Решение № 246 от 05.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Плевен, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500295 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №163 от 10.02.2025Г., постановено по гр.дело №3832/2023г. по описа на РС-Плевен съдът е отхвърлил предявения на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД иск от АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК 131367077, против ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК 824041369, за връщане на сумата от 21 116.40 лева, представляваща авансово платена сума по прекратен Договор от 15.02.2019г. за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене, поради плащане в хода на делото.

Със съдебното решение съдът е осъдил „ОРЕКСКОМ“ ЕООД, ЕИК 824041369, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 86 от ЗЗД, на АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК 131367077, сумата от 3992.16лв., представляваща законна лихва върху главница от 22 316.40лв. за периода 07.07.2020г. до 11.04.2022г., като е отхвърлил претенцията за периода 02.07.2019г. – 06.07.2020г. вкл., и за разликата до предявената претенция за 6292.00лв. като погасена по давност.

Със съдебното решение съдът е осъдил „ОРЕКСКОМ“ ЕООД, ЕИК 824041369, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 86 от ЗЗД, на АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК 131367077, сумата от 2805.33лв., представляваща законна лихва върху главница от 21 116.40 лв. за периода 11.04.2022г. до 05.07.2023г.

Със съдебното решение съдът е осъдил „ОРЕКСКОМ“ ЕООД, ЕИК 824041369, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 86 от ЗЗД, на АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК 131367077, сумата от 377.09 лв., представляваща законна лихва върху главница от 21 116.40 лв. за периода 07.07.2023г. до окончателното изплащане 1 на вземането на 24.08.2023г.

Съдът е отхвърлил предявения на основание чл. 59 от ЗЗД, иск от АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК 131367077, против ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК 824041369, за заплащане на 20 000лв. - обезщетение за лишаване на ищеца от възможността да ползва част от наето помещение за периода от 10.07.2019г. до 05.07.2023г., като неоснователен.

Съдът е признал за установено на осн. чл. 108 от ЗС, по отношение на „АЛФА ИСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 131367077, че „ОРЕКСКОМ“ ЕООД, ЕИК 824041369, е собственик на следните вещи: Високооборотна перална машина „PRIMER“ LC-8P PUMP cep.№8101148865, Високооборотна перална машина „PRIMER“ LC-14 Т сер. №8101686495, Индустриална химическа машина Union XL835S сер.№ 768Р70, Каландър „PRIMER“ С-160-32 cep.

№8101673056, Настолна опаковъчна машина ARTMEC IM095MT сер.№ 1903244, Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена ARTMEC EVOLUTION ML сер.№ 1903263, и Универсална гладачна маса тип език BATTISTELLA ARGO BLOWING сер.№37.899, като е осъдил на осн. чл. 108 от ЗС, АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК 131367077, да предаде на ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК 824041369, владението на следните движими вещи:

Високооборотна перална машина „PRIMER“ LC-8P PUMP cep.№8101148865;

Високооборотна перална машина „PRIMER“ LC-14 Т сер.№8101686495;

Индустриална химическа машина Union XL835S сер.№ 768Р70; Каландър „PRIMER“ С-160-32 cep. №8101673056; Настолна опаковъчна машина ARTMEC IM095MT сер.№ 1903244; Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена ARTMEC EVOLUTION ML сер.№ 1903263; Универсална гладачна маса тип език BATTISTELLA ARGO BLOWING сер.№37.899.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба, депозирана от „Алфа Истейт“ ЕООД, ЕИК: 131367077 чрез процесуалния им представител адв. Б. Е. в частта, в която съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за платен наем и лишаване от ползване на наето помещение, както и в частта, в която съдът е осъдил въззивната страна да предаде владението върху процесните движими вещи. Излагат се твърдения, че в производството пред първата инстанция са представени доказателства, че въззивната страна не е отказвала да предаде процесните машини, нито е оспорвал правото на собственост, като в действителност между страните е постигната писмена договорка същият да осигури достъп на ответника за демонтиране на процесните машини. Въззивната страна твърди, че това задължение е следвало да бъде изпълнено след като ответника нареди авансовото плащане по банковата сметка на ищеца в определен в договора срок. Твърди, че процесното наето помещение е било пригодено за такъв тип машини, каквито са процесните, и ако ответната страна бе изпълнила задължението си да възстанови в уговорения срок авансовото плащане по договора, то след прибирането намашините договорът щял да бъде прекратен съгласно уговорките в анекса към договора за наем. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт в обжалваната част.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което смята, че същото следва да бъде потвърдено. Моли 2 съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят се представлява се от адв. Е., който поддържа въззивната жалба. Моли за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемият се представлява се от адв. Д.

