Решение № 562 от 13.07.2023, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 460/2022
- Вид
- Решение № 562
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 06.08.2024
- Състав
- Димитър Петков Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 2, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
- чл. 78, ал. 4 · Наредба за медицинската експертиза
РЕШЕНИЕ
№ 562 гр. Шумен, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Т. като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20223630100460 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано по искова молба, от Е. С. Д., против „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания – Община Шумен “ гр.
Шумен, в която, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени, както следва: 1/конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между страните за незаконно и отмяна на Заповед № 3/22.02.2022 г. на Директора на „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания – Община Шумен“; 2/обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „трудотерапевт“ с място на работа ЦСРИ гр. Шумен; 3/осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът да плати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението през периода от датата на прекратяване на трудовия договор до подаване на исковата молба в размер на 5 517.66 лв., ведно с искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателно плащане.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че между 1 страните бил сключен Трудов договор № 100/25.01.2010 г., съгласно който била назначена на длъжността „трудотерапевт“ в „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания – Община Шумен“. Със Заповед № 3/22.02.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, връчена на 22.02.2022 г., ответникът прекратил трудовото правоотношение, считано от 23.02.2022 г.. Намира прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, а издадената Заповед за незаконосъобразна. Твърди, че работила при ответника в продължение на 12 години, като изпълнявала съвестно и стриктно трудовите си задължения, при спазване на изискванията на Кодекса на труда, длъжностната характеристика и вътрешните нормативни актове на ответника. Не са й били налагани дисциплинарни наказания. С Експертно решение № 1145 от 071/14.05.2012 г. на ТЕЛК към МБАЛ АД Шумен, била инвалид със 100 % увреждане, с общо заболяване - детска церебрална парализа-квадрипраретичен синдром-умерена степен; симптоматична епилепсия-парциални припадъци с интервали от седмици, като лекарската комисия е определила право на работа според квалификацията и възможностите й. Проблемите на работното й място започнали след като за директор била назначена г-жа С. К.. От този момент до прекратяване на трудовото правоотношение, директорката започнала да осъществява натискът върху нея за подаване на молба за напускане, тъй като за освобождаването й по други причини като трудоустроен работник ищцата се ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и за освобождаването й следвало да се иска предварително разрешение на Инспекцията по труда. Твърди, че била обиждана, както и че директорката й оказвал психически тормоз и принуда. С течение на времето нещата ескалирали. През цялото време й се натяквало, че не си изпълнявала служебните задължения и потребителите не искали да работят с нея. Не била допускана до санитарните помещения, не можела да ползва минерална вода за пиене от диспенсъра, определеното й работно място било до вратата. Била упреквана, че нямала лична хигиена и други накърняващи честта и достойнството й нападки и обиди. Твърди, че на 22.02.2022 г. пристигайки на работното си място била заплашена, че ще бъде извикана полиция, ако не напусне работа по собствено желание. Това много я разстроило и под натиск и заплаха написала молба за освобождаване, в която изрично написала, че я подава под натиск. Непосредствено след молбата за напускане, подала втора молба, в която написала, че молбата й за напускане 2 следва да се счита за невалидна, тъй като е написана по принуда. Независимо от това й била връчена Заповед № 3/22.02.2022 г., за прекратяване на трудовото правоотношение. Всичко това й се отразило на здравословното състояние, чувствала постоянен дискомфорт, наложило й се да потърси лекарска помощ, за което и бил издаден болничен лист. Всички тези действия я принудили същия ден да подаде жалба до ОД на МВР, гр. Шумен и жалба до Комисия за защита от дискриминация. Счита, че с всички описаните факти и обстоятелства по безспорен и категоричен начин се доказвало осъществения спрямо нея натиск и принуда да подаде заявление за напускане, против волята й, чрез осъществения на работното й място непрестанен психически тормоз и извършено спрямо нея изнудване да се разпореди против волята си със свое право. Счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят извършил спрямо нея и дискриминационни действия освободена била по личен признак. Спрямо нея било налице психическо въздействие, непрестанен психически тормоз и били използвани заплаха възбудили у нея основателен страх за живота и здравето й. Моли съдът да отмени Заповед № 3/22.02.2022 г. на директора на „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания - Община Шумен“ като незаконосъобразна; да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението - „Трудотерапевт“, с място на работа ЦСРИ гр. Шумен; ответникът да бъде осъден да й плати обезщетение по чл. 225 КТ за времето през което останала без работа, в общ размер на 5 517,66 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор. Намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Признава, че на ищцата не са били налагани дисциплинарни наказания, въпреки че ръководителят на центъра получавал многократни устни и писмени оплаквания от потребители и няколко пъти са и искани писмени обяснения за нарушение на трудовата дисциплина. Сигнали за отстраняване на ищцата от работа били пращани и до Кмета на Община Шумен. Жалба до кмета на Община Шумен имало подадена и от служители в центъра, които описвали, че ищцата няма изградени трудови навици и останалите колеги поемали работата и; че само стояла и спяла на стола си; че са подложени на тормоз от близките и; че с поведението си стресирала и затруднявала колегите си, но 3 въпреки това, никога не била заплашвана, нито физически, нито психически.
