Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2391 от 17.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1181/2022
Вид
Решение № 2391
Подписан
17.04.2025
В сила
17.09.2025
Състав
Ивайло Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 97, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2391 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20221100101181 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от Ц. А. С. срещу В. С. Й. и П. Н.

Й. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 012, том II, peг. № 4377, дело 180 от 11.06.2019 г., по описа на нотариус Д.Т., вписан в Сл. вп. гр. София с вх. рег. №35635 от 11.06.2019 г., акт №70, том 88, дело № 27113/2019 г., с който Ц. А. С. е прехвърлила на В. С. Й. следния недвижим имот: Апартамент №7 с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, Столична община, район „Искър”, ж.к. „*******, със застроена площ от 84,33 кв.м., заедно с МАЗЕ с площ по декларирани данни от 16 кв.м. и заедно с ТАВАН, с площ по декларирани данни от 7,70 кв.м., заедно с 6,52% ид. ч. от правото на строеж.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 97, вр. чл. 95 от ЗЗД, от В. С. Й. срещу Ц. А. С. за трансформация на задължението по горепосочения договор за издръжка в натура в парично такова.

В исковата молба от 24.11.2021 г. и уточнителни молби от 18.02.2022 г., 29.12.2021 г., 16.09.2022 г. и от 02.11.2022 г. (с последната молба е уточнено, че се иска разваляне на договор за издръжка и гледане, а не на такъв за дарение), както и с искова молба от 07.02.2024 г., насочена срещу втория ответник П. Н. Й., ищцата Ц. А. С. поддържа, че по силата на горепосочения нотариален акт е прехвърлила на ответника В. С. Й. гореописания апартамент срещу задължението той да я гледа и издържа, като си е запазила пожизненото право на ползване върху имота, тъй като това било единственото й жилище.

Излага, че при сключването на сделката са се уговорили с ответника той да поеме изцяло грижата и нейната издръжка предвид влошеното й здравословно състояние и да я гледа като неин син. След прехвърлянето на имота, през 2020 година се е разболяла от Ковид 1

19, като е прекарала тежко болестта и е получила множество усложнения. Поради това значително се е влошило качеството й на живот и възможността самостоятелно да се грижи за себе си. По време на боледуването е била сама у дома си, като от ответника не е получила дори храна, а единствената пратка, която той й изпратил, били две туби с минерална вода. С преболедуването на болестта и напредването на възрастта нуждата от грижи се е увеличила, а сумите, които тя изплаща само за лекарства, са значителни, като остатъкът от пенсията й не позволява да посреща нужди от първа необходимост.

След преболедуването й от Ковид 19 отношенията й с ответника рязко се влошили, тъй като той не полагал грижи за нея и се налагало близки и съседи да я обгрижват, закупуват лекарства и дори да я водят до болнични заведения. Вследствие на тези влошени отношения ищцата твърди, че е започнала да получава еженощно неврологични пристъпи, пристягане в областта на сърцето, а страхът че може да се стигне до летален край бил неописуем. Въпреки многобройните разговори, ответникът й отказвал каквато и да е била помощ, и дори казал, че той е заплатил нотариалните такси по сделката за процесния имот, купил й нова врата и за него това било достатъчно като помощ. Съпругата на ответника си позволила да каже на ищцата, че ще я изпрати в старчески дом. Твърди, че по време на боледуването от Ковид 19 се наложило да преведе единствената си сума от 380 евро по банкова сметка на ответника, за да може В. Й. да заплати погребението в случай че тя почине. При необходимост от месечна издръжка в размер на 850 лв. и получаван доход от пенсия в размер на 308 лв., ищцата изпитвала недостиг на финансови средства, равняващ се на сумата от приблизително 542 лв.

С отговор на исковата молба от 11.08.2022 г. и отговор на уточнителни молби от 13.12.2022 г. ответникът В. С. Й. признава, че е придобил правото на собственост върху гореописания апартамент от Ц. А. С. по силата на процесния договор. Оспорва обаче останалите фактически твърдения на ищцата и наличието на предпоставките за разваляне на договора.

