Решение № 4328 от 02.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4328 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110115701 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищците: Ф. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: *** и М. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, действаща със знанието и съгласието на своята майка ( С. М. П. ), чрез : адвокат К. Д. Т. от Адвокатска колегия - гр. Варна с личен № **********, GSM: *** с адрес за съобщения: *** - ***; тел. *** са сезирали РС Варна с искова молба предявена против ответницата Б. И. А.,ЕГН: **********, с адрес: ***.

Видно от титулната част на исковата молба -ищците са посочили , че предявяват искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, с цена на всеки от исковете: 6 996,28 лв. /шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/.

В исковата си молба ищците са навели следните твърдения:

И. Х. А., ЕГН: ********** починал на 29.03.2020г., като оставил за законни наследници дъщеря си Б. И. А., ЕГН: ********** ( 3/6 идеална част ) и трите си внучки А. Б.

М., ЕГН: **********, Ф. Б. И., ЕГН: ********** и М. Б. И., ЕГН: ********** ( всяка една с по 1/6 идеална част ), които на основание чл. 10 от Закона за наследството заместват по право своя баща и син на наследодателя - Б. И. А., ЕГН: **********, починал на 12.03.2019г.

Приживе, на 16.02.***г. И. Х. А., ЕГН: ********** се разпоредил със своето имущество за след смъртта си в полза на дъщеря си Б. И. А. чрез нотариално завещание по аргумент на Нотариално завещание ***, ***, рег. № ***, дело *** от ***г. пред С. С. нотариус с район на действие Районен съд - гр. Кубрат, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара.

Гореописаното нотариално завещание, обаче според ищците, е изначално нищожно, 1 на основание чл. 42, б. „Б“ във вр. чл. 24 ЗН, тъй като не била спазена формата за съставянето му - да е съставено в присъствието на двама свидетели, поради обстоятелството че като свидетел на същото се разписал несъвместим съгласно ГПК свидетел - М. М.ов А., ЕГН: **********, който всъщност бил син на ответницата Б. И. А. и внук на завещателя.

Следователно, извеждат извод ищците - завещателят по нотариалното завещание и единия от изискуемите инструментарни свидетели били роднини по права низходяща линия /дядо и внук/ , което представлявало нарушение на чл. 584, т. 3 ГПК, във вр. чл. 572 ГПК и чл. 574 ГПК.

Завещанието сочат ищците в исковата си молба, че е строго формален акт и формата е съществен елемент на завещателния акт, като при неспазването й завещанието е недействително. В чл. 24 ЗН се предвиждало, че нотариалното завещание се осъществява, съставя, „извършва“ от Нотариус в присъствието на двама свидетели, под диктовката на завещателя. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал. 2 ЗН фактическият състав на нотариалното завещание обхващал следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от Нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. ( в тази връзка ищците цитират : „ Тъй като всичките са елементи от фактическия състав на завещанието, липсата само на един от тях води до нищожност“ -Решение № 322 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на Върховен касационен съд. ).

