Решение № 4177 от 18.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4177 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно гражданско дело № 20261100505761 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Е. С. Б., чрез адв. Ц.Г., срещу разпореждане от 28.04.2026 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20268410400447, с което е уважено частично направеното от длъжника искане за намаляване на приетите като дължими по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата на длъжника се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело като прекомерен, тъй като конкретното изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.02.2026 г., издаден от САС по гр.д. № 1577/2024 г. за предаване владението от страна на длъжника на два недвижими имота, не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи се, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на адвоката за образуване на изпълнително дело възлиза в размер на 102.55 евро. В случая действията на процесуалния представител на взискателя се свеждали до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. му се следва възнаграждение от 102.55 евро лв., като не са извършвани други действия и следвало да се съобрази, че длъжникът доброволно е предал владението на имотите. Моли съобразно това да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Взискателят М.В.М., чрез адв. В.С., изразява становище за неоснователност на жалбата.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител сочи, че жалбата е 1 неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като разноските са съобразени с нормативната уредба и са съобразени с конкретната правна и фактическа сложност на предприетите действия от процесуалния представител на взискателя.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, подадената жалба е неоснователна.

От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 20268410400447 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба от 12.02.2026 г. на взискателя М.В.М. въз основа на издаден от Софийски апелативен съд на 05.02.2026 г. изпълнителен лист, по който жалбоподателят Е.

С. Б. бил осъден да предаде владението върху следните недвижими имоти, а именно: жилищен имот в гр. София, ж.к. Овча купел, ул. ****, с РЗП 210 кв.м., застроен на два стажа в ПИ XXIV 648, кв. 82 по плана на гр. София, а по КК- ПИ с идентификатор № *** и УПИ XXIV-648 82, местност Овча купел по плана на гр. София, с идентификационен номер *** с площ от 1198 кв.м.

С молбата за образуване на изпълнителното дело М.В.М. е поискала и сторените разноски по изпълнението, а именно – адвокатско възнаграждение в размер на 1607.76 евро, като е представен и договор за правна помощ и защита от 11.02.2026 г.

С Разпореждане от 12.02.2026 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се връчи покана за доброволно изпълнение и е насрочен въвод във владение на М.В.М. в процесните имоти.

На 17.02.2026 г. по делото е постъпила молба с вх. № 014349 от взискателя, чрез адв.

В.С., с която е представено платежно нареждане за кредитен превод за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1607.76 евро.

На 10.03.2026 г. по изпълнителното дело е подадена молба от длъжника, в която е посочен адрес за връчване на книжа, представено е пълномощно и е заявено, че с взискателя са в процес на преговори.

Видно от приложената покана за доброволно изпълнение с изх.№ 022716/10.03.2026 г. до длъжника Е. С. Б., същата, е връчена на 13.03.2026 г.

На 08.04.2026 г. е депозирана молба от длъжника, в която е поискано да бъде отменен насрочения на 16.04.2026 г. предвид постигнато между страните съгласие за доброволно предаване на владението на недвижимите имоти.

На 14.04.2026 г. взискателят е посочил, че не желае отмяна на насрочения въвод, 2 докато не бъде подписан протокол за доброволното предаване на имотите.

На 15.04.2026 г. е постъпила молба, подписана от взискателя и длъжника, с която е представен протокол за извършено доброволно предаване на недвижимите имоти, за които е бил насрочен принудителен въвод във владение на 16.04.2026 г., който молят да бъде отменен.

С молба вх. № 024123 от 15.04.2026 г. длъжникът е поискал намаляване на претендираното от взискателя. С молба с вх. № 025081/21.04.2026 г. взискателят е изразил становище по тази молба.

С Разпореждане от 28.04.2026 г. съдебният изпълнител е намалил приетия адвокатски хонорар в размер на 1 607.62 евро до 1 071.75 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. По делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. В договора за правна помощ, който взискателят е представил с молбата за образуване на изпълнителното дело, адвокатското възнаграждение е уговорено общо, включително и за процесуално представителство по изпълнителното дело, като при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. В случая е уговорено възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което не е налице основание за освобождаване на длъжника от заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Във връзка с релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира следното:

След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С–438/22, съдът не е обвързан императивно с посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за 3 адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно посоченото решение на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, 4 параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Прието е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство Съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Независимо от това цитираната Наредба може да служи за ориентир при определяне справедливия размер на адвокатското възнаграждение.

С чл. 10, т. 3 от цитираната Наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителни дела, които имат за предмет въвод или опразване на недвижим имот възнагражденията са в размер на 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота. В случая следва да се съобрази, че изпълнителното е образувано за въвод във владението на два недвижими имота, които съобразно представената данъчна оценка са на значителна стойност, а именно – 217 941.20 лв., като при това тази стойност е към 2020 г., тъй като по делото има данни за данъчната им оценка единствено към тази дата. Така определеният по реда на чл. 10, т. 3 от Наредбата възнаграждение е в размер на 6 683.82 лв. (3417.39 евро), т.е. значително надвишаващ размера, до който е намален хонорарът от ЧСИ, като към тази сума следва да се прибави и 4 възнаграждението размер на 200 лева (102.26 евро) за неговото образуване.

Предвид тези изчисления следва да се посочи, че сравнението между така определената сума с договореното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и намалено от ЧСИ значително под този размер, сочи на липса на прекомерност по чл. 78, ал.

5 ГПК. Наред с това преценката за прекомерност на адвокатския хонорар следва да се извършва съобразно фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й – така Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г.на ВКС, I ТО. В настоящия случай адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя и намалено от съдебния изпълнител до размера от 1071.75 евро общо за образуване на изпълнителното производство и за осъществяване на процесуално представителство по него, настоящият състав намира, че не е прекомерно. На първо място, следва да се вземе предвид, че изпълнителното дело има за предмет удовлетворяване по принудителен ред на непарично притезание – предаване държането на два недвижими имота, които са на значителна стойност, като именно липсата на доброволно изпълнение на длъжника от датата на постановяване на решението на САС до образуване на изпълнителното дело, е наложило образуване на същото. На следващо място, извършваните от страна на процесуалния представител на взискателя действия по образуваното дело не се изчерпват до подаване на молбата за образуване на делото, тъй като, видно от материалите по същото, той е подавал молби по делото, следял е за развитието му, участвал е при предаване на имотите и в срок е взел аргументирано отношение по подадените от длъжника молба за изменение на разноските и жалба по настоящото дело.