Д., който поддържа отговора на въззивната жалба. Моли за присъждане на разноски.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр. 3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:

Предметът на спора, по който следва да се произнесе съдът, е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран. Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от АЛФА ИСТЕЙТ ЕООД, ЕИК 131367077, против ОРЕКСКОМ ЕООД, ЕИК 824041369, за връщане на сумата от 21 116,40 лева, представляваща авансово платена сума по прекратен Договор от 15.02.2019г. за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене, както и искане за присъждане на обезщетение за лишаване на ищеца от възможността да ползва част от наето помещение на периода от 10.07.2019г. до 05.07.2023г. в размер на 5 000лв., изчислено на базата на средния пазарен наем за ползване на помещение. В хода на делото размерът на иска е увеличен до размер от 20 000лв. След предявяване на исковата молба на 07.07.2023г., ответникът е заплатил на ищеца с преводно нареждане от 24.08.2023г. остатъка от внесения аванс в размер на 21 116.40лв., 3 но не е получил достъп от ищеца за да демонтира и изнесе оборудването си от помещението, наето от ищеца.

Първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за платен наем и лишаване от ползване на наето помещение е с правно основание чл.59 от ЗЗД. За да отхвърли така предявения иск РС-Плевен е приел, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответника, и обедняването на ищеца. Съдът е приел, че в отношенията между страните по делото, ищецът е задържал движимите вещи на ответника до удовлетворяването си за връщане на авансовото плащане – уговорка, както писмено посочена между страните, така и уредена в чл. 315 от ТЗ, в този случай търговците, които правомерно задържат чужда стока обаче трябва да полагат грижи за нейното запазване и нямат право на възнаграждение за това.

Така постановеното от първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради следните съображения:

Съгласно постановките, приети в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС когато не са налице елементите на някои от тези три фактически състава на чл.55 от ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта. С иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск.

В настоящия случай при постановяването на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от страна на ищеца в исковата молба. Това е така, тъй като в нея ищецът изрично е описал, че на 15.02.2019г. са сключили Договор за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене, който страните са прекратили по взаимно съгласие на 15.02.2019г. с Анекс, като се задължили да върнат полученото по следния начин: ответникът се задължил в срок от 5 работни дни от подписване на анекса, да възстанови на ищеца внесения аванс в размер на 22 316.40 лева, а ищецът се задължил след връщане на платения аванс по банковата му сметка да осигури на ответника достъп, който за своя сметка се задължил да демонтира и изнесе оборудването от помещението в гр. С., ул.

33-ти с. п. в срок от 5 работни дни.

По делото е представен заверен от страната препис на Договора за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене, както и на Анекса от 15.02.2019г., с който страните са прекратили по взаимно съгласие сключения договор и са уредили взаимоотношенията си във връзка с прекратяването му.

Така подписаният Анекс задължава страните да изпълнят задълженията си, поети в него, като в този смисъл се явява договорно отношение между тях.

Неизпълнението на калузите, поети в него, съставлява неизпълнение на това договорно отношение.

4

В този смисъл, претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за платен наем и лишаване от ползване на наето помещение касае договорно неизпълнение от страна на ответника, доколкото страните са постигнали писмената уговорка след връщане на платения аванс по банковата му сметка ищецът да осигури на ответника достъп, който за своя сметка се задължил да демонтира и изнесе оборудването от помещението в гр. С., ул. 33-ти с. п. в срок от 5 работни дни.

В този смисъл, следва да се приеме, че ответникът не е извършил демонтаж и изнасяне на оборудването от наетото от ищеца помещение, в който смисъл се касае за договорно неизпълнение от страна на ответника, а не за извъндоговорно такова, от което са произлезли имуществени вреди за ищеца, които той претендира в настоящото производство под формата на обезщетение по смисъла на чл. 82 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на ищеца поради факта, че не е настъпил фактическия състав на неоснователното обогатяване, визиран в хипотезата на чл.59 от ЗЗД, а именно поради липса на причинно-следствена връзка между поведението на ответника, и обедняването на ищеца. Не е изследван въпросът дали се касае за договорно неизпълнение от страна на ответника, каквото въззивният съдебен състав счита, че е налице в настоящия случай.