Решение № 7765 от 08.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7765 гр. С, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110107010 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на Н. ИВ. ИВ. против „Д.К.К.“ ЕАД, с която са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършеното със Заповед № 83/15.12.2021 г. на изпълнителния директор на ответника, по чл. 344, ал. 1 ,т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „специалист, сигурност“ и по чл. 344, ал. 1 ,т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 11593.60 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 15.12.2021 г. до 15.06.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.02.2022 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът излага твърдения, че по силата на трудов договор №88/15.10.2021 г. е полагал труд при ответника, като изпълнявал длъжността „Специалист, сигурност“, с място на работа в АДРЕС и уговорен в полза на работодателя едномесечен изпитателен срок.

Заявява, че със заповед № 83/15.12.2021 г. на работодателя трудово му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Ищецът оспорва уволнението като незаконосъобразно, като твърди, че в заповедта ответникът не е посочил конкретно умение или качество, поради липсата на което ищецът не се справял трайно с изпълнението на възложената му работа. Посочената от работодателя причина за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно липсата на разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие, не е свързана с изпълняваните задължения. Навежда твърдения, че в длъжностната му характеристика са посочени редица дейности, чиито извършване не било обвързано с наличието на разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие. Поддържа, че непритежаването на процесното разрешително не е свързано с изпълнение на трудовите му функции, нито представлява липса на качество, знание или умение, а щом трудовият договор е сключен без представянето на такова разрешително, то работодателят се е съгласил, че липсата на същото не представлявало обективна причина за бъдещо прекратяване на договора. При тези данни претендира отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди него длъжност и заплащане на обезщетение вследствие на незаконното уволнение за периода 15.12.2021 г. до 15.06.2021 г. при месечно брутно 1 трудово възнаграждение в размер на 2040,60 лева, респ. при съобразяване на разликата от получаваното при новия работодател трудово възнаграждение за периода от 04.02.2022 г. до 18.04.2022 г. след което последното също е било прекратено. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с който оспорва иска по основание. Не оспорва, че между страните е бил сключен процесният трудов договор със срок за изпитване от един месец, уговорен в полза на работодателя. Поддържа, че докато траело трудовото правоотношение, ищецът е полагал работа единствено като шофьор на предходния изпълнителен директор. Поддържа, че за длъжността „Специалист сигурност“ е необходимо притежаването на оръжие, с оглед което предпоставка за назначаването му на тази длъжност било наличието на съответното разрешително, удостоверяващо годността на ищеца да борави с оръжие. Посочва, че при назначаването му е допуснато нарушение, тъй като не е предоставено разрешително за оръжие и впоследствие, когато ищецът бил поканен да го представи, ищецът е заявил, че не притежава такова, с оглед което ответното дружество е издало процесната заповед за прекратяване на ТПО.

Поддържа, че в последната точно и ясно е конкретизирано в какво се състоят липсващите качества у работника. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор №88 от 15.10.2021 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Специалист сигурност“ с место на работа: гр. С, ул. „Т“ № и при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1790.00 лева и допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и опит в размер на 1% върху основаната заплата за всяка година трудов стаж след първата година, платимо до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.

От представената длъжностна характеристика за заеманата от Н. ИВ. ИВ. длъжност се установява, че целта на длъжността е служителят да участва в организацията и контрола на дейността по осигуряване на режима за сигурност на територията на ДКК. Трудовите задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността са да организира дейностите свързани с контрол на достъпа и водеонаблюдението в сградата на ДКК и нейните прилежащи части, да контролира и отговаря за поддръжката на видеонаблюдението, сигнално – охранителната техника и пожарогасителната система, да участва в разработването на план за охрана на сградата на ДКК и нейните прилежащи части и да следи за изпълнението му, да придружава изпълнителния директор и други посочени от него служебни лица и служители по време на служебните им ангажименти извън сградата на ДКК като управлява служебен автомобил, своевременно да противодейства с всички разрешени от закона средства при нерегламентиран достъп на територията на сградата на ДКК и нейните прилежащи части или при непосредствена заплаха за придружаваните от него лица, както и да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността и с работните срещи на ръководството и осигуряване на сигурността, организацията и координацията им. Видно от длъжностната характеристика изискванията за заемане на длъжността са лицето да е има навършени 18 години, неосъждан, да не страда от психически заболявания, да има валидна шофьорска книжка и разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие, да умее да работи в екип, компютърна грамотност и др.

Видно от заповед №83 от 15.12.2021 г. на изпълнителния директор на ДКК, връчена при отказ на ищеца, удостоверен с полагането на подписите на двама свидетели на 15.12.2021 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.

