Решение № 6 от 15.02.2019, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Търговско дело 93/2018
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 15.02.2019
- В сила
- 17.11.2020
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 30 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- § 1, т. 13 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.37 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37б, ал.1, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37б, ал.1, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 70 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 69 ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.02.2019 г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На седемнадесети януари 2019 година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Жоржета Христова разгледа докладваното от
Председателя т.д. № 93 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.
82 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по предявени искови претенции за сумата от общо 49 558,52 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че обработва описаните подробно зем. земи от 2013г., въз основа на валиден договор за аренда от 29.01.201Зг., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВп.-Омуртаг на 01.02.2013г., със срок от 6 стоп.години, считано от датата на подписването му. Ищецът сочи, че ответникът неправомерно го е лишил да декларира, ползва, очертае и да реализира биологична продукция от био-културите, които ищцовото дружество произвежда като сертифициран земеделски производител и фактически го лишил от ползването на процесните зем.земи, предмет на договора за аренда: а/имот №
053006, площ от 7.500 дка, м.”Турски гробища”,V кат.; б/ имот № 045015, с площ 12.700 дка, м.”Мешето”; в/ имот № 037024 , с площ 10.501 дка, м.”Елеселер”, V кат. и г/ имот № 029006- затревена нива, с площ 2.999 дка, м.”Лозята”, V кат. - всички по плана за земеразделяне на с. Изворово общ. Антоново.
Упражнявайки неправомерно и недобросъвестно свои права по договора, придобити чрез следващо встъпване в договора, ответникът без налично правно основание по чл.87 от ЗЗД и в очевидно нарушение на останалите разпоредби на чл.87 от ЗЗД, направил волеизявление пред съдията по вписванията за заличаване на договора относно горепосочените имоти и поискал от СВп.-гр.Омуртаг заличаване вписването на договора, което било уважено. За да защити правата си ищецът инициирал исково производство, по което с решение № 2243/8.6.2016г по гр.д. №14896/2015г. на РС-Варна, потвърдено с Решение по В.т.д. № 1573/2016г. на ОС-Варна, влязло в законна сила, се установило валидността и съществуването на наемното правоотношение, възникнало въз основа на горепосочения договор, както и че заличаването на договора за аренда на земеделска земя, поради едностранното му разваляне, без законово основание, съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство в имотния регистър; отменено е извършеното вписване с акт № 62/15.04.2015г. на СВп.-Омуртаг, по имотната партида, с предмет- посочените земеделски земи в общ размер на 33.700 дка.
Ищецът твърди още, че до влизане в сила на решението е бил лишен от възможността да ползва имотите, предмет на договора, тъй като създаденият режим по чл.37 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.70 и следващите от ППЗСПЗЗ не позволява да бъдат заявени за обработване зем.площи, ако е заличено вписването на договорите за аренда или наем, от които заявителят черпи правото на замеделско земеползване, а ако бъдат заличени, не се очертават и не се постановява заповед по чл.75 а от ППЗСПЗЗ. Ищецът твърди, че притежава сертификат за производство на биологични екологично чисти земеделски култури, които култури за всяка година са проверяват и сертифицират от лицензирана по правилата на ЕС за производство на екологична продукция фирма. Поради умишлено създадените пречки от ответника за земеползването на земеделски земи, чрез привидно законно упражняване на права т.е. злоупотреба с права, ответникът го увредил. В резултат на непроизвеждане на реколтата от горепосочените имоти, ищецът не изпълнил договорните се задължения за доставка на екологични/биологични/ селскостопански култури именно от тези имоти, предварително огледани, посочени и избрани на място от съконтрагента по договор от 10.11.2014г. в Алмирос Р.Гърция между ищеца и Х.К.-земеделски производител на земеделска и животинска биологична/екологична/ продукция от Дримона, окр. М., РГърция. В този договор била предвидена неустойка за неизпълнение, която ищецът не бил в състояние да заплати, довело до снабдяване на контрагента му по договора с Европейска заповед за плащане № А15/76 на Районен съд гр.Волос, Република Гърция №48/2017г., с която ищцовото дружество е осъдено да заплати сумата на договорената неустойка -110 000 евро; за което получил известие, че кредиторът предприема принудително изпълнение на вземането по заповедта.