Съгласно чл.584, т.3 от ГПК, сочат ищците в исковата си молба, че не могат да бъдат свидетели тези, които се намират със страните и участниците в нотариалното производство или с нотариуса в някое от посочените в чл.575 от ГПК отношения. В случая препращането към чл.575, ал.1 от ГПК запретявало възможността в нотариалното производство като свидетел да участва лице, което е роднина по права низходяща линия на страна в производството по извършване на нотариално завещание. Нарушаването на тази норма, каквото било налице в настоящия случай предвид родството на завещателя и единия от свидетелите в производството по съставяне на нотариалното завещание, твърдят ищците че води по същество до липсата на един свидетел, а от там и до нарушаване разписаната в закона /чл.24 от ЗН/ форма на нотариалното завещание. В случая считат ищците, че нотариалното удостоверяване не е нищожно по смисъла на чл.576 от ГПК, тъй като забраната по чл.584, т.3 от ГПК не попадала сред посочените основания, а било налице неспазване на формата на нотариално завещание, което както при всяко нарушение на формата на разпоредителна сделка имало за последица нищожността на самата сделка, в случая на завещанието от 16.02.***г. В този смисъл ищците се позовават на Решение № 88/09.07.***г. по гр.д.№ 4176/2017г. на ВКС, II г.о.; Решение № 322/02.11.2011г. по гр.д.№ 1808/2010г. на ВКС, III г.о.: „Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42, 6. „б“ ЗН „, в който смисъл е константната съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 135 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3188 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение." Доколкото гореописаното нотариалното завещание в полза на ответницата по 2 настоящите искове било нищожно, то твърдят ищците, че същото не било породило и целените с него правни последици, поради което наследството на И. Х. А., ЕГН: ********** следвало да бъде получено от неговите законни наследници. Към датата на откриване на наследството наследодателят И. Х. А., ЕГН: ********** сочат ищците, че същият притежавал следните парични суми в две банкови сметки, както следва:

6927,54 лв. в „***" АД с IBAN: ***;

19 003,24 щатски долара в „***" АД в сметка (06)***.

Въпросните парични суми твърдят ищците, че били изтеглени от Б. И. А. веднага след неговата смърт, която неоснователно се легитимирала като единствен наследник пред банките чрез гореописаното нищожно нотариално завещание, което било видно от справките и банковите извлечения, а самите банкови сметки били закрити.

В допълнение - ищците са навели твърденията , че било видно от 2 бр. нотариални актове за имоти, с които еднолично се разпоредила ответницата /леля на ищците/, че всъщност лицето Б. И. А., ЕГН: ********** използвало процесното нотариално завещание и се обогатила неоснователно за сметка на останалите наследници по закон, сред които и две от нейните племенници.

Общата сума, която притежавал в банковите си сметки И. Х. А., ЕГН: **********, била 41 977,69 лева, от които 6927 лв. в банка *** и 19 003,24 щатски долара, които по курса на БНБ към датата на сезиране на съда /1,8443 лв. за долар/ възлизали на 35 050,15 лева - по аргумент на приложените платежни нареждания.

Всяка една от ищците Ф. Б. И., ЕГН: ********** и М. Б. И., ЕГН: ********** в качеството си на законен наследник твърди, че притежава 1/6 от наследствената маса и следвало да получи сума в размер на 6 996,28 лв. /шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща 1/6 от 41 977,69 лева, респ. това била и сумата, с която леля й и ответница по настоящите искове неоснователно взела за себе си.

Поради горното за ищците бил налице правен интерес да предявят искове срещу Б. И.

А. за осъждане на последната да им заплати сумата от по 6 996,28 лв. за всяка от ищците, представляваща неоснователно получено сума въз основа на нищожно нотариално завещание от наследствената маса на наследодателя И. Х. А., ЕГН: **********.

При тези фактически твърдения ищците са сезирали съда с исканията 1.Да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: *** СУМАТА от 6 996,28 /шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неоснователно получено сума през 2020г. въз основа на изповядано на 16.02.*** г. нищожно нотариално завещание ***, ***, рег. № ***, нотариално дело *** от ***г. по описа на С. С. - нотариус вписан под номер *** в Регистъра на Нотариалната камара и вписано в книга на завещанията на СВ под № *** г. от наследствената маса на наследодателя И. Х. А. ЕГН **********, на осн. чл. 59 ЗЗД.

3

2. Да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: *** СУМАТА от 6 996,28 /шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неоснователно получено сума през 2020г. въз основа на изповядано на 16.02.*** г. нищожно нотариално завещание ***, ***, рег. № ***, нотариално дело *** от ***г. по описа на С. С. - нотариус вписан под номер *** в Регистъра на Нотариалната камара и вписано в книга на завещанията на СВ под № *** г. от наследствената маса на наследодателя И. Х. А. ЕГН **********, на осн. чл. 59 ЗЗД.

