Решение № 387 от 23.07.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Дупница, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря ЛИЛИ К. И.А като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20261510101829 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след като с Решение №14 от 03.02.2026г., постановено по в.гр.д.№305 от 2025г. по описа на ОС-Кюстендил е прогласено за нищожно Решение № 114/04.03.2025г., постановено по гр.д.№1078/2025г. по описа на РС-Дупница и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Районен съд Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от А. И. Й., EГН:

**********, с адрес: с. ***, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260, с която са предявени следните искове: 1 . положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните А. И. Й. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.клон България“, че сключеният договор за потребителски кредит PLUS - 17017887 от 18.05.2019г. е нищожен; 2. в условията на евентуалност – ако бъде счетен за валиден посоченият договор, то да бъдат признати за нищожни клаузите от този договор, с които ищецът се задължава да заплаща застрахователна премия, както и такса ангажимент – поради противоречие със ЗПК, към които се прилага ЗЗП, и 3. да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните по посочения договор за кредит суми – 50 лв. (частично от общия размер 3425.00 лв.) на основание нищожност на договор за потребителски кредит PLUS - 17017887 от 18.05.2019г.

Ищецът твърди, че на 18.05.2019г. сключил договор за потребителски кредит PLUS17017887 с „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А., клон България“, чийто правоприемник е ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Страните са се договорили отпуснатият заем да 1 бъде в размер на 4000.00 лева, като броят на месечните погасителни вноски е 60, ГПР в размер на 21.83 % и ГЛП в размер на 18.20%. Съгласно Договор за застрахователно посредничество кредитодателят предлага застраховки в качеството му на застрахователен посредник/агент. Съгласно договора за кредит заемателят се е присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка „Защита на плащанията“ и така към задълженията към процесния договор за кредит е включена сумата по застраховката.

Уговорена е и „Такса ангажимент“ в размер на 140 лева. Така общата дължима сума по кредита става в размер на 7425.00 лв., която страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски за периода на кредита. До настоящия момент ищецът е извършвал частични плащания на дължимите суми по договора.

Тъй като счита, че както договорът за кредит, така и договорът за застраховка са нищожни, като противоречащи на императивни законови разпоредби и на добрите нрави, за което излага пространни правни съображения, иска съда да се произнесе с решение, с което да признае нищожността им в отношенията между страните, както и да признае за установено в отношенията му с ответника, че не му дължи сумата от 50.00 (петдесет) лева (частично от общия размер 3425.00 лв.) по договора за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с изразено становище за неоснователност на предявените срещу него искове.

Ответникът счита, че както договорът за кредит, така и договорът за застраховка са валидни и законосъобразни. Излага подробни правни съображения.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените установителни искове за нищожност намират правното си основание в нормите на чл.124 от ГПК, чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем, наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание, противоречието на клаузата с императивна разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че същата противоречи на добрите нрави.

Същото важи и за договора за застраховка.

В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите обстоятелства, на които се основава иска, същите се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно, че на 18.05.2019г. ищецът А. И. Й. е сключил договор за потребителски кредит PLUS-17017887 с „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А., клон България“, чийто правоприемник е ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 4000.00 лева, като броят на месечните погасителни вноски е 60, ГПР в размер на 21.83 % и ГЛП в размер на 18.20%. Съгласно договора за кредит заемателят се е присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка „Защита на плащанията“, като сумата по застраховката е включена към задълженията по процесния договор за кредит.

2

Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че основният спорен между страните въпрос е дали предвиденото възнаграждение по договора за застраховка следва да се включи като компонент от ГПР по договора за заем. В тази връзка следва да се изложат следните съображения: по отношение на сключения между страните договор се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения. Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита (чл.19, ал.1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§1, т.1 от ДР на ЗПК), като общата сума, дължима от потребителя, е сборът на общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - §1, т.2 и т.3 от ДР на ЗПК. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от потребителя. Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по кредита - §1, т.4 и 5а от ДР на ЗПК. По силата на чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите, уреждащи 3 неравноправните клаузи в договорите. Клаузите относно извънлихвените разходи по кредита биха могли да са неравноправни, ако предвиждат плащане от потребителя на такси или комисионна в явно непропорционален размер спрямо услугата, предоставяна като насрещна престация (решение на СЕС по дело С 321/22). Клаузата за лихвените разходи изразява възнаграждението за ползването на предоставената сума по кредита и съставлява основния предмет на договора, поради което тази клауза може да се преценява като неравноправна, само ако не е изразена на ясен и разбираем език – чл.145, ал.2 ЗЗП. В практиката на СЕС, както и в практиката на ВКС за неравноправни се считат клаузи за изменение на първоначално уговорените лихви по кредита, докато при ясно посочен в договора приложим лихвен процент върху предоставената сума потребителска защита обичайно не се предоставя. Във всички случаи преценката за неравноправност изисква от съда да вземе предвид предмета на договора, обстоятелствата около сключването му, останалите клаузи или друг договор, от който той зависи – чл.145, ал.1 ЗЗП.

Съгласно договора за кредит заемателят се е присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка „Защита на плащанията“ и така към задълженията към процесния договор за кредит е включена сумата по застраховката. Уговорена е и „Такса ангажимент“ в размер на 140 лева. Така общата дължима сума по кредита става в размер на 7425.00 лв., която страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски за периода на кредита. От заключението на ССчЕ се установява, че размерът на договорната лихва за целия срок на договора, която се явява печалба за кредитодателя напълно отговаря на договорения лихвен процент.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор е сключен в писмена 3 форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на 8 получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита - брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на договора за кредит – доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на последната вноска.

Съгласно чл. 11, ал. т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.

Така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на методиката за определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Процесният договор, обаче, не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, според който следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер – 21,83 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при формирането му.

Според чл. 19, ал. 1 от Закона за 9 потребителския кредит ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед на това и разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит Договор за потребителски кредит PLUS-17017887/18.05.2019 г. се явява недействителен и предявеният иск се явява основателен. В случая посоченото ГПР в договора е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата за ангажимент и договора за 4 застраховка. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, , ал. 1т. 10 ЗПК.