Решение № 868 от 14.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Варна, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. С.а като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110201697 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Н. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна,чрез адв.Й.А., АК Варна против НП № 24-0436000538/28.08.2024 г., издадено от началник сектор в ОД МВР Варна,РУ 02 Варна.

С жалбата се оспорва издадено НП, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Твърди се, че жалбоподателя е имал качеството на пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП и като такъв не е подлежал на проверка за алкохол.Твърде се, че в АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения на чл.57 ал.1 т.5 предл.1 и предл.4 и т.6 от ЗАНН, като е допуснато сериозно разминаване между фактическото и юридическо обвинение.

Според изложеното в жалбата от съдържанието на АУАН и НП не ставало ясно кои фактически положения наказващия орган е приел за безспорно установени, както и за какво нарушение точно е наказан жалбоподателя.Навеждат се доводи и за допуснато нарушение при отнемането на контролните точки по Наредба № Iз-2539 на МВР.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,не се явява, не се представлява.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител. Депозирани са писмени бележки, с които се излага становище по същество. Претендират се сторените по делото разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 1 серия GA, с № 1059280/29.07.2024 г., за това, че на същата дата около 01:22 часа в гр. Варна, в двора на УМЛАБ "Св.Марина", на паркинга срещу централен вход, управлява лек автомобил "Пежо 508" с рег.№ ***, собственост на И.С.И. с ЕГН ********** под въздействие на алкохол, установено от издишания от водача въздух с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510, с фабричен №ARNA 0170. Пробата с № 04930 отчела положителен резултат от 0,65 промила на хиляда в количеството издишан въздух. Посочено е, че горното съставлява нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

В графата за бележки и възражения, жалбоподателя не отразил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не били направени възражения.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от началник сектор в ОД МВР Варна,РУ 02 Варна, с което за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн.чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 л. и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Разпитан като свидетел,актосъставителя А. посочва, че той и колегата му К. били извикани от служители на сектор СПС ОД МВР Варна за съдействие на паркинга на УМБАЛ " Св.Марина"- Варна.На място заварили служители от СПС и жалбоподателя, който бил извън лек автомобил марка "Пежо". Установили, че жалбоподателя е спрян за проверка, тъй като карал много бързо и имало опасност да прегази някого. Извършили проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол и му дали талон за медицинско изследване, което той отказал.

От показанията на св.Д. се установява, че се намирал в двора на УМБАЛ "Св.Марина", когато лек автомобил "Пежо 508" минал много бързо край него и колегата му. Свидетеля последвал автомобила, който спрял след около петдесет метра. Когато свидетеля се приближил до автомобила установил, че водача е задрямал на волана. След това на мястото дошли служители от СОТ. Свидетеля започнал разговор с водача, установил, че лъха на алкохол и поискал съдействие от дежурния на 02 РУ Варна,за да бъде тестван за употреба на алкохол. Твърди, че водача се държал странно, поливал се с алкохол, твърдял, че иска да убива някого от психиатрията, опитвал се да саботира проверката. Въпреки това бил изпробван за употреба на алкохол, която отчела 0,6 промила.

От показанията на св. Т. се установява, че на процесната дата се намирал пред входната врата на УМБАЛ "Св.Марина"- Варна, когато край тях с висока скорост преминал автомобил. Заедно с дежурния полицай отишли на паркинга, където автомобила бил спрял.Водача бил сам в автомобила, бил облегнат на волана.Дежурния полицай поискал да провери самоличността му и водача излязъл от автомобила, започнал да крещи, искал да убива и пребива някой от психиатрията, прегръщал дървото, започнал да си полива краката с алкохол. Поискано било съдействие от дежурния на 02 РУ Варна и след идването на екипа бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, която отчела употреба.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства – 2 показанията на свидетелите А., Д. и Т., както и от писмените доказателства: Талон за изследване

