Определение № 21773 от 17.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21773 гр. София, 17.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. И.НОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.НОВА Гражданско дело № 20231110168939 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., с която се иска изменение на решение № 23070 от 18.12.2024 г. по гр.д. № 68939/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта за разноските, като в полза на адвокатското дружество, на основание чл. 38 ЗА, бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, вместо присъдените 100 лв. с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е подал отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който е изложил подробни съображения, обуславящи неоснователност на направеното искане.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е в срок, от легитимирано лице, представило и списък по чл. 80 ГПК.

Молбата е неоснователна.

Съдът, при постановяване на решението, е изложил мотиви относно разноските в производството и е уважил направеното искане по чл. 38, ал. 2 ЗА, като не намира основания да ревизира приетото в цитираното решение.

Съдът счита, че в настоящия случай не са налице основания за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове, на основание чл. 2, ал. 5 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. При съпоставяне на фактическата и правна сложност на делото, ниския материален интерес и еднаквостта в защитните средства на ищеца по отношение на предявените искове, доколкото претенциите произтичат от едно и също договорно правоотношение и защитата се реализира посредством едни и същи доказателствени средства, 1 присъждането на адвокатско възнаграждение предвидено в наредбата върху всеки един от исковете би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, при което престацията на адвоката не е съответна на облагата, която би получил. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от наредбата трябва да се тълкува корективно, като във всяко отделно производство следва да се вземе предвид характера на предявените искове, обусловеността им и свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания. Отделно възнаграждение би се дължало при условие, че по всяка от претенциите е налице необходимост от самостоятелни процесуални усилия за защита на съответното вземане. Този извод следва както от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвиждаща определяне на възнаграждението не само съобразно броя на предявените искове, но и съобразно техния вид и защитаван имуществен интерес. В този смисъл са и решение № 1952 от 11.03.2020 г. по в. гр. д. № 7520/2019 г. на СГС, определение № 9322 от 7.08.2023 г. по в. гр. д. № 7503/2022 г. на СГС, решение № 3841 от 30.06.2020 г. по в. гр. д. № 1030/2018 г. на СГС, решение № 3897 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 8719/2021 г. на СГС и др.

В допълнение, следва да бъде съобразено, че в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК на процесуалния представител на ищеца Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., с която се иска изменение на решение № 23070 от 18.12.2024 г. по гр.д. № 68939/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2