Решение № 5177 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5177 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100511146 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С Решение № 20118252 от 18.05.2021 г., постановено по гр.д. № 29880/2019 г. по описа на СРС, ГО, 69-ти състав ответното дружество „ЕВН Б.Е.” ЕАД, БИК ******* е осъдено да заплати на „М.Г.“ ООД, ЕИК ******* сумата над 150,55 лв., представляваща част от задължение за главница в общ размер на 2489,41 лв. -цена на доставена и ползвана електрическа енергия в периода от 27.04.2012г. до 30.06.2012г., съгласно изпълнителен лист, издаден на 22.04.2014г. по ч.гр.д.№55448/2012г. по описа на СРС, с която ответното дружество неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца „М.Г.“ ООД без наличието на основание за това, след като в хода на изпълнително дело №20168120400400, по описа на ЧСИ Р.С. с per. №812 e преустановило претендирането на вземане за главница в размер на 2489,41 лв., представляваща цена на доставена и ползвана електрическа енергия в периода от 27.04.2012г. до 30.06.2012г. и е признало осъщественото й плащане от ищеца с преводно нареждане от 15.05.2013г., но въпреки това ЧСИ Р.С. е разпределил и превел по негова сметка постъпили плащания от длъжника за погасяване на това вземане. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „М.Г.“ ООД срещу ответника „ЕВН Б.Е.“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество осъждането „ЕВН Б.Е.“ ЕАД да му заплати сумата над 150,55 лв. до 3753,41 лв.-претенция за 1 неоснователно обогатяване, представляваща сбор от главница в размер над 150,55 лв. до 2489,411 лв. и 264 лв.-разноски по гр.д.№55448/2012г. по описа на СРС, за които e издаден изпълнителен лист от 22.04.2014г. по ч.гр.д.№55448/2012г. и 1000 лв., представляващи разноски по образуваното въз основа на изпълнителния лист по изпълнително дело №20168120400400, по описа на ЧСИ Р.С. с per. №812 за такси и възнаграждение на ЧСИ и юрисконсултско възнаграждение, които суми са събрани в хода на изпълнителното дело, въпреки, че главницата и разноските по гр.д.

№55448/2012г. по описа на СРС са били заплатени от ищцовото дружество още преди образуване на изпълнителното дело в хода на гр. д. № 7956/13г. по описа на СРС.

Срещу решението, в неговата отхвърлителна част, е подадена законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от „М.Г.“ ООД. в

Жалбоподателят твърди неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, в оспорваната част, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Не сочи конкретни доводи и не сочи пороци на решението, като прави искане за неговата отмяна. Искането отправено към съда е да се отмени обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията на въззивника. Претендират се разноски за настоящото производство.

Въззиваемата страна - „ЕВН Б.Е.” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. След като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът „М.Г.“ ООД в исковата молба и уточненията към нея твърди, че е заплатил на ответника „ЕВН Б.Е.” ЕАД два пъти сумите от 2489,41 лв. – главница за неплатена цена на доставена и ползвана електрическа енергия в периода от 27.04.2012 г. до 30.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2012 г. до изплащане на задължението и 264 лв. – разноски по гр. д. № 7956/2013 г. по описа на СРС. Също така 2 твърди, че сумата от 1000 лв. по изпълнително дело №20168120400400, по описа на ЧСИ Р. С. с per. №812, е платена без основание. Ищецът твърди, че сумите са събрани в хода на изпълнителното дело въпреки, че главницата и разноските по гр.д.

№55448/2012 г. по описа на СРС, 24-ти състав са били заплатени още преди образуване на изпълнителното дело, а именно в хода на гр. д. № 7956/2013 г. по описа на СРС.

Ответникът – „ЕВН Б.Е.” ЕАД, в писмения си отговор пред първата инстанция оспорва иска. Сочи, че действително по изпълнително дело №20168120400400 по описа на ЧСИ Р. С. предмет на принудително изпълнение са били следните суми:

264,47 лв. – разноски по гр. д. № 7956/2013 г. по описа СРС; 2489,41 лв. – главница присъдена по ч.гр.д. № 55448/2012 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и 264,47 лв. – разноски във връзка с производството. Не оспорва обстоятелството, че на 15.05.2013 г. по банковата му сметка е постъпила сума в размер на 2489,41 лв., но поради многобройните задължения на ищеца и непосочване на основание към процесния превод, не е погасена именно главницата за този период. Сочи, че след проверка на извършените плащания е направена и корекция по изпълнителното дело, като сумата от 2489,41 лв. е призната за платена, а законната лихва върху същата е определена в размер на 151, 24 лв.

От приетото в първоинстанционното производство изпълнително дело №20168120400400 по описа на ЧСИ Р. С. се установява, че въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.12.2012 г. по ч.гр.д.

№55448/2012 г. по описа на СРС, която е влязла в сила след установяване на вземанията по нея в исков процес по чл. 422 ГПК, а именно гр.д. №7956/2013 г. по описа на СРС, са издадени изпълнителни листа, за сумата от 2489,41 лв.- неплатена цена на доставена и ползвана електрическа енергия в периода от 27.04.2012 г. до 30.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2012 г. до изплащане на задължението, сумата от 264,47 лв. - разноски по заповедното производство и сумата от 264,47 лв. - разноски в исковото производство.

Първоинстанционният съд приел, че в хода на исковото производство по гр.д.

№7956/2013 г. по описа на СРС, образувано по повод депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение, ищецът заплатил главницата от 2489,41 лв. на 15.05.2013 г., като в платежното нареждане за основание е посочено „кл. №1000422349 от 27.04.2012 г. до 30.06.2012 г.“. Приел, че плащането не е било взето предвид в производството по гр.д. №7956/2013 г. по описа на СРС, тъй като нито една от страните не е представила доказателства или навела твърдения за направеното плащане. Въпреки евентуалното плащане на главницата, установителният иск по чл.422 ГПК бил уважен изцяло, заповедта за изпълнение влязла в сила и били издадени процесните изпълнителни листове.

3

Приел, че по молба на ответника от 05.07.2016 г. е образувано и изпълнително дело №20168120400400 по описа на ЧСИ Р. С., с което са предявени всички вземания, посочени в изпълнителните листове. Във връзка с молба на ищеца, ответникът признал сумата от 2489,41 лв. за получена и в последващите запорни съобщения същата била изключена от размера на вземането. В следствие на наложен запор върху вземания на ищцовото дружество ЧСИ събрал сумата от 600 лв., с която били погасени пропорционално такси, разноски за пощенски услуги, такси за покана за доброволно изпълнение, за налагане на възбрана, по т.3 и т.10 от ТТРЗЧСИ и юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя в размер на 328,77 лв.

Първоинстанционният съд приел, че съгласно операционна бележка от 02.05.2018 г. ищцовото дружество е превело по сметка на ЧСИ С. за прекратяване на изпълнителното производство сумата от 1000, 59 лв. Във връзка с това плащане е съставен констативен протокол от 02.05.2018 г. за разпределение на постъпилата сума, като с нея са погасени претенциите за разноски по ч.гр.д. №55448/2012 г. по описа на СРС, по гр.д. №7956/2013 г. по описа на СРС, законната лихва, юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,23 лв. по изпълнителното дело, такси, разноски и главница за неплатена електрическа енергия в размер на 150, 55 лв. Съдът приел, че сумата в общ размер на 821,46 лв., част от които е и главница за неплатена електрическа енергия от 150, 55 лв., била преведена по сметка на ответното дружество на 02.05.2018 г., а с разпореждане от същата дата на ЧСИ, изпълнителното производство било приключено поради издължаване на вземанията.

Съдът приел сумата в размер на 150, 55 лв. за получена от ответника при липса на правно основание, като за останалата част от исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, отхвърлил иска. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението в оспорваната част следва да се потвърди.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е също така моментът на получаване на облагата, тъй като именно от този момент следва да е липсвало основание. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже твърдяното имуществено разместване, а ответното дружество следва да установи, основанието за имущественото разместване.

Не се спори между страните, че с влязло в сила решение по гр. д. № 7956/2013 г. по описа на СРС е признато за установено, че ищецът дължи на ответника сумата от 2 489,41 лв. неплатена цена на доставена и ползвана електрическа енергия за периода от 27.04.2012 г. до 30.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2012 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично 4 задължение по чл. 410 ГПК от 04.12.2012 г. по ч.гр.д. № 55448/2012 г. по описа на СРС, 24-ти състав. Решението е постановено при наличие на предпоставките по чл. 238 ГПК и са издадени два изпълнителни листа в полза на ответника, както за главницата и разноските в заповедното производство, така и за присъдените му разноски в производството, в размер на 264,47 лв. Неприсъственото решение е постановено на 03.02.2014 г., като за образуваното производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е бил редовно призован и е имал възможността да представи доказателства за платената на 15.05.2013 г. сума, касаеща електрическата енергия и да отрече вземането на „ЕВН Б.Е.” ЕАД. Бездействието на ищеца е обусловило и образуване на изпълнителното дело, в което общото изпълняемо задължение освен главницата по неплатената електрическата енергия, ведно със законната лихва, е включвало направените от „ЕВН Б.Е.” ЕАД разноски за заповедното производство и това по реда на чл. чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Ищецът не е доказал задължението за разноски за съдебните производствата да е заплатено два пъти и съответно ответникът неоснователно да се е обогатил. Направените от „ЕВН Б.Е.” ЕАД и присъдените му разноски в производствата пред СРС, в общ размер на 528, 94 лв., са принудително събрани в изпълнителното производство, като не се доказва дублиращо плащане от страна на ищеца.

Както и правилно е приел първоинстанционният съд главницата над присъдените в полза на ищеца 150, 55 лв. до размера от 2 489,41 лв., представляваща сумата за доставена и ползвана електрическа енергия, е счетена за погасена след представяне от ищеца на платежно нареждане от 15.05.2013 г. Не се установява в изпълнителното производство да е събрана принудително отново същата сума, нито ищецът е депозирал доказателства за повторното заплащане. След представяне на платежно нареждане за заплатената енергия, органът по изпълнението е коригирал и дължимата законна лихва върху сумата от 2 489,41 лв. Изпълнителното производство е било образувано на годно правно основание и ищецът е заплатил направените в него разноски. Не се представят доказателства за твърдението на „М.Г.“ ООД, че тези разноски са платени два пъти. Разноските в изпълнителното производство, които са включвали такси, разноски за пощенски услуги, такси за покана за доброволно изпълнение, за налагане на възбрана, по т.3 и т.10 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя са заплатени от ищеца еднократно.