№ 0165994/29.07.2024 г., протокол за медицинско изследване, амб. № 4393/29.07.2024 г., Заповед за принудителна административна мярка № 24-0436000221/29.07.2024 г., Заповед № 365з-4229/29.06.2022 г. на директора на ОД МВР Варна,Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител водач, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични и непротиворечиви.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи. Акта също е съставен от компетентно лице.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Съдът установи, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуали нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. И в двата подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. В този смисъл е неоснователно наведеното в жалбата бланкетно възражение, че не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Не се констатира твърдяното в жалбата съществено нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Не е спорно, че наказващият орган разполага с възможност да извърши разследване на спорните обстоятелства по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, но в конкретния случай не са били налични обективни данни, които да са подлежали на разследване. АНО е извършил дължимата проверка на АУАН, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, след което се е произнесъл по преписката с издаване на процесното НП.

Съдът намира, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка, АНО законосъобразно е счел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.

От фактическото описание, дадено в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, както и от установената фактическа обстановка ясно и безпротиворечиво се установява, че Х. е изпробван в качеството на водач на лек автомобил "Пежо 508" с рег. № ***.

От показанията на свидетелите

Д. и Т. безспорно се установява, че жалбоподателя е

3 управлявал процесния автомобил, че е бил сам в автомобила и дори при тяхното приближаване към него жалбоподателя е бил заспал на волана.Същият не е заявил на полицейските служители при извършената на място проверка, в присъствието и на останалите свидетели, че не е управлявал автомобила.

Посоченият доказателствен материал в своята съвкупност безспорно установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Пежо 508" с рег. № *** с концентрация на алкохол 0, 65 на хиляда, която е установена с надлежно техническо средство, поради което АНО правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Същевременно от приложения по делото талон за изследване 0165994/29.07.2024 г. е видно, че установената концентрация на алкохол от 0, 65 на хиляда е била вписана и в него (освен в АУАН), като и този документ Х. е подписал, приемайки показанията на техническото средство, с което му е била извършена проверката за употреба на алкохол. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 4, изр. 2-ро от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, правилно е приет за установен отчетения резултат от техническото средство. Жалбоподателят сам се е поставил в положение да не се възползва от дадената възможност да провери точността на отчетения резултат посредством изследване с доказателствен анализатор или извършването на медицинско и химическо лабораторно изследване, тъй като не е оспорил процесните показания по надлежния ред, каквато процедура не е иницирал, тъй като е отказал да даде кръвна проба при явяването си в съответното медицинско заведение.

Предвид изложеното съдът намира, че измерената с "Алкотест Дрегер" 7510, с фабричен №ARNA 0170 концентрация на алкохол 0, 65 на хиляда е достоверна, в резултат на което законосъобразно АНО е издал процесното НП срещу жалбоподателя, вменявайки му осъществяване на административнонаказателния състав по чл. 174, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

За нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП законодателя е предвидил в чл. 174, ал. 1, т. 1 от същия закон точно определени по вид и размер наказания – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, тъй като се касае за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително, в които граници попада и установената на жалбоподателя такава от 0, 51 на хиляда. Визираната законова норма обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което и законосъобразно са наложени на Х. кумулативните наказания, които са определени именно в посочените конкретни размери.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице и основание за приложението на чл.28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен, като от значение за правилното решаване на делото е обстоятелството, че 4 употребата на алкохол е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни произшествия. Отделно от това съдът отчете и характера на процесното нарушение – касае се за умишлено нарушение, с висока степен на обществената опасност, видно и от приложената справка за нарушител водач, жалбоподателя има и образувана преписка за престъпление по чл.343б ал.1 и чл.343б ал.3 от НК, поради което настоящият съдебен състав намира, че поправителните и превъзпитателни цели на ЗАНН за спазване на реда на управление, в конкретния случай, биха могли да се изпълнят единствено с потвърждаване на обжалваното НП.

Състава на съда не следва да се произнася по възражението за отнетите контролни точки, тъй като по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки.