Решение № 110 от 09.04.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 82/2025
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 09.04.2025
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 110 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000082 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. П. К., представляван от адвокат В. О., срещу решение № 107/15.11.2024 година, постановено по т. дело № 173/2023 година по описа на Окръжен съд – П..
Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът на Г. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.П. ул. „В.П.“ №*, обл. П. и съдебен адрес гр.С. ул. „И.“ №**, ет.*, ап.*, адв.В. О., предявен срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, с адрес гр.С. ****, бул. „С.ш.“ №***, със съдебен адрес град П., пл. „К.Ч.“ №*, вх.*, ет.*, адв. В. Д., за присъждане на сума в размера над 10 000 лева до претендираните 80 000 лева, ведно със законната лихва от 27.07.2023 година до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.03.2023г., причинено от М.Т.В./починала/ при управление на л.а. марка „П.“, модел „***“, с рег. №********, с валидна застраховка
1
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество към датата на ПТП.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност – неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а убеждението на съда е формирано само въз основа на част от тях. Изводите на съда не съответствали на доказателствата, което довело до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер, несъобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не били взети предвид получените от жалбоподателя травматични увреждания в тяхната съвкупност и продължителността на оздравителния период, както и интензитета на претърпените от него болки и страдания и психически сътресения. Жалбоподателят е изброил уврежданията, в пряка причинна връзка с ПТП, които според него са установени с доказателствата по делото, а именно мекотъканни травми на предната стена на гръдния кош, контузия на лявата колянна става, охлузвания по долните крайници и неинсулинозависим диабет тип 2. Оспорени са изводите на съда, че неинсулинозависимият диабет не е в причинна връзка с ПТП, като се твърди, че със събраните по делото доказателства е установена такава, респ. че изводите на съда по този въпрос са необосновани. Твърди се, че съдът освен че не е отчел интензитета, продължителността и характера на претърпените от жалбоподателя болки и страдания и всички травматични увреждания, не е взел предвид и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социалноикономическо развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователните обезщетения и обичайната съдебна практика.
Втората група доводи във въззивната жалба са свързани с неправилност на изводите на съда за наличие на съпричиняване от пострадалия в размер на 50%. Поддържа се, че липсват доказателства за конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване. Твърди се, че няма безспорни доказателства, че ищецът Г. К. е пътувал без поставен обезопасителен колан. Показанията на свидетеля Й.Й. по този въпрос почивали само на предположения, не се подкрепяли от други доказателства, а напротив - опровергавали се от отразеното в протокола за 2 оглед на местопроизшествието. Нямало и данни за влизане в сила на наказателното постановление, с което на ищеца било наложено наказание за това, че е бил без обезопасителен колан.
По тези съображения се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което на ищеца се присъди допълнително обезщенение за неимуществени вреди от 70 000 лева / разликата между присъдените 10 000 лева и претендираните 80 000 лева/, ведно със законната лихва от 27.02.2023 година до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника „Застрахователна компания Л.И.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Оспорени са доводите за наличие на причинна връзка между случилото се при процесното ПТП и захарния диабет тип 2 при ищеца, като се поддържа, че такава не е установена със събраните по делото доказателства, включително с приетата съдебномедицинска експертиза, която отричала възможността диабета да е причинен само и единствено от стреса от катастрофата.
Страните не са посочили нови доказателства пред въззивната инстанция.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу отхвърлителната част на решението. При подаването й е спазен предвиденият срок в чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата. Очертаният с нея предмет на въззивното производство касае размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца Г. К. при ПТП, станало на 03.03.2023 година, както и липсата на основания по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за 3 намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан.
Останалите обстоятелства, на които се основава искът за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на ищеца на обезщетение за неимуществените вреди, причинени му при процесното ПТП, са извън предмета на настоящия спор. Първоинстанционното решение в частите, с които е осъден застрахователят да заплати на ищеца обезщетения за имуществени вреди в размер на 320,14 лева и за неимуществени вреди до размера на 10 000 лева, причинени му при ПТП от 03.03.2023 година по вина на М.Т.В. при управление на застрахован при ответника лек автомобил П.
*** с рег. №**********, ведно със законната лихва от 27.07.2023 година, е влязло в сила. Т.е. между страните е установено със сила на пресъдено нещо наличието на основание за ангаржиране на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и началният момент на дължимост на законната лихва.
Обстоятелствата, въз основа на които ищецът е претендирал обезщетението за неимуществени вреди, предявено с първоначалната искова молба в размер на 26 000 лева, са за това, че при процесното ПТП от 03.03.2023 година и в пряка причинна връзка с него са му причинени повърхностни травми на предната стена на гръдния кош и травматични увреждания на лявото коляно. След ПТП ищецът бил откаран в Център за спешна медицинска помощ, бил преглед, били проведени лабораторни и образни изследвания, които установили посочените увреждания, след което бил освободен с предписания да медикаментозна терапия и домашно лечение.
Твърди се, че ищецът е бил дълго време в тежко физическо състояние, със силни и продължителни болки в областта на гръдния кош и лявото коляно, налагащи приемане на силни болкоуспокояващи медикаменти. Лечението му било продължително. Нараняванията довели освен до физически страдания и до други отрицателни изживявания като слабост, сънуване на кошмари, безпокойство и притеснения, каквито ищецът не бил изпитвал преди това. При ищеца се наблюдавал ограничен обем на движенията в областта на лявото коляно, което водело до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване на възможността да упражнява труд. След ПТП на ищеца бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност. В хода на процеса ищецът е увеличил размера на иска си от 26 000 лева на 80 000 лева, като е 4 прибавил и нови обстоятелства към първоначално заявените, отнасящи се до това, че ищецът има нововъзникнало заболяване вследствие на ПТПнеинсулинозависим захарен диабет тип II.
Със събраните в първоинстанционното производство доказателства са установени следните обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, посочени в съдебната практика, включително в задължителната такава - т. ІІ от ППВС № 4/1968 г.:
Към датата на ПТП ищецът Г. К. е бил на навършени 49 години.
Телесните увреждания, получени от Г. К. при процесното ПТП се установяват с медицинската документация и приетата и неоспорена от страните първоначална съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.М..
Въззивният съд установи, че в първоинстанционното производство не е приложено пълното заключение на вещото лице д-р М. / стр. 278-288/, липсват последните четири страници. Заключението обаче е подписано с електронен подпис, качено е в електронното досие на делото. Съдът се запозна с пълното заключение в електронен вариант и намира, че не се налага предприемането на допълнителни процесуални действия въпреки този пропуск, при положение че и страните не са направили възражения в тази насока.
От първоначалното заключение на вещото лице М. е установено, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП са следните увреждания, получени от Г. П. К.: мекотъканни травми на предната стена на гръдния кош, контузия на лявата колянна става и охлузвания на долните крайници. След ПТП Г. К. е прегледан в болница и е изписан за домашно лечение, като му е предписана медикаментозна терапия по повод контузията на лявата колянна става. Той е имал затруднено движение в лявата колянна става за около два месеца, като през първия месец се е придвижвал с помощно средство. Получените мекотъканни увреждания са оздравели за около три седмици. Ищецът е бил в отпуск по болест за периода от 06.03.2023 година до 19.03.2023 година.
От показанията на разпитаните по делото в съдебно заседание на 02.07.2024 година свидетели Н.Е. и И.Е., отнасящи се конкретно до състоянието на Г. К., който е ищец по единия от четирите субективно съединени иска, се установява, че той е имал дълго време болки в крака и по5 късно, като е отишъл на лекар, е разбрал, че има диабет. Ищецът се оплаквал също от главоболие, изпитвал жажда. Свидетелката Е. установява, че вечерта в деня на катастрофата Г. бил много зле, уплашен, объркан. Той не можел да спи, пиел често вода, имал високо кръвно налягане, като в края на 2023 година му открили диабет, за който приемал лекарства и ходел по лекари.
С приложените по делото писмени доказателства – медицинска документация и допълнителното заключение на вещото лице д-р М. действително е установено, че ищецът Г. К. е диагностициран с инсулинонезависим диабет тип II през месец ноември 2023 година при медицински изследвания във връзка с други здравословни проблеми. Няма данни до този момент при ищеца да е имало лабораторни и клинични прояви на захарен диабет. Вещото лице д-р М. е посочило, че ищецът приема орални антидиабетни средства, като му е препоръчано избягването на нездравословни хранителни модели, спазването на диета, бедна на въглехидрати, редукция на телесното тегло и физическа активност. Перспективата пред ищеца е да промени начина си на живот, за да поддържа необходимите нива на кръвната захар и гликирания хемоглобин, като в противен случай според вещото лице следва да се премине на заместителна терапия с инсулин.
От тези доказателства се установява, че ищецът има заболяване инсулинонезависим диабет, с което е диагностициран осем месеца след ПТП.
Вещото лице обяснява, че диабетът тип II протича без изявени клинични признаци първоначално и се установява по повод на други изследвания, направени във връзка с други здравословни проблеми.