Протокол № 195 от 30.09.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 186/2025
- Вид
- Протокол № 195
- Подписан
- 30.09.2025
- В сила
- 30.09.2025
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Светлин Иванов Иванов, Мартин Данчев Данчев
Други актове по делото
- Решение № 83 от 15.10.2025 · Пламен Ангелов Синков, Светлин Иванов Иванов, Мартин Данчев Данчев
Цитирани разпоредби
- чл. 248а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 195 гр. Бургас, 30.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Мартин Д. Данчев
Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600186 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателката подсъдима Й. Д. Р., се явява лично и с упълномощен защитник адв. Д. Д. от АК-С.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Досева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Д.: Няма да соча доказателства.
1
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства, О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Постановената присъда се оспорва от двете страни в производството. С жалбата на подсъдимата - в нейната осъдителна част и се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда и е направено абстрактно позоваване на допуснатите процесуални нарушения в хода на наказателното производство, като не са изложени конкретни мотиви за отмяна на присъдата.
С протеста на Окръжната прокуратура се оспорва механизма на определяне на наказанието. Излагат се съображения за незаконосъобразност на приложението на разпоредбата на чл. 55 НК и се иска изменение на присъдата и определяне на наказание в рамките на основния текст по чл. 54 НК.
Поддържам протеста на Окръжна прокуратура, а жалбата на подсъдимата, освен като необоснована, намирам и за неоснователна. След извършения цялостен преглед на доказателствения материал, който е събран на хода на досъдебното и съдебно производства, както и оценка на процесуалните нарушения за водене на процеса, такива не се констатират. По ясен, безспорен и категоричен начин се установява, че макар и след възникнал през 2020 година пожар, който е унищожил значителна част от двата парцела с овощни градини и въпреки, че подсъдимата не е предприела мерки за възстановяването на градините, през стопанската 2021 г. с ясното съзнание, че двата парцела не отговарят на изискванията за подпомагане, тя е кандидатствала за подпомагане по схемите за директно плащане.
В заявление от 07.04.2021 г., финализирано на 20.04.2021 г. тя декларира лично двата парцела и са с обща площ 38.37 ха, като напълно годни за субсидиране и с това е претендирала получаването на директни плащания в общ размер 84 035.17 лева от Европейския земеделски фонд. До получаване на тази сума не се е стигнало поради констатираните при проверка на място през месец септември 2021 г. несъответствия с изискванията за подпомагане и изключване на терените от субсидията и съответно спиране на сумата предвидена за тях.
През извършената на 23.09.2021 г. проверка на място от свид. К. била установена пълна недопустимост на двата парцела за подпомагане, тъй като било констатирано наличието на силна затревеност, висока плевелна 2 растителност, липса на почвена обработка, висок процент изсъхнали дървета и изцяло липсващи дървета.
Наличните по делото писмени и веществени доказателства, назначени експертизи и фотоалбуми към тях, ведно със свидетелските показания на разпитаните свидетели както служители на ДФ „Земеделие“, така и на пазача на градините – свид. К. Я., се потвърждава по безспорен начин както фактът на двата пожара, които са засегнали площите, така и причинените от него щети, а също така и липсата на каквато и да била дейност по възстановяване на овощните насаждения, полагане на грижа за привеждане и поддържане на градините в добро земеделско състояние.
Изводът направен от решаващия съд за наличието на обективна и субективна съставомерност по чл. 248а, ал. 3 НК е обоснован и законосъобразен, а изложените към осъдителната присъда мотиви съдържат обоснована и коректна фактическа обстановка и обстоятелствен доказателствен анализ.
Единственият недостатък на осъдителната присъдата касае частта за определяне на дължимото справедливо наказание за извършеното деяние. В този смисъл протестът на Окръжната прокуратура е обстоятелствено мотивиран и аргументирана незаконосъобразност в приложението на чл. 55 НК, тъй като нито деянието, нито деецът се отличават с необичайно ниска степен на обществена опасност, които да обосноват прекомерна тежест на предвиденото наказание и да налагат слизане под предвидения негов минимум. Противоречива е заетата от съда позиция относно степента на обществена опасност на деянието, като независимо, че е прието, че принципно то се отличава с висока степен на обществена опасност от една страна, и от друга страна е отчетено, че процесното деяние с обичайната за този вид престъпна опасност, на практика съдът е приел занижена обществена опасност на деянието.
Необосновано е и завишеното привилегировано отношение към личността на подсъдимата, т.к. то се основава на обичайно по естеството и броя си смекчаващи обстоятелства. Изложените мотиви в тази насока са годно основание за да обосноват определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. в размер и около предвидения за това престъпление минимум от една година, но в никакъв случай за приложението на чл. 55 НК. По делото са налице доказателства за рецидив в поведението на подсъдимата, която следващата стопанска година отново е заявила за подпомагане същите две градини, въпреки констатациите за тяхното недопустимо състояние.
Предложеното от Окръжния прокурор наказание в размер около минимума с приложението на чл. 66 НК за срок от 4 години и кумулативно наказание глоба е обективно и справедливо и изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 54 НК, за това считам, че протестът следва да бъде уважен и присъдата изменена.
3
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, оспорвам протеста на прокуратурата. Поддържам депозираната жалба и допълнителните изложения към нея.
В подкрепа на допълнението към жалбата, моля да имате предвид следните съображения: на първо място е налице противоречие в мотивите по отношение на твърдението за извършена проверка на място от свид. К.. В мотивите съдът заявява, че: „изрично кредитира показанията й в частта за състоянието на парцелите, тъй като те се подкрепят от контролния лист, фотоснимките и показанията на свид. Я.“. Същевременно обаче, в същите мотиви съдът се позовава и на показанията на свид. Я., който в съдебно заседание заявява „никой не е идвал, аз не съм отварял на никой за проверка и тази жена, която сега излезе от залата не я познавам и не е идвала на проверка“.