Твърди, че след сключване на договора непрекъснато се интересува от състоянието на ищцата, полага грижи за нея и се опитва да осигурява комфортен и достоен живот. Той и близките му приели Ц. С. като част от семейството му, канили я на семейни празници и се отнасяли към нея с уважение. Всеки месец ответникът е проверявал дължимите режийни разходи, като винаги, когато е установявал неплатени сметки, ги е заплащал веднага. През м. април 2020 г. е сменил входната врата на апартамента. Наред с редовните грижи и разходи предоставял на ищцата и по-големи парични суми.

Поддържа, че поначало общуването със Ц. С. било трудно, тъй като тя не обичала да отговаря на обаждания и не всеки път го приемала в дома си, но въпреки това той и семейството му продължили да поддържат връзка с нея. Оспорва да е имал намерение да оставя ищцата в старчески дом, както и че му е превела по банков път 380 евро.

По искане на самата ищца ответникът й намерил работа при негови близки приятели, свързана с отглеждането на малко дете. Твърди, че редовно се чувал с хората, при които ищцата започнала да работи и се интересувал как се чувства. Знаел, че получава много добро парично възнаграждение и дори често семейството я взимало с тях на почивка, като 2 тези правоотношения били прекратени през лятото на 2021 г.

Оспорва твърденията, че при боледуването от Ковид 19 е отказал да й предостави необходимата грижа. През м. август 2021 г. получил телефонно обаждане от ищцата, че е болна, при което той е посетил имота й, но при многократните позвънявания никой не й е отворил. При настоятелни опити да се свърже с нея по телефона никой не отговорил.

Загрижен за здравословното й състояние се върнал до работното си място и помолил негов колега да го придружи отново до апартамента, когато ищцата му се обадила и с много груб и неуважителен тон му наредила да не я безпокои повече и че не желае да го вижда повече.

Въпреки това, на 28.08.2021 г. е посетил дома на ищцата, за да се увери, че всичко е наред, като й оставил сумата от 1000 лева, с която да я подпомогне.

Признава, че след преболедуването през 2021 г. отношенията с ищцата са станали още по-трудни, тъй като тя съвсем спряла да отговаря на обажданията му и не му позволявала да я вижда и да полага грижи за нея. Многократно след това е носил провизии, но Ц. С. не желаела да му отвори, нито да му предостави банкова сметка, по която да й превежда парични средства. Въпреки всичките откази и негативно отношение, през месец октомври 2021 г. я е записал на социален патронаж към „Кити Фуудс“ ЕООД, от който ежедневно получавала храна. Заявява, че има желание да заплаща месечна издръжка на ищцата съобразно нуждите й и собствените му финансови възможности.

Признава получаването на сумата от 3393,62 евро, но оспорва те да са били получени с уговорка да бъдат използвани за издръжката на ищцата, като ответникът лично е предоставял грижи и средства за срока на действие на договора.

Оспорва да е имал възможност за свободен достъп до имота, като желанието на ищцата е било никой да не влиза в него без нейно съгласие и той се е съобразявал с него.

Поддържа, че след сключването на договора непрестанно е полагал грижи и е предоставял издръжка, като има желание да продължи да изпълнява задълженията си по договора, получавайки необходимото насрещно съдействие.

С молба от 16.09.2022 г. ищцата уточнява, че месечните й разходи в размер от около 850 лв., включват приблизителни месечни суми, както следва: 30 лева за електроенергия, а зимния период - 200 лева за топлофикация; 20 лева - вода за битови нужди; 180 лева - за лекарства; около 200 лв. - 250 лв., необходима за храна; 36 лв. - такса за телефон; 44 лв. такса за кабелна телевизия.

