Решение № 47 от 09.03.2022, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Плевен, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

Членове:

МАРИАН В. ИВАНОВ

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600682 по описа за 2021 година Като разгледа докладваното от съдия Мариан Иванов ВНОХД № 682/2021 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

Районен съд гр.Плевен, с присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД №1612/2020г, признал подсъдимия И.Л. Д., ЕГН ********** за виновен в това, че на 13.08.2017 г. в с. ***, обл. Плевен, ул. „***“, причинил на П. ИВ. П. ЕГН:**********, от същото село тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното съдържимо, довели до постоянна слепота на дясното око – престъпление по чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК, го осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66,ал.1 от НК,отложил изпълнението му за срок от три години.

На основание чл.45, ал.1, вр. с чл.51 от ЗЗД,осъдил подсъдимия И.Л. Д., да заплати на П. ИВ. П., ЕГН********** от с.***, обл.Плевен, сумата от 538,20лв., представляваща обезщетениеза причинени вследствие на деянието по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането – 13.08.2017г., до окончателното й изплащане.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, вр. с чл.2 от Тарифа за държавните такси, осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РС-Плевен, сумата в размер на 50 лева, съставляваща държавна такса ,върху уважената част на 1 иска за претърпени имуществени вреди в размер на от 538,20лв-.

На основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, осъдил подсъдимия да заплати на П. ИВ. П. от с.***, обл.Плевен, сумата от 25000 лева, представляваща обезщетени за причинените вследствие на деянието по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането – 13.08.2017г., до окончателното й изплащане.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, вр. с чл.2 от Тарифа за държавните такси, осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РС-Плевен, сумата в размер на 1000 лева, съставляваща държавна такса ,върху уважената част на иска за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия да заплати направените от частния обвинител и гр.ищец разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия да заплати направените разноски в размер на 74.06 лева по сметка на ОДМВР-Плевен и в размер на 260 лева по сметка на РС-Плевен.

Недоволен от постановената присъда, подсъдимият И.Д., чрез защитника си –адвокат Е.Б., я обжалва.В постъпилите жалба и допълнения към нея по същество се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда.Конкретно въззивната жалба от подсъдимия като допълнение и конкретизиране на подадената преди това жалба е с посочване на конкретни правни норми от от НПК.Излагат се доводи, с които се оспорва авторството на престъплението от подсъдимия И.Д. и съответно, неправилното му признаване за виновен по повдигнатото обвинение.С жалбата и допълненията към нея е направено и искане за назначаване на повторна СМЕ и разпит на допълнителни свидетели, който настоящата въззивна инстанция остави без уважение.В настоящото трето по ред въззивно производство, освен искането за повторна медицинска експертиза, съдът остави без уважение и исканията за откриване на съдебно следствие пред въззивната инстанция и допълнителн разпит на свидетелЙ.Й..В жалбата и допълненията се акцентира на показанията на пострадалия П., като се счита по същество, че те са предположения, доразвити и от съда в мотивите.Посочват се първоначалните данни за инцидента, където се споменава за удар с желязо, а не с юмрук.В тази връзка се счита, че приетия от първоинстанц;ионния съд механизъм на причиняване на увреждането е невъзможен.В подкрепа се излагат доводи за невъзможност подсъдимия да спре машината която е карал, да настигне пострадалия и да го удари.Счита се , че съдът е допуснал и особено съществено нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствата по делото, като се счита, че мотивите са повърхностен прочит на доказателствата ползващи обвинението и в частност, показанията на пострадалия П..Излагат се доводи и за нарушение на материалния закон, като се счита, че ако подсъдимия е извършил деяние то то е умишлено.В този смисъл се цитира част от заключението по сме, че удара е предизвикал вътрешно очно налягане, от което в последствие е загубено 2 окото.Позовавайки се на описаният механизъм за удар отзад се прави извод, че този удар е без ясно възприятие къде ще попадне, че това ще доведе до повишено вътрешно очно наляганеи съответно до загуба на зрението.Счита се , че има нарушение на материалния закон и в частта на наложеното наказание, което според подсъдимия и защитата е несправедливо.Акцентира се на добрите характеристични данни на подсъдмия, трудовата му ангажираност и лепсата на други противоправни и противообществени прояви.Иска се отмяна и постановяване на нова присъда , с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Или връщане на делото на първата инстанция.Алтернативно, в случай, че въззивният съд приеме за доказани обвинението , да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и намали размера на наказанието.В самостоятелната жалба като допълнение и конкретизиране, се изразява становище и за тензенциозност на присъдата, липса на пряка видимост, като също се оспорва механизма на причиняване на увреждането.С жалбата от подсъдимия по същество се оспорва и конституирането на П.П. като страна в процеса.Втази връзка, се твърди, че няма такова искане.Изразява се и отрицателно становище по организация на деловодството и регистратурата на РС-Плевен, във връзка с подадени жалба от П.П., чрез адвокат Г.А..

