Определение № 10547 от 08.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10049/2023
- Вид
- Определение № 10547
- Подписан
- 08.09.2023
- Състав
- Ивета Миткова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.398 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 398 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10547 гр. София, 08.09.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивета М. Антонова като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Гражданско дело № 20231100110049 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.398 от ГПК.
След като разгледа молбата за допускане на обезпечение инкорпорирана в исковата молба, обсъди доводите на ищеца, съдът намери за установено следното:
За да се допусне обезпечението е необходимо иска да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда.
Съдът счита, че предявената искова молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и е нередовна.
На първо място,с оглед направените твърдения за главен и евентуални искове, е налице недопустимо обективно съединяване – посочено е, че главен иск е инцидентния установителен иск за установяване неистинност на документи, а евентуални – са прогласяване нищожност на клаузи от договори за кредит. Самото наименование инцидентен установителен иск както граматически, така и смислово, а и с оглед разпоредбата на чл.212 от ГПК предполага предявени други искови претенции и по повод на които възниква спор относно дадени преюдициално правоотвношение. В този смисъл е и процедурата по чл.193 от ГПК за оспорване автентичност на частен писмен документ. В случая, така заявения от ищеца „главен иск“ е недопустим. Същия следва да обоснове основание за нищожност – напр. липса на съгласие или друг порок за сделката, като има предвид и постановките на т.3 от ТР № 5/12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, следва изрично с оглед интереса си да заяви дали и точно на какво основание претендира и частична нищожност на договорите – отделните клаузи за възнаградителна лихва, договорна неустойка, лихва за забава.
Неясна е и претенцията по чл.55 ал.1 от ЗЗД – налице е неяснота дали е предявена при условията на евентуалност спрямо останалите /и спрямо точно коя при условията на какво обективно съединяване/, както е налице и противоречие между обстоятелствена част и петитум. Хипотезата на чл.55 ал.1 от ЗЗД съдържа три хипотези, като всяка една следва да бъде обоснована със съответстващите им обстоятелства, което не е направено с изложените обстоятелства в исковата молба.
1
Не на последно място, не е внесена дължимата държавна такса по всеки един от исковете.
Следователно, не е налице първата от гореизброените кумулативни предпоставки за допускане обезпечение на исковете, поради което и е безпредметно обсъждане на останалите – вероятна основателност и обезпечителна нужда.
По изложените съображения и на основание чл. 398 ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане обезпечение на предявените от Н. П. Т. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ул. ******* срещу „Н.Ф.“ООД с исковата молба с вх. № 80791/07.09.2023г. по входящия регистър на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2