С описаните действия, според ищеца, ответникът му е причинил преки вреди и пропуснати ползи, лишавайки го от възможността да направи последните обработки и да прибере реколта за стопанската 2014/2015г., както и от реалната възможност да реализира приходи от арендуваната земеделска площ, които би получил, ако обработва имотите и през стопанската 2015г./2016г.- пропуснати ползи за непроизведена и нереализирана продукция през кампания 2015 г.- и кампания 2016 г.
Преките вреди, според ищеца, са следните (описани в ИМ, доуточнени с уточняващата молба):
През 2014г. и 2015г. е направил разходи по обработване на почвата и разходи, свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и валиране и окопавания /за слънчогледа/ на следните култури: мека пшеница от 10.501 дка от ПИ 037024- есенна култура, засята в началото на м.октомври 2014г. с очакване да прибере реколтата -до края на м.юли 2015г.; люцерна от 12.7 дка-ПИ № 045015- многогодишна култура, сята в началото на м.април 2014г.-12.7 дка; фий-2.999 дка относно ПИ № 029006-пролетна култура, която е засята в началото на м.март.2015г. за добиване на зелена маса, с очакване да балираме средата на м.юни 2015г., като за последните две култури общо: 15.699 дка са с еднакви атротехнически обработки и разход на гориво; слънчоглед от 7.5 дка от ПИ № 053006—пролетна култура, която е засял в началото на м.април.2015г. с очакване да прибере реколта след 20 октомври 2015г. и да ги реализира в края на стопанската 2014/2015г. Твърди, че общата стойност на разходите, извършени за отглеждане на културите през 2014г. и до 15.04.2015г. , без стойността на семената, без да са завършени всички обработки върху площите и без да е прибрана реколтата от пролетниците и есенниците е в размер на 1 464 лв.
Сочи, че очевидно е налице сигурна възможност за увеличаване на имуществото му, по подробно изложени доводи- ищецът е земеделски производител, обработва имоти в това землище, реализира продукция от тях и при обичайно развитие на нещата- ако беше обработвал имотите, беше ги заявил, очертал, произвел и реализирал продукция, то в патримониума му щяла да настъпи положителна промяна, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 49 558,52 лв., представляваща, предвид и депозираната молба-уточнение на ИМ вх.
№ 2888/27.07.2018г.:
-42 950.00 лв. – причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - стойността на неполучената и нереализирана био продукция, представляваща нереализиран чист приход (стойност на продукцията-разходите), след приспадане на разходите за производство, за стопанските 2014/2015г. и 2015г./2016г. за отделните култури, както следва: 6 300 кг мека пшеница *1лев= 6 300 лв. от имот № 037024; 9 000 кг зелена маса фий*1лв.-9 000 лв. от имот 029006; 25 400 кг бали люцерна*1лв. -25 400 лв. от имот 045015; 2 250 кг слънчоглед *1лв.-2 250 лв. от имот 053006 /стойностите на културите са за две стоп.години/
-1 464.00 лв. или средно по 43,44 лв./дка, представляващи преки вреди - разходи за предварителните обработки на земята-предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване, сеитба, валирания и окопавания и агротехнически мероприятия;
-5 144.52 лв. - неполучени субсидии за 2 стопански години, от които:
•по СЕПП 16,57лв/дка + зелени плащания 13,10лв/дка = 29.67лв./дка или за 33,700дка сумата е 999.88лв. за 1 ст.год. х 2 = 1999.76лв. за 2 стоп.години;
•от субсидии по Мярка 11 от ПРСР съгласно Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11„Биологично земеделие“ от ПРСР: за биологични площи/преминали периода на преход/ в размер на 32.86 лв./дка или за 33,700дка, сумата е в размер на 1 107.38лв./за 1 ст.година х 2 = 2214,76 лв. за 2 стоп. години;
•субсидия за протеинова култура по схема СПК, каквито са фий и люцерна с обща площ -15.500 дка х 30 лв./дка, сума в размер на 465 лв. за 1 ст.г.х 2 = 930 лв. за 2 стоп. години
Извършена е двойната размяна на книжа съгласно разпоредбата на чл.367 и сл. от ГПК.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на ИМ, с който ответникът оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, претендира разноски. Възражения:
Ответното дружество не е извършвало сеитба, последващи обработки, жътва и прибиране на реколтата в процесните имот. Към стопанската година 2014/2015 ответникът не е притежавал земеделска техника, не е предприемал действия и създавал пречки на ищеца, относно отглеждането и реализирането на земеделска продукция в пълен обем; не е подавал заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015, нито е препятствал ищеца да подаде такова.
Заявява, че по делото не е спорно обстоятелството кога е вписано развалянето/прекратяването на договора в имотния регистър – 15.04.2015 г. Следователно договорът е бил действащ през по-голямата част на стопанската година 2014/2015г., която съгласно § 2, т.З от ДР на ЗА е от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. Периодът от средата на м.ІХ.2014 г. до м.април 2015 г., когато прекратяването на договора не е било вписано в имотния регистър, е времето, през което от агротехническа гледна точка е следвало да се извърши сеитба на есенници или съответно, на пролетници, в процесните имоти. Поради това ищецът не е бил препятстван да стори това. През този период също така не е имало законова или фактическа пречка ищецът да подаде заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015. Освен това подаването на заявление за подпомагане за кампания 2015 и 2016, по никакъв начин не гарантира извършването на плащане в неговият максимален размер от страна на ДФ „Земеделие”.
Извършването на плащане представлява едно бъдещо несигурно събитие.
При положение, че от 01.01.2015 г. до 15.04.2015 г. процесният договор е бил действащ, то не е имало пречка в този период ищецът да подаде заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а и от подаденото такова от ищеца (№ 519/24.07.2015 г. на ОСЗ-Антоново по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.З от ЗСПЗЗ) е видно, че процесните описани в исковата молба имоти не са посочени в заявлението, при което ищецът сам се е поставил в позицията да бъде лишен от възможността да ги обработва. Излага се и довод, че не е имало пречка ищецът да подаде такова заявление и в периода след вписване прекратяването на договора в имотния регистър, т.е. в периода 15.04.-31.07.2015г., като към заявлението приложи писмени доказателства, че е подал искова молба по чл.124 ал. 1 от ГПК за установяване, че между страните съществува правен спор.
Възразява, че в ИМ е завишено няколко пъти както евентуалното количество зем.продукция, която ищецът щял да добие, така и посочената цена на единица продукция (на 1 кг). Ищецът не е посочил доказателства относно вида на продукцията, която е засял през стопанската 2014/2015г., и на тази която е възнамерявал да засее през 2015/16г. – относно нейното количество и цена. Представените към исковата молба документи не установяват, че процесните имоти са били включени в системата за контрол на биологично производство за целия период от две стопански години (2014/2015 и 2015/2016/, за да се мотивира претенция за обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализира биологична продукция.
В постъпилата в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба ищецът отново преповтаря изложените от него факти и обстоятелства, доводи и съображения в ИМ и уточнителната към нея молба, като изрично счита, че „вредите са реално настъпили - загуби и пропуснати ползи“, тъй като ответникът не е изпълнил договорното си задължение за осигуряване земеползването на зем.земи по договора. Конкретизирал е агротехническите мероприятия, извършени от него в процесните зем.земи през 2014 г. и първата десетдневка на м. април 2015 г. - оран, дискуване, сеитба, валиране и окопаване. Продукцията от есенниците обаче била унищожена и прибрана от фактическия ползвател на имотите, като през месец юни ищецът заварил само стърнища, а площите от пролетници били разорани. Всички агротехнически обработки били направени до края на м. март и първата десетдневка на месец април 2015 г., но била осуетена възможността му да прибере реколтата за 2014/2015 г. и за 2015/2016 г. от био-земеделски култури и е планирал засяване на същите посочени площи със същите биологични земеделски култури, както следва: от ПИ