Ищците са отправили и искането да йм бъдат присъдени и направените по делото съдебно - деловодни разноски.

В подкрепа на исканията си ищците са направили доказателствени искания:

В уточнителна молба ищците са прецизирали исканията си по чл. 59 ЗЗД, посочили че желаят плащане по банков път , отправили и искане с правно осн. чл.42 ЗН, а във втората по ред уточнителна молба са акцентирали върху тежестта на доказване при иска по чл. 59 ЗЗД и факта на допуснати две отделни обезпечения на бъдещ предявим иск , заявили че предявяват единствено осъдителни искове, чиято допустимост е била преценена и в обезпечителните производства.

С Разпореждане № 7832/22.2.2024 г./л. 38/ настоящият съдебен състав е върнал на осн. чл. 129 , ал.3 ГПК исковата молба предявена от ищците с правно осн. чл.42 ЗН, като е прекратено производството по посочения заявен иск с правно осн. чл.42 ЗН След влизане в законна сила на Разпореждането от 22.2.2024 г., с Разпореждане № 10393/12.3.2024 г. съдът е разпоредил да се връчи преписа от искова молба на ответницата на адреса посочен по делото чрез адв.А.Ж. от АК Варна .

В СРОКА по чл.131 ГПК ответницата по делото, чрез надлежно упълномощен адвокат от АК Варна - А. Ж. е депозирала отговор на искова молба ведно с оригинал на пълномощно за процесуално представителство и копие от Молба депозирана при нот. С.С. и преписи от отговора 2 броя ведно с 1 бр. копие от цитираната молба за връчване на ищците .

Видно от отговора на искова молба, ответницата се е запознала с исковата молба, двете уточнителни молби, констатирала е факта на прекратяване на производството по заявения иск по чл. 42 ЗН и влизане в сила на прекратителното определение и че против нея са предявени два иска с правно основание чл.59 ЗЗД с цена от по 6996.28 лв.

На първо място в отговора на искова молба ответницата е навела възражения за недопустимост на производството по делото . Позовавайки се на правната теория и практика, съгласно които искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен, ответницата сочи, че ако ищците претендират да са ощетени от ответницата, то трябвало да докажат в съда в какво правоотношение е станало това - договор, деликт и др. В исковата и уточнителни молби , сочи ответницата, че се поддържа, че ответницата е ощетила ищците като изпълнила завещанието на баща си след неговата смърт .

4

Твърди се от ответницата, че предвид обстоятелството, че завещанието на И. Х. А. било депозирано съобразно Закона за наследството пред нотариус и не били налице посочените в чл. 24 и 25 ЗН хипотези /при доказването на които евентуално завещанието би могло да бъде недействително/, воденето на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД /по изпълнение на завещанието / ответницата намира за недопустимо.

В условията на евентуалност - ако съда приеме исковете по чл.59 ЗЗД за допустими, ответница оспорва исковете като неоснователни .

Сочи се в отговора на искова молба, че недействителността на едно завещателно разпореждане е разписана лимитативно в хипотезите на чл.42 ЗН, но нито една от тях не се твърди в исковата молба. Нещо повече - ответницата подчертава, че ищците са премълчали факта, че при изповядване на завещанието пред нотариус С. присъствала майката на двете ищци /тогава едното непълнолетно, другото малолетно/. Твърди се още , че завещателят очевидно желаел всички негови близки родственици да узнаят за неговите действия и по този начин да покрие изискванията на ал.3 на чл.42 ЗН. Дори и само заради това сроковете за признаване за унищожаемо подчертава ответницата , че вече били изтекли . Във връзка с твърденията за нищожност и т.к. пред нотариуса присъствал сина на ответницата, счита последната, че такава хипотеза не е развита нито в чл. 24 нито в чл. 25 ЗН .