Твърди се, че Директорите на центъра са се опитвали да подходят с разбиране, толерантност, емпатия и съпричастност към физическите ограничения на ищцата, свързани със заболяване. На 22.02.2022 г. служител в центъра установила, че ищцата записва разговорите между служителите с устройство, поради което със Заповед № 5А/22.02.2022 г. била назначена комисия и от ищцата били изискани писмени обяснения, в които тя не отрекла, че използва записващо устройство, след което вечер баща й прехвърлял записа на личния си компютър, когато имало нещо на него. С Констативен протокол № 02/22.02.2022 г. ищцата доброволно предала записващо устройство, като обяснила за многократното му използване.
Оспорва по реда на чл. 193 ГПК, истинността на представено към исковата молба писмено доказателство - молба, в която ищцата заявява, че молбата и за напускане е написа по принуда, както и че положеният текст „с уважение“ и „подпис“ принадлежи на ищцата. Претендира разноски.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, както и в представените по делото писмени защити, по реда и в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становища.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Експертно решение № 1145 от 071/14.05.2012 г. на ТЕЛК към МБАЛ АД Шумен /л. 9/, както и Експертно решение № 1318 от 088/04.06.09 г. на ТЕЛК /л. 230/, ищцата е инвалид 100%, без чужда помощ, пожизнено, с диагноза „спастична церебрална парализа“, като може да работи според квалификацията и възможностите си /чл. 78, ал. 4 от НМЕ/ По делото е прието за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ищцата е била на валиден Трудов договор № 100/25.01.2010 г. /л. 8/ с ответника, сключен между Община Шумен и Е. Д., за длъжността трудотерапевт, както и, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 3/22.02.2022 г. на Директора на „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания - Община Шумен”(ЦСРИ) 4
/л. 7/, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, след подадена молба от ищцата за освобождаване вх. № 05/22.02.2022 г., по описа на ЦСРИ Шумен /л. 361/. Със същата заповед е разпоредено да на служителя да бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван три работни дни платен годишен отпуск.
Ищцата е представила и по делото е приета Молба от 22.02.2022 г. /л.
11/, с коята оттегля молбата си до Директора ЦСРИ за прекратяване на трудовото правоотношение. След оспорване от страна на ответника по реда на чл. 193 ГПК, и дадената възможност по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК с протоколно определение от № 390/21.04.2022 г., тази молба е изключена от доказателната съвкупност, поради изрично заявеното от ищцовата страна, че не желае да се ползва от този документ – Заявление № 5217/19.04.2022 г. /л.
333/.
Със Заповед № 5А/22.02.2022 г. /л. 100/ Директорът на ЦСРИ-Шумен назначава комисия, която съствя Констативен протокол № 02/22.02.2022 г. /л.
101/ според който на 22.02.2022 г. Е. Д. е „внесла в сградата на ЦСРИ, без знанието и разрешението на Директора, записващо устройство, с което са правени нерегламентирани записи на екипните срещи, лични и служебни разговори“. Записващото устройство е било доброволно предадено от Е. Д. на членовете на комисията. На 22.02.2022 година в саморъчни писмени обяснение /л. 102/, неоспорени от страните, дадени по повод предаденото записващото устройство, Е. Д. обяснява, че целта и да го носи била да записва разговорите между колегите, като в устройството на конкретната дата не е имало нищо записано, но когато имало нещо записано, след работа баща и го прехвърлял на личния си компютър. С Приемо-предавателен протокол № УРИ 372000-11891/31.05.22 г., по описа на ОД на МВР-Шумен /л. 366/ от член на комисията на полицейски орган от ОД на МВР – Шумен е предадено 1 бр. записващо устройство с формат на химикал, полученото от Е. Д. на 22.02.2022 г..
Съгласно Фиш /л. 18/ брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец януари 2022 г. е в размер на 919.61 лева.
Съгласно Регистрационна карта /л. 19/ на 24.02.2022 г. ищцата е заведена като безработна в Дирекция „Бюро по труда”, гр. Шумен.
В свидетелстките си показания E. С. Г.а, твърди, че до преди три години 5 била потребител на социална услуга, но след като сама прекратила отношенията си със ЦСРИ-Шумен, продължила да поддържаща близки отношение с ищцата, тъй като била много доволна от нейното отношение.
Една вечер след работа Е. Д. и се е обадила по телефона и по време на разговора, хлипайки, обяснила, че същия ден напуснала работа защото я изгонили. Разказала, че шефката н а ЦСРИ-Шумен застанала срещу нея на бюрото и казала: „Подай си молбата за напускане”. Ищцата заявила „Аз не искам да напускам”, на което от шефката било отговорено: „Не, подай си молбата, защото ще извикам полицията и те ще те принудят да подадеш молба”. На въпроса: „Ели какво направи?” свидетелката не посочва отговора на ищцата.
От показанията на Т. С. Н., в служебни правоотношения с ответника от 2010 г., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че ищцата не се е справяла с трудовите си задължения като трудотерапевт, което предизвиквало нагодувание у някои потребители и в тази връзка имало жалби. Изложеното в тази част се потвърждава от представени от ответника, приети и неоспорени по делото: Сигнал от 4 3 потребители от общо 56 до директора на ЦСРИ гр. Шумен № 15/08.03.2022 г., с копие до кмета на Община Шумен, изх. № 29/08.03.2022 г. по описа на ЦСРИ гр. Шумен /л.