Решение № 684 от 18.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина ГЕ.а

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100878 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Р. Р., чрез адв. П. К. срещу решение №1422/17.11.2023г. по в.гр.д. №73/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е допуснато изкупуване по реда на чл. 33, ал.2 ЗС над 2/6 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ап. №3, находящ се в [населено място], [улица], вх.В, с площ 64,53 кв. м, с идентификатор ***, описан в Нотариален акт №145, том 4, рег. №3314, дело №716/2016г., и вместо това е отхвърлен иска на Е. Р. Р. с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, против ответниците в частта за изкупуване над 2/6 ид. ч. от гореописания недвижим имот, при уговорена цена от 12 103,30 лв. за целия имот. Според жалбоподателката решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че ищцата в качеството си на съсобственик по реда на чл. 33, ал.2 ЗС няма право да изкупи всички идеални части на разпоредилия се чрез продажба съсобственик, тъй като в имуществената общност има и друго лице, което не е упражнило в настоящото производство правото си на иск, доколкото всеки един от тях може да иска изкупуване, но съобразно правата си. Твърди, че упражняващият право на изкупуване съсобственик встъпва в правата на купувача по разпоредителната сделка, като го замества изцяло, т.е. обемът на признатото му право не е обусловен от притежаваната от него част в съсобствения имот, като е без значение, че 1 другият съсобственик не е упражнил правото си на изкупуване. Счита, че в случаите, в които съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, то всеки от тях преценява дали да предяви иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС или не, като материалноправните предпоставки за уважаването му се преценяват за всеки отделно, като при евентуално активно съединяване на искове по чл. 33, ал. 2 ЗС би било налице обикновено, а не необходимо другарство, тъй като материалноправното положение на съсобствениците с право на изкупуване не е еднакво, респективно липсва необходимост и съдебното решение да е еднакво спрямо всички тях. Тъй като другият съсобственик Ш. М. не е предявил иск, то е недопустимо въззивният съд да разрешава предварително въпроса за наличието или липсата на право на изкупуване в неговата правна сфера. В о.с.з жалбата се поддържа чрез пълномощник. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба С. Е. Д., чрез назначения му особен представител адв. Л.

К. не оспорва подадената касационна жалба, като счита същата за основателна и претендира разноски. Твърди, че съдът е постановил неправилно решение, като е приел, че съсобственикът Е. Р. няма право да изкупи продадената част от съсобственика, а само част от нея, което противоречи на установената съдебна практика, съгласно която упражнилият право на изкупуване съсобственик встъпва в правата на купувача по разпоредителната сделка като го замества изцяло.

Ответниците А. С., С. С., Б. С., Т. Х., Р. С., Ш. С. и С. Е. не са депозирали отговор на подадената касационната жалба.

С определение № 2891/11.06.2024г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При упражнено право на изкупуване по реда на чл. 33, ал.2 ЗС само от един от съсобствениците, в хипотеза като настоящата, при която съсобствениците са повече от двама, в какъв обем следва да му се признае това право – само съразмерно на притежаваните от него ид. части, или за цялата част, с която продавачът –съсобственик се е разпоредил, и има ли значение дали другият/третият/ съсобственик е упражнил правото си на изкупуване?“ Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е допуснато изкупуване по реда на чл. 33, ал.2 ЗС над 2/6 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ап. №3, находящ се в [населено място], [улица], с площ 64,53 кв. м, с идентификатор [№], описан в Нотариален акт №145, том 4, рег. №3314, дело №716/2016г., и вместо това е отхвърлен иска на Е. Р. Р. с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, против ответниците в частта за изкупуване над 2/6 ид. ч. от гореописания недвижим имот, при уговорена цена от 12 103,30 лв. за целия имот Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 33, ал.2 ЗС. Ищцата Е. Р. моли да бъде установено спрямо С. Ф.

Е., че е собственик на основание наследство на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №3, находящ се на адрес: [населено място], [улица], вх. В със ЗП 64,53 кв.м, с идентификатор [№], описан в Нотариален акт №145, том 4, рег. №3314, дело №716/2016г.

2 като ответницата бъде осъдена да предаде владението на посочените идеални части от имота. Моли да бъде допуснато в качеството й на съсобственик да изкупи по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот при уговорената цена, която да заплати на ответницата С. Е. – купувач по сделката, обективирана в нотариален акт №145, том 4, рег.

№3314, дело №716/2016г. Ищцата твърди, че през 2000г. Р. С. по време на брака му, сключен на 20.08.1984г. с неговата втора съпруга Ш. С. С., починала на 12.06.2008г., е режим на СИО закупил процесния апартамент чрез договор по нотариален акт №18, том 2, рег. №2029, дело №201/2000г. Наследници по закон на починалата съпруга Ш. С. са нейната дъщеря Е. Р. Р.

/ищцата/ с квота 1/6, синът Ш. С. М. /син/ - с квота 1/6 и съпругът Р. С. С. - с 4/6 ид.ч.

През 2015г. Р. С. сключил нов граждански брак с Ш. А. С.. На 09.06.2016г. Р. С., продал целия апартамент на С. Ф. Е. /дъщеря на съпругата му Ш. С./, с договор, обективиран в нотариален акт №145. Р. С. С. починал на 02.08.2016г., като оставил следните наследници по закон: А. Р. С. /син/, С. Е. Д. /внук/, С. Е. С. /внучка/, Б. Н. С. /снаха/, Т. О. Х. /внучка/, Р. О.

С. /внук/ и Ш. А. С. /съпруга/. Ищцата твърди, че по наследство от майка си е придобила 1/6 ид.ч. от имота, поради което продажбата тази 1/6 ид.ч. е валидна, но не поражда правни последици, тъй като праводателят не е бил собственик и съответно не е могъл да прехвърли същата на купувача. В останалата й част, с която са продадени 5/6 ид.ч. от процесния имот, счита сделката за валидна, но моли на основание чл. 33, ал.2 ЗС да бъде допуснато изкупуване на тази част.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, ответницата С. Ф. Е. оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че е придобила по давност в резултат на добросъвестно владение процесният имот на годно правно основание чрез покупко-продажба в предписаната от закона форма, като не е знаела, че праводателят й не е собственик на целия имот. Оспорва наличието на брачно правоотношение между праводателя й Р. С. и наследодателката на ищцата Ш. С.. Твърди, че искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен след изтичането на законоустановения преклузивен двумесечен срок и е погасен по давност.

Останалите ответници не оспорват предявените искове.

С протоколно определение от 29.09.2020г. по искане на ищцата като ответник в производството е конституиран Ш. С. М.. Чрез назначения му от съда особен представител, изразява становище за недопустимост на предявените срещу него искове. Счита, че не е пасивно легитимиран по иска по чл. 33, ал.2 ЗС тъй като не е бил страна по сделката.

Първоинстанционният съд, след като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е постановил решение, с което е уважил предявените искове, както следва: 1. признал е за установено по отношение на С. Е., че ищцата Е. Р. е собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот и е осъдил ответницата да предаде владението върху съответната идеална част; 2. допуснал е на основание чл. 33, ал. 2 ЗС право на изкупуване от страна на Е. Р. на продадените от Р. С. /наследодател на ответниците А. Р. С., С. Е. Д., С. Е. С., Б. Н. С., Т. О. Х., Р. О. С., Ш. А. С./, 5/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, при уговорена цена от 12103,30 лв. за целия имот, като