Решение № 603 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100503794 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1111/24.01.2023 г., постановено по гр. д. № 27001/22 г. по описа на СРС, 53 състав, ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ сумата от 1112,86 лв. на основание чл. 411 КЗ и сумата от 25 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 621,58 лв. – разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД срещу решение № 1111/24.01.2023 г., постановено по гр. д. № 27001/22 г. по описа на СРС, 53 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано.

Поддържа, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства не се установява механизма на настъпване на процесното ПТП.

Твърди, че по делото се установява, че действията на водача на автобуса са довели до удара, тъй като водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ се е преустроил в дясната лента с цел да завие надясно, към локалното платно, 1 докато автобусът, движейки се с превишена скорост, не е могъл да спре преди настъпването на удара. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че двустранният протокол за ПТП съдържа описание на неизгодни за ответната страна факти, а именно – че признание на водача на процесния лек автомобил „Мерцедес“, че вината за настъпване на процесното ПТП е негова, е неправилен, тъй като това признание не обвързва ответното дружество.

Счита, че заключението на САТЕ не следва да се кредитира, тъй като е необосновано. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска, а при условията на евентуалност – да го намали по размер. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита за неоснователни доводите на въззивника, че искът не е доказан при условията на пълно и главно доказване. Поддържа, че от съвкупната преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, свидетелски показания и заключение на САТЕ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, причинно – следствената връзка между него и на застрахованото при ищеца МПС. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че възражението за съпричиняване е недоказано, тъй като по делото не се установява наличието на поведение на водача на застрахованото при ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ МПС, което да е допринесло за настъпването му. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.

Ищецът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ твърди, че на 09.12.2021 г. в гр. София, на бул.

„Цариградско шосе“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. № СВ **** НТ, и автобус „МАН“, с рег. № СА **** ХС.

Посочва, че ПТП е настъпило вследствие на виновното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. № СВ **** НТ, който при 2 неправилна маневра – престрояване в дясно е ударил „МАН“, с рег. № СА **** ХС, и му е причинил материални щети. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП автобус „МАН“, с рег. № СА **** ХС, е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“, сключена с ищеца, а водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. № СВ **** НТ, е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество. Твърди, че е заплатил на автосервиза, извършил ремонта на увредения автобус, застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 1112,86 лв. Поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на лицето, причинило вредата. Посочва, че е изпратил на ответното дружество покана за възстановяване на изплатеното обезщетение и на ликвидационните разноски, но сумата не е била изплатена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 1137,86 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 1112,86 лв. и за ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 23.05.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответното дружество - ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, че не всички вреди се намират в причинно – следствена връзка с процесното ПТП и стойността на претендираните щети като завишена. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че ударът е настъпил поради факта, че водачът на автобус „МАН“, с рег. № СА **** ХС, не е спазил правилата за предимство и престрояване и не е пропуснал движещия се в своята пътна лента автомобил, в резултат на което е настъпил удара между тях. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.

411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти – че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че на 09.12.2021 г. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. № СВ **** НТ, и автобус „МАН“, с рег. № СА **** ХС; че към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на автобус „МАН“, с рег. № СА **** ХС, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“; че към момента на настъпване на събитието водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с рег.

№ СВ **** НТ, е бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; че във връзка с процесното ПТП в ищцовото дружество е била образувана щета № 470321212101614; че ищецът е заплатил на автосервиз „МВБ Трак енд бъс България“ АД за извършен ремонт на автобус „МАН“, с рег. № СА **** ХС, сумата в размер 4 на 1112,86 лв.

Спорните въпроси във въззивното производство касаят механизма на настъпване на ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил, както и дали поведението на водача на автобуса е допринесло за настъпването на процесното ПТП.

За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства /двустранно подписан констативен протокол за ПТП от 09.12.2021 г. и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 15.12.2021 г./, гласни доказателства /показания на св. Д. Д./ и е прието заключение на САТЕ.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупния им анализ се установява по безспорен начин по делото, че е налице застрахователно събитие, настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.

За процесното събитие е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 09.12.2021 г., в който е отразено, че на 09.12.2021 г. към 07,30 ч. в гр.

София на бул. „Цариградско шосе“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. № СВ **** НТ, управляван от Д. Д., и автобус „МАН“, с рег. № СА **** ХС, управляван от Ахмед Халил, в който са описани и видимите щети по превозните средства. В частта „забележки“ на двустранния констативен протокол водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. № СВ **** НТ, Д. Д. е посочил, че е виновен за настъпването на ПТП.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е оспорена, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между 5 участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, показанията на разпитания по делото свидетел, и заключението на САТЕ.

От заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от 15.12.2021 г. от „Столичен автотранспорт“ ЕАД е видно, че в графата „описание на събитието“ е посочено, че „на 09.12.2021 г. при неправилно престрояване лек автомобил удря автобуса“.

От показанията на св. Д. Д., дадени във въззивното производство, се установява, че св. Д. е бил участик в процесното ПТП като водач на лек автомобил „Мерцедес“. От показанията му се установява, че ударът между двете превозни средства е настъпил в лентата на автобуса и е бил в задната част на автобуса /отстрани вляво/. Установява се, че когато е настъпил ударът, водачът на автобуса е тръгвал от спирката, а водачът на лекия автомобил е бил в лентата на автобуса и е бил тръгнал да завива надясно, към отбивката към „Шел“, от която се слиза от „Цариградско шосе“. Установява се от показанията на св. Д., че лекият автомобил, управляван от него, е бил ударен в предната дясна част /повредени били ретровизора, калника и страничното огледало/, а автобусът - в задната част.

При предявяването на св. Д. на двустранния констативен протокол за ПТП същият потвърждава, че подписът срещу участник А е негов, както и че той е вписал в частта „забележки“, че е виновен, тъй като е бързал за работа.