5 КТ. В заповедта е вписано, че служителят не изпълнява задълженията си поради липса на констатирани качества за това като е бил поканен да представи на работодателя 2 разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие, каквото се изисква според длъжностната му характеристика, но той е заявил, че никога не е притежавал такова, което представлява нарушение на закона и на длъжностната му характеристика, а именно да притежава нужните качества за заемане на длъжността.

Страните не спорят и е отделено като такова по делото обстоятелството, че при сключването на трудовия договор, а и през неговото времетраене ищецът не е разполагал и не е представил пред работодателя разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие.

Видно от приетия като доказателство трудов договор №35/02.03.2022 г., ищецът е встъпил в ново трудово правоотношение при продължителност на работното време от 4 часа и основна заплата в размер на 352.00 лева, което със заповед №21/18.04.2022 г. на работодателя е прекратено, считано от 18.04.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните.

Като доказателства по делото са приобщени копия на регистрационни карти на Н. ИВ.

ИВ., издадени от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – град С от 20.12.2021 г. и от 20.04.2022 г., както и разпореждане от 30.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – С град за отпускане на обезщетение за безработица на ищеца за периода 15.12.2021 г. до 14.04.2022 г. и разпореждане от 08.03.2022 г. за прекратяване изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица, считано от 02.03.2022 г.

Приобщени са по делото справка за трудовото възнаграждение на ищеца при ответника за м. ноември 2021 г., което е в размер на 2040.60 лева и копие на фиш за работна заплата за месец март 2022 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н.К. и Л.Т.С.

Свидетелят Р.Н.К., която е заемала длъжността изпълнителен директор при ответника кът момента на назначаването на ищеца в ДКК посочва, че е знаела, че последният не разполага с разрешително за ползване на оръжие, но го е назначила, защото ако се наложи осъществяване на физическа охрана ще може да си извади. Свидетелства, че дейностите на служителя „специалист сигурност“ са свързани с организиране на видеонаблюдение, подсигуряване чрез системите за пожаро – известяване, допуск до сградата, както и осигуряване на сигурни маршрути за придвижване на директора, други служители, документи от сградата на ДКК до прокуратурата, ДАНС или други институции.

Придружавал я е при служебни срещи, за да осигури най – безопасния маршрут за преминаване. Посочва, че дейностите, които е извършвал по длъжността характеристика не налагали носенето на оръжие, а това изискване е останало от старата длъжностна характеристика. Свидетелства, че ишецът преди това не е работил при ответника, но е работил в сериозни държавни институции, затова го е назначила. Ищецът е трябвало да обезпечава сигурността, а не да извършва физическа охрана. При ответника е имало две щатни бройки за шофьори, като и двете са били заети.

В показанията си Л.Т.С. – служител при ответника свидетелства, че познава ищеца, който е бил назначен на длъжност „специалист сигурност“ в ДКК като не има задължение да знае какви качества са били необходими на ищеца, за да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика. Посочва, че са изпълнявали съвместни задачи по нареждане на изпълнителния директор и тогава ищецът я е придружавал. Негови задължения са били да следи видеонаблюдението в сградата, пропусквателния режим, да приема и изпраща гости.Когато е придружавал нея, друг служител на ДКК или изпълнителния директор, ищецът е шофирал. Посочва, че докато ищецът е работил при ответника е имало други две лица, назначени на длъжност „шофьор“, както и един служител на длъжността „информатор“, отговарящ за видеонаблюдението.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, 3 е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ включва следните елементи, които работодателят следва да установи: че уволненият служител не притежава професионални качества, знания, умения, навици, необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от него трудова функция, че непритежаването на тези качества е обективно състояние, което не може да се вмени във вина на служителя и да установи защо е счел, че тези необходими качества, знания, умения, навици липсват.

Законът не предвижда специален ред, по който следва това да бъде установено. От формална страна качествата, които работодателят твърди да липсват у служителя, следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение /т.нар. фактически мотиви/ конкретно и да бъде отразена причинната връзка между тяхната липса и неефективността на изпълнението на работата /кое конкретно качество пречи на изпълнението на конкретна трудова функция/.

Заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана като работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им, или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. И в двата варианта се приема, че работодателят е посочил в заповедта фактическото основание на прекратяване на трудовия договор, което е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение, в който смисъл е даденото в т. 3 на ТР 4/2017 г. от 01.02.2021 г. по тълк. д. №4/2017 г. на ОСГК на ВКС разрешение. В константната съдебната практика (решения №169 от 31.05.2010г.по гр.д.№ 728/09г. на IV г.о., №266 от 26.09.2011г.по гр.д.№ 711/11г. на III г.о., №542 от 12.10.2010г. по гр.д.