той поел грижата за молителката, финансирал образованието и и подържали близка връзка.

В населеното място , в което живее било известно , че той е баща на Т.

,че се грижи за нея и пътуват заедно. Молителката се притеснявала от начина , по който звучи бащиното и име и искала да носи неговите имена.

Свидетелят е обяснил ,че не е припознал молителката , тъй като имал семейство и общественото положение на съпругата му правело това неудобно , като заявява ,че сега не съществуват пречки за такова действие.

При тази фактическа обстановка , съдът намира че молбата е неоснователна.

Няма задължителна съдебна практика по тези въпроси , както се сочи в жА.та , а и посочените решение на ВКС касаят различни ситуации- касае за промяна на собствено име , за известност в обществото с определени имена ,като в тези хипотези съдът е приел, че са налице важни обстоятелства и допуснал промяната.

Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация , бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно чл. 19, ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната.

3

Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името.

И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

Действително бащиното и фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството - към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията.

Произхода на ищцата и принадлежността и към семейството на свидетеля не е установена по надлежния ред. Този свидетел , въпреки ,че счита ,че е баща на детето и разполага с ред и възможност да признае това обстоятелство не предприема такива действия , поради съображения , които стоят извън морала и заявената привързаност.

Субективното желание на молителката да носи имената на лице , което счита за свой биологичен баща, не може да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла на закона.

Не се излагат никакви други лични и обществени обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като важни ,налагащи допускане на исканата промяна.

Намерението на молителката да „изрази благодарност“ именно по този начин е точно толкова несъстоятелно ,както и поведението на св. Б. , който разполага с правно регламентирани възможности , от които не желае да се възползва.

В този смисъл е последователната съдебна практика – напр. 4 Решение № 527 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2008 г., III г. о., ГК;

Определение № 368 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 77/2010 г., IV г. о., ГК;Решение № 434 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 712/2009 г., IV г. о., ГК;Решение № 205 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г., IV г. о., ГК.

Като е постановил решение в този смисъл , съдът е постановил едно напълно правилно решение ,което следва да бъде потвърдено , като при условията на чл.272 от ГПК въззивната инстанция изцяло се присъединява към мотивите на първоинстанционния съд.

Мотивиран от изложеното , Пазарджищки окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр. д. № 3745 по описа за 2021 година, с което е отхвърлена молбата на Т. А. В. с ЕГН ********** от град П., ул. “В.Л.“№62Б, ет.4 ,ап.12 с правно основание чл.19 от ЗГР за промяна на бащиното и име от А. на И. и за промяна на фамилното и име от В. на К..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________