Твърди и, че още с прехвърляне на недвижимия имот в кантората на нотариуса уговорката между страните е била ответникът да полага грижи за нея като неин син, тъй като била загубила единственото си дете през 2006 г., не можела да вдига тежко и трудно се придвижвала. Предвид обещаните грижи сочи, че е прехвърлила по банкова сметка на ответника сумата в размер от 3393,62 евро, за да може той и семейството му да разполагат с пари и евентуално, ако тя почине, средствата да бъдат използвани за нейното погребение.

След прехвърляне на имота многократно е молила В. Й. да полага грижи за нея, като няколко месеца по-късно съпругата на ответника й е казала, че ще се погрижат за нея като я настанят в старчески дом. Възразява ответникът да е полагал каквито и да било грижи за нея. Не оспорва получените суми от по 1000 лв. от него, но твърди, че това са 3 прехвърлените от нея 3393,62 евро, които е помолила да й бъдат предадени, за да може да си закупи лекарства, храна и неща от първа необходимост. Твърди, че ответникът е имал ключ от имота и по всяко време е могъл да я посещава и да се грижи за нея, а моментите, в които не е отговаряла по телефона се дължали на техническите затруднения при боравенето с телефонния апарат. Твърди, че едва след завеждане на исковата молба, в момента в който адвокатът на ищцата се свързва с ответника, за да му предложи да развалят доброволно сделката за имота, ответникът започва да поръчва храна на дарителката от „Социален патронаж“, който обаче не отговарял на хранителния й режим като диабетик.

С искова молба от 07.02.2024 г. претенцията за разваляне на договора за гледане и издръжка е насочена и срещу П. Н. Й., която по време на сключването на процесния договор е в граждански брак с първия ответник.

В отговора на исковата си молба П. Н. Й. оспорва предявения иск по съображения, аналогични на изложените в отговора, депозиран от съпруга й В. Й..

Ответникът по първоначалния иск В. С. Й. е предявил насрещен иск с искова молба с вх. №85949 от 13.12.2022 г., с който иска съдът да постанови трансформация на задълженията му по договора за гледане и издръжка, тъй като ищцата е преустановила всякаква комуникация с него и го е възпрепятствала да поддържат нормални отношения. С молба от 23.01.2023 г. е уточнил, че според съдебната практика паричният еквивалент на дължимата издръжка се равнява на 25% от минималната работна заплата, т.е. в размер на 177,50 лв. месечно, но изразява готовност за постигане с ищцата на извънсъдебно споразумение.

Ответницата по насрещния иск Ц. С. оспорва иска, като счита, че недаването на издръжка е в резултата от противоправното поведение на В. Й., който необосновано е отказал да предостави такава.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че страните по делото са сключили процесния договор за издръжка и гледане, по силата на който Ц. А. С. е изпълнила задължението си да прехвърли на В. С. Й. правото на собственост върху Апартамент №7 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, Столична община, район „Искър”, ж.к. „*******, със застроена площ от 84,33 кв.м., заедно с МАЗЕ с площ по декларирани данни от 16 кв.м. и заедно с ТАВАН, с площ по декларирани данни от 7,70 кв.м., заедно с 6,52% ид. ч. от правото на строеж, въз основа на Нотариален акт № 012, том II, peг. № 4377, дело 180 от 11.06.2019 г., по описа на нотариус Д.Т., вписан в Сл. вп. гр. София с вх. рег. №35635 от 11.06.2019 г., акт №70, том 88, д. 27113/2019 г.

Безпротиворечиво е между страните и, че към датата на сключването на договора П.

Н. Й. и В. С. Й. са в граждански брак и в този смисъл имотът се явява съпружеска имуществена общност, с което се обосновава и пасивната процесуална легитимация и срещу втория ответник, както и необходимостта искът за разваляне да бъде насочен и срещу него.

4

В последното по делото съдебно заседание страните са изразили взаимно съгласие да се приеме без да се събират доказателства, че паричната сума, необходима за трансформация на задължението за издръжка в натура в парично такова, е в размер на 600 лв.