В съдебно заседание направените оплакваниая по същество се поддържат.Отново се акцентира на показанията на пострадалия П. и първоначалната информация за удар с желязо.Твърди се ,че в последствие променените показания на пострадалия П., са откъснати от цялата доказателствена съвкупност.Не се приема приетото от съда, да се кредитира получена информация от полицейска беседа.Твърди се ,че показанията на свидетеля К. са противоположни с тези на пострадалия и първоинстанционния съд неправилно ги е приел за недостоверни.Като цяло показанията на пострадалия П., се считат за изолирани от другите по делото даказателства и е несъвместим подхода на първоинстанционния съд с процесуалните правила, относно притето.Отново се иска оправдаване на подсъдимия, а алтернативно се поддържа и искането за редуциране на наказанието, тъй като същото е прекомерно тежко.

Подсъдимият И.Л. Д. поддържа изложеното в жалбите и становището на защтника си.Счита , че присъдата е направилна, тъей като редица оневиняващи доказателства не са взети предвид.Твърди, че не е бил на ицидента, както тй така и въпросната му машина.В подкрепа на това сочи показанията на свидетеля М..Посочва показанията на свидетелите К. и Й., който не са видели кръв на местопроизшествиетоПозовава се и на показанията на свидетеля К., който опрертава твърденията за за наличие на удари.Моли за оправдадетелна присъда, отмена на мярката му за неотклонение и всички разноски.

Недоволен от присъдата, пострадалият-частен обвинител и гр.ищец П.П., чрез повереника си-адвокат Г.А.-АК-Плевен, също я обжалва.В първоначалната жалба и постъпилите допълнения след връщане на делото за администриране на РС-Плевен, се правят оплаквания във връзка с наказателно осъдетелната част.Излагат се доводи за явна несправедливост на 3 постановената присъда, най-вече заради приложението на чл.66 от НК.Иска се изменение на присъдата, като се отмени приложението на на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание от 3 години лишаване от свобода.Алтернативно се прави искане за увеличаване на изпитателния срок на 5 години.Като доводи се сочат безкритичното отношение на подсъдимия и това, че е изгубен орган-око, от което ще страда до края на живота си.В гаржданско осъдителната част, присъдата се счита за правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на частния обвинител и гр.ищец-адвокат Г.А..Позовава се на изложените в жалбата и допълнението доводи защо намира, че наложеното наказание е несправедливо.Счита, че първоинстанционния съд е обосновал съдебния акт, мотивите са логически издържани и няма какво повече да се напише.Счита, че така изготвените мотиви са убедителни относно авторството на деянието.Моли съда да уважи жалбата и да присъди и направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният жалбоподател П.П. -частен обвинител и гр.ищец поддържа становището на повереника си-адвокат Г.А.-АК-Плевен.

Представителя на Окръжна прокуратра- гр.Плевен, счита, че жалбата следва да се остави без уважение, като се потвърди съдебния акт.Изразява становище, че първоинстанционния акт е изключително добре мотивиран и не възникват съмненения за правилостта и законосъобразността му.Счита, че са спазени правилата на формалната и житейска логика, анализирани са гласните доказателства и противоречията между тях.Обяснено е на какво се дължат противоречията и на кои от тях съда е дал вяра.

Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства, въззивните жалби и допълнителните съображения, становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:

Въззивните жалби и постъпилите допълнителни съображе- ния, са подадени в срока чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения:

Настоящото въззивно производство е трето по ред.В предходно първоинстанционно разглеждане на делото по НОХД №2902/2018г., П.П. е бил конституиран в качеството на часен обвинител и гр.ищец.Предходните въззивни състави и първоинстанционни такива не са връщали делото за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство.При това положение настоящият първоинстанционен съд правилно е приел наличие на вече конституирани страни, които да участват в съдебното производство по НОХД №1612/2021г. на РС-Плевен.При проведеното разпоредително заседание на 03.02.2021г, това становище на първоинстанционния съд е обективирано в мотивирано определение.Разглеждането на делото е протекло по реда на чл.371,т.1 от НПК-съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, тъй 4 като страните са дали съгласие да не се провежда разпит на посочените в определението на съда свидетели- А.Г. М., П. ИВ. П., М.К.К., Н. Д. К., И.М.Н., М.И.Ц., Т.А.Р. . Показанията на свидетелите, за които е било постигнато това съгласи са били прочетени, съобразно чл.373, ал.1, вр. с чл.283 от НПК.

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.Д. и пострадалият-свидетелят П. ИВ. П. се познават.

В годините преди 13.08.2017 г., техните отношения силно се влошили. В основата на това бил възникналия спор за незаконен строеж между семейството на свидетелите.А. и П. М., от една страна и сестрата на подсъдимия – от друга, в който спор П. заел страната на семейство М..

На 22.04.2017г. между И.Д. и П.П. възникнала конфликтна ситуация.

Докато свидетелят преминавал покрай дома на Д. /с.***, ул. „***“ № 11/, бутайки велосипеда си, бил забелязан от находящите се наблизо И.Д. и неговия баща – И. Д. Г., при което подсъдимият извикал по адрес на П. „ боклук, ще те смачкам“; подсъдимият дори се опитал да нанесе на свидетеля удари с ръце, при което П. се опитвал да се защити с лява ръка, защото с дясната бутал велосипеда. Случайно озовал се наблизо свидетел – Н. Д. К. - се намесил и конфликтът бил преустановен, но въпреки това, подсъдимият все пак успял бързо да нанесе на П. удар с юмрук в областта на врата и удар с крак в областта на седалището.