Решение № 357 от 23.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Перник, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720104886 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ***, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, чрез пълномощника адв. Г., срещу Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 35,82 лв. /тридесет и пет лева и осемдеест и две стотинки/ – представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за периода 08.02.2020 г. – 07.05.2020 г. по фактури № *** г., ***/*** г. и **********/*** г., издадени въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата *** г., сключени с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ***, с договор за цесия от 31.05.2021 г., а „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ***, го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 05.10.2021 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 1156/11.05.2023 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1984/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

В исковата молба се излага, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с клиентски номер *** от дата *** г. при условията на тарифен план Smart M, с месечен абонамент 17,99 лв./месец с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заплащане на фактурираните услуги за периода от 08.02.2020 г. – 07.05.2020 г., като по 1 фактура № *** г. е незаплатен остатък в размер на 3,86 лв., а по фактури ***/*** г. и **********/*** г. са незаплатени суми от по 15,98 лв. с ДДС за месечни абонаментни такси.

Сочи се, че ищецът е носител на вземането по силата на договор за цесия от 05.10.2021 г., сключен с „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ***, който го е придобил по силата на договор за цесия от 31.05.2021 г. Навежда довод, че с връчване на препис от исковата молба на ответника, към която са приложени уведомления за цесиите, последният е уведомен за прехвърлянето на вземането. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В депозираното по ч.гр.д. № 01984/2023 г. възражение ответникът е възразил за погасяване на вземането по давност. В открито съдебно заседание моли за отхвърляне на иска и присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № 1156/11.05.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1984 по описа за 2023 г. на РСПерник срещу Е. Г. С., ЕГН **********, за сумата 35,82 лв., представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги по договор с клиентски номер ***, предоставени от „БТК“ ЕАД, както и за разноските за производството – 25,00 лв. – държавна такса, и 480,00 лв. – адвокатско възанграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 25.09.2023 г., който е депозирал възражение на 26.09.2023 г.

С разпореждане от 27.09.2023 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, получено на 10.10.2023 г. На 17.10.2023 г., видно от датата на пощенското клеймо, е депозирана исковата молба за установяване на вземането за главница по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От представения по делото договор се установява, че на *** г. между ответника и “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги при условията на „Промоция S m a r t Ноември 2018“ срещу месечна абонаментна такса 15,99 лв. с ДДС.

По делото са представени общи условия и фактури, издадени на *** г., *** г. и *** г., неносещи подписа на ответника.

От договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2021 г. и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.10.2021 г., извлечение от приложение 1 към договора за цесия и потвърждение се установява, че вземанията по договора за мобилни услуги, сключен с ответника, в размер на 35,82 лв. са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „Иновативни финанси“ ООД, а впоследствие са прехвърлени от „Иновативни финанси“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД с настоящо наименование 2

„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД.

С пълномощно с нотариално удостоверен подпис на 27.07.2021 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е упълномпощила „Иновативни финанси“ ООД да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които е цедирала с договор от 31.05.2021 г., за извършената цесия.

Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, изходящо от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД чрез пълномощника му Иновативни финанси“ ООД, без данни за получаването му от ответника в известието за доставяне.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Искът е предявен за установяване вземане на ищеца към ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е сключен договор за мобилни услуги с твърдяното съдържание, по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати месечни абонаментни такси в посочения размер, че вземанията са валидно прехвърлени на „Иновативни финанси“ ООД, който ги е прехвърлил на ищеца, както и че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна.

От представените доказателства съдът приема за установено, че на *** г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е въникнало облигационно отношение по договор за мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

Цената на месечните абонаментни такси се дължи независимо от реалното потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като възникването на задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от мобилния оператора на достъп на потребителя до мрежата му. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът е ползвал мобилни услуги, които са извън абонаментния план, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на оператора.

С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за плащане на месечните абонаментни такси по договора, съдът прави извод, че в полза на мобилния оператор е възникнало вземане за сумата 47,97 лв. – представляваща месечни абонаментни такси за отчетен период 08.02.2020 г. – 07.05.2020 г. по договора за мобилни услуги от *** г.

От събраните доказателства се установява, че вземане в размер на 35,82 лв. по договора с ответника е прехвърлено на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща 3 уведомление от предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца.

Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.).

Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, а изложените доводи в противен смисъл се явяват неоснователни. По тези съображения следва, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на това вземане.

С оглед изложеното, следва да бъде разгледано възражението за погасяване на вземанията по давност, направено още в заповедното производство.

По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за месечни абонаментни такси за предоставяне на мобилни услуги е периодично.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното) давността тече от деня на падежа. Тъй като от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и преодоляване на последиците, давност не тече, следва, че за фактурата от *** г., за която са изтекли 6 дни преди спирането, давността е продължила, считано от 22.05.2020 г., а за фактурите, издадени на *** г. и *** г. е започнала да тече, считано от 22.05.2020 г.

С разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило на чл. 125 ГПК относно момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на давността/. Давността се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК, като предявяването му има обратно действие, ако е спазен срокът по чл. 415 ал. 1 ГПК. В случая исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ГПК, поради което по силата на разпоредбата на чл. 422 ГПК искът се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – подадено по пощата на 09.05.2023 г., с което давността за вземанията е прекъсната.

По изложените съображения съдът приема, че ответникът дължи процесното вземане, а възражението за погасяването му по давност е неоснователно.

Предвид гореизложеното, следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде 4 уважен в пълния претендиран размер.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв., като същите разноски са сторени и в исковото производство. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума от по 495,00 лв. - разноски за заповедното и исковото, с оглед изхода на спора.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *** /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата 35,82 лв. /тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ – представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за периода 08.02.2020 г. – 07.05.2020 г. по фактури № *** г., ***/*** г. и **********/*** г., издадени въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от *** г., сключени с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ***, с договор за цесия от 31.05.2021 г., а „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ***, го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 05.10.2021 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 1156/11.05.2023 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1984/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.