Първоинстанционният съд необосновано в мотивите е преодолял това противоречие, просто чрез избирателно кредитиране на част от показанията, като съдът в мотивите посочва, че не кредитира единствено частта, в която свидетелят заявява, че никой не е идвал на проверка. Този извод на съда е абсолютно необоснован. Видно от протоколите от съдебни заседания, свид. К. многократно заявява, че няма спомен за датата и детайлите на проверката, а първоинстанционният съд въпреки това кредитира нейните показания като основно доказателство. Показанията на тази свидетелка са вътрешно противоречиви. От една страна тя твърди, че апаратът имал геотаг с дата и час, от друга страна – видно от приложените снимки като доказателства по делото, тези снимки са без дата и без час.
Следващото сериозно противоречие се отнася до времето на възникване на пожарите в двете градини. В мотивите съдът заявява, че: „поголяма част от стопанисваната от „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД градина изгоряла поради възникнал пожар към 18.09.2020 г.“ Тази конкретна датировка обаче не се подкрепя от показанията на единствения свидетел Я., който в протокола от съдебно заседание дава крайно неопределени и противоречиви данни.
Споменава, че пожарите, т.е. не само един пожар, са станали може би преди 5 години, което би означавало 2018 г., или преди около 1 година, т.е. през 2019 г., като общо заключава, че повечето дръвчета са изгорели преди 2021 г. Съдът не обяснява в мотивите си, как от тези неопределени показания извлича точната дата 18.07.2020 г., нито посочва други доказателствени източници за тази ключова констатация.
Считам, че фундаменталният порок на присъдата се отнася до липсата на конкретни доказателства за състоянието на парцелите към инкриминираната дата, а именно 20.04.2021 г. В мотивите съдът твърди, че реално овошките не са били ползвани от кандидата за подпомагане, в т.ч. и към датата на тяхното заявяване. Този извод се базира единствено на показанията на свид. К., която е извършила проверката през септември месец 4
2021 г. – 5 месеца след инкриминираната дата. От протоколите от съдебни заседания се вижда, че нито един свидетел не е видял парцелите конкретно към 20.04.2021 г. Това е от решаващо значение, тъй като самото деяние има своето времево измерение – то се извършва именно към момента на депозиране на заявлението, в което се съдържат сведенията, а не към по-късна дата на проверката, проведена 4 месеца след това.
Съдът отказа да назначи аграрна експертиза, именно тази, която би могла да даде научен и независим отговор за състоянието на площите към инкриминираната дата, въпреки, че това доказателствено искане беше поискано от нас, а според мен би следвало да бъде поискано от прокуратурата, но така или иначе това обстоятелство остана неустановено по делото.
Сериозни недостатъци наблюдавах и в доказателствената база относно субективната страна на престъплението. Съдът не установява с необходимата сигурност, дали подсъдимата е знаела за лошото състояние на парцелите към датата на подаване на заявлението, както и дали е имало умисъл за представяне на неверни сведения. Сериозни несъответствия се наблюдават и по отношение на фотографските доказателства. Снимките от ДФ „Земеделие“Ямбол са заснети в различни часове от 09.00 до 12.00 ч., т.е. в продължение на три часа, като на едни снимки е отбелязан час около 12.00 часа, а на други около 09.00 ч. На самия GPS има съвсем различен час. Всичко това поражда въпрос за тяхната автентичност и последователност и най-важното е, че снимките изобщо не съдържат дата, което прави невъзможно да се установи, кога точно са заснети, а отделно от това, ясно е, че изобщо не отразяват състоянието на парцелите към 20.04.2021 г.
Считам също, че е налице несъответствие в № на снимките и тези в официалните документи. Геотагът на фотографиите също не отговаря на заявените от прокуратурата места, което допълнително компрометира тяхната доказателствена стойност. Налице са доказателства, че подсъдимата не е действала умишлено. По отношение на предходната година са били заявени същите площи. В тази връзка е необходимо да се посочи, че при първоначалното подаване на заявленията, автоматичната система е констатирала грешка, тази грешка е била известна и на приемащата документите, но това не било пречка за валидно подаване на заявлението. Това означава, че подсъдимата субективно не е имала основание за съмнение, че подава неверни данни, защото системата валидно е приела заявлението, въпреки констатираната грешка за допустима площ.
На следващо място първоинстанционният съд отказа да назначи икономическа експертиза, която да изясни какви документи реално е трябвало да бъдат представени за получаване на субсидия, което пряко е свързано с въпросите за умисъла и специалната цел. Така съдът от една страна твърди, че няма доказателства за състоянието на парцелите към април, но от друга страна отказва да събере такива като не назначи експертиза. Липсва установяване състоянието на парцелите към датата на подаване на заявлението. Не е 5 доказано подсъдимата да е имала знание за неверност на сведенията към 20.04.2021 г. Напротив, тя е имала основание да счита площите за годни. Така също считам, че не е налице и специална цел. Подсъдимата в заявленията, обратно на приетото в мотивите на първоинстанционния съд, не е искала да получи сумата от 93790 лева. Тази сума присъства единствено в един доклад, от който се вижда, че това е сумата на наложената санкция, а не на сумата, която подсъдимата искала да получи.
Разпечатката съдържа 48 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82433cb8-896c-4630-91f3-69fb7f72f387