Решение № 910 от 09.06.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 910

Шумен, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА административно дело № 20257270700149 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. Т. Г., чрез адв. В. П. от ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPАM-1304123/03.03.2025 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-Шумен, с която на Г. Т. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, считано от 03.03.2025 г.

Жалбоподателят оспорва наличието на фактическо основание за издаване на процесната заповед, като сочи, че на 03.03.2025 г. около 05:18 ч. в [населено място] на паркинга на магазин „Кауфланд“, в посока към ул. Спортист, в качеството му на водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер] бил спрян за проверка от органи на „Пътна полиция“ и бил тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дръг тест-5000“, който отчел положителна употреба на бензодиазепини. Водачът е изразил несъгласие с показанията на техническото средство, бил му издаден талон за медицинско изследване, оспорващият бил задържан и отведен в МБАЛ-[област], където дал кръвна проба. По съображения за дългия срок, в който се изготвят резултатите от химико-токсикологичните експертизи на 05.03.2025 г., оспорващият посетил Клинична лаборатория „Рамус“ ООД [населено място], където направил кръвно изследване за своя сметка, резултатите от което били отрицателни. Твърди, че предвид липсата на резултати от кръвните изследвания и експертизи, не е безспорно установено, наличието на основание за налагане на въпросната ПАМ. Напротив, налице са безспорни доказателства, че не са открити наркотични вещества в пробата дадена от водача, поради което отразеното в заповедта фактическо положение, не съответства на действителното. Счита, че административния орган не е доказал по безспорен начин предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Твърди, че издадената Заповед за налагане на ПАМ е несъразмерна с целта на закона и ограничава в значителна степен правото му на управление на МПС за срок повече от 18 месеца, респективно лишаването му от право да управлява автомобил създава сериозни затруднения при упражняване на ежедневната му трудова дейност. По изложените в жалбата съображения, моли за отмяна на Заповед за налагане на ПАМ и претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и чрез упълномощен представител адв. В.П., който заявява, че поддържа жалбата на сочените касационни основания. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си по съществото на спора и отправя искане за отмяна на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, претендира разноски.

Ответникът –младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“-[област], редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се в съдебно заседание от юрк.С., която оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава, претендира разноски. Релевира довод, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е постановена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на относимите материалноправни разпоредби на приложимия закон, в съответствие с целта на ЗДвП.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPАM-1304123/03.03.2025г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-[област], на Г. Т. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, считано от 03.03.2025 г. и е отнето СУМПС№*********.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № GA 3337528/03.03.2025 г., съставен против Г. Т. Г., за това, че на 03.03.2025 г., около 05,10 часа в [населено място], на паркинга на магазин „Кауфланд“, в посока ул.Спортист управлява собствения си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №[рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози (бензодиазепини), установено с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARRC-0012.Издаден му е талон за кръвно изследване№0185976. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 03.03.2025 г.

Недоволен от нея Г. Т. Г., я оспорил пред Административен съд - гр.[област] с жалба рег. № 869000-3135/11.03.2025 г. по описа на ОДМВР-[област]. За установяване на твърдените от него факти представя резултати от клинични изследвания на СМДЛ „Рамус“ ООД и ангажира гласни доказателства.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа, за сервизна проверка на използваното техническо средство и доказателства за собственост на МПС.

Видно от приложен Талон за изследване №0185976 водачът е насочен за медицинско и химическо изследване.

Назначена е съдебно – химическа експертиза по ДП №218/2025 г. по описа на РУ-[област], заключението по която до датата на приключване на съдебните прения не е изготвено.Последното се установява от служебно изискана информация от ВМА към МБАЛ-[област], обективирана в писмо с рег.№ДА-01-1002 от 04.04.2025 г. по описа на ШАдмС. От същото се установява, че към момента на изготвяне на писмото-01.04.2025 г. е наличен първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемане на биологичната проба, получен посредством медико-диагностични средства тип “бърз тест“, отрицателен за наркотични вещества, който обаче има ориентировъчен характер и няма доказателствена стойност. Окончателният резултат от химико-токсикологичният анализ на кръвната проба на жалбоподателя, съставляващ част от ДП№218/2025 г. не е изготвен.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в ЗППАМ дата и място Г. Т. Г. като водач на МПС, бил спрян за извършване на проверка. С техническото средство – Дръг тест 5000 е извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като същият е отчел положителен резултат за употреба на бензодиазепини.

На жалбоподателя бил връчен талон за изследване, резултатът от което не е изготвен до датата на съдебното заседание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП №GPАM-1304123/03.03.2025 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-[област] - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 03.03.2025 г., поради което настоящата жалба, подадена на 11.03.2025 г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП , а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“..

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил полицейските органи от ОПП при СДВР и секторите „Пътна полиция“ при ОДМВР, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3937/24.10.2024 г. директорът на ОДМВР - [област] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1 от ЗДвП), в т.ч.служители на длъжност мл.автоконтрольор II-I степен от с-р „Пътна полиция“ към о-л „ОП“ при ОДМВР, с компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР –[област](т.1.3,б.д от заповедта). Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от Л. М. С. на длъжност мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –[област], оправомощен със заповед№372з-3937/24.10.2024 г., с оглед на което съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като отговаряща на изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на обжалваната ЗППАМ с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП ,ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.