Решение № 1368 от 03.12.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Велико Търново, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110102656 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск за делба във фазата на допускането.

Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ***, представляващ жилище, апартамент с идентификатор 1***, със застроена площ от 58, 06 кв.м., ведно с избено помещение № 10. Ищецът сочи, че правата му в съсобствеността произтичат по наследство от майка му и по дарение от баща му и са в общ обем от 20/24 ид. части, а тези на ответниците по наследство от прекия им наследодател, който е негов брат, като всеки от тях притежава по 1/24 ид. част. Ищецът твърди, че страните не могат да постигнат съгласие за доброволно поделяне на имота, поради което искат от съда да допусне делбата му, при горепосочените права.

В едномесечния срок ответниците не са подали отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът К.Г., чрез упълномощения си представител, оспорва иска във връзка с квотата му в съсобствеността, с оглед на извършеното дарствено разпореждане.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото липсва спор по фактите, а и те се установяват от представените от ищеца писмени доказателства. От представения договор за продажба на държавен имот от 1969г. е видно, че общите на страните наследодатели П. Г. Г. /***/ /удостоверение за 1 идентичност на имена от 13.09.2021г./ и Г.В. Г. са закупили процесния жилищен имот, находящ се в ***, с площ от 58, 06 кв.м., състоящ се от стая, кухня, хол, коридор, баняклозет, лоджия-запад и избено помещение № 10. Съгласно действащите КККР на гр.

В. Търново делбения имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1*** и е с административен адрес *** /схема № 15-910567 от 17.08.2021г./. Видно от удостоверение за наследници № 94ВВ-8207-1/09.09.2021г. наследодателите на страните П. Г. и Г. Г. са починали съответно на 13.02.1996г. и на 27.09.2011г. Приживе последният е дарил на ищеца и негов син своите 2/3 ид. части от процесния имот, за което са сключили договор за дарение от 27.06.2011г., обективиран в нот.акт за дарение № 93, том 2, рег. № 2176, дело № 242/2011г. на нотариус ***. Другият син на дарителя *** Г. Г. е починал на 24.10.2012г. и е оставил за свои наследници по закон – съпругата си и трите си деца, които са ответници по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Това право законодателят е дал и на всеки наследник, дори да има противно разпореждане от наследодателя /чл.

69 ал. 1 ЗН/. В производството по допускане на делбата следва да се установи наличието на съсобственост между страните по делото върху процесния имот, както и каква е частта на всеки съделител в тях.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че общите на страните наследодатели са придобили делбния имот чрез възмездна сделка /договор за продажба на държавен имот от 1969г./, като не се спори, че това е станало по време на брака им. Последният се явява заварен по см. на § 4 от ПР на СК от 1985г. /отм./, доколкото е прекратен със смъртта на съпругата П. Г. на 13.02.1996г., поради което правилата на СК от 1985г. /отм/. относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат спрямо жилищния имот. В тази връзка на основание чл. 19 ал. 1 СК /отм./ правото на собственост върху придобития през 1969г. апартамент принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Същата е прекратена със смъртта на съпругата П. Г. /чл. 26 ал. 1 СК /отм.//, което има за последица преобразуване на тази бездялова съсобственост в обикновена такава при равни права /чл. 27 СК /отм.//. В съответствие с това наследодателят Г. Г. като преживял съпруг е получил 1/2 ид. част от имота на лично основание. Останалата в наследството на починалата 1/2 ид. част от делбения имот по правилата на чл. 5 и чл. 9 ЗН се е поделила по равно между наследниците й по закон – съпруга й и двамата й сина, като всеки от тях е получил по 1/6 ид. част от апартамента. Ищецът, освен по наследство от своята майка, е придобил права в делбената съсобственост и на 2 основание извършена в негова полза безвъзмездна сделка. С договор за дарение от 27.06.2011г. общият на страните наследодател Г. Г. му е прехвърли неговите 2/3 ид. части от общата вещ. Предвид на това ищецът е станал носител общо на 5/6 ид. части от имота. След смъртта на брат му – *** Г. неговата 1/6 ид. част е преминала по наследство в ответниците по делото, който са съпругата му и тримата му сина, като всеки от тях е получил равен дял от нея в размер на по 1/24 ид. част. Следователно участието на страните в съсобствеността е както следва – 20/24 ид. части за ищеца и по 1/24 ид. част за всеки от ответниците и при тези права следва да бъде допусната делбата между тях по отношения на процесния имот.

Оспорването на ответникът К.Г., че извършено дарение намалява наследствените му идеални части и възразява срещу него, дори по същество да се разглежда като възражение за намаляване на дарствено разпореждане, се явява преклудирано и по него съдът не дължи произнасяне. Същото е заявено в хода на устните състезания пред настоящата инстанция, а в делбения процес с приключване на съдебното дирене пред първата инстанция се преклудират всички искания на страните, включително и споровете по чл. 342 ГПК, между които попада и искането за намаляване на дарения. В този смисъл е константната практика на ВКС – Решение № 385/18.04.2012г. по гр.д. № 1538/2010г. на I г.о. и мн.други.

По тези съображения съдът намира, че заявеното от ищеца субективно преобразуващото право на делба по чл. 34 ал. 1 ЗС следва да бъде уважено, като възникналата между съделителите съсобственост върху делбения имот на основание наследство и дарение се прекрати при права на страните –20/24 ид. част за ищеца и по 1/24 ид. част за всеки от ответниците.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В. Г. Г., ЕГН: ********** от ***, Р. К. Г., ЕГН: ********** от ***, М. М. Г., ЕГН: ********** от ***, ПЛ. М. Г., ЕГН: ********** от *** и К. М. Г., ЕГН: ********** от *** на СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1*** с предназначение – жилище, апартамент, с административен адрес гр. ***, ап. 4, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с брой нива на обекта-1, със застроена площ от 58, 06 кв.м., състоящ се от стая, кухня, хол, коридор, баня-клозет, лоджия-запад, заедно с прилежащо избено помещение № 10, ведно с 1, 76 % ид. части от общите части на сграда и 1, 76 % от подобренията в блока, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.28, ***.30, под обекта: ***.27, ***.56, над обекта: ***.32, ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ – 20/24 ид. части за В. Г. Г., 3

1/24 ид. части за Р. К. Г., 1/24 ид. части за М. М. Г., 1/24 ид. части за ПЛ. М. Г. и 1/24 ид. части за К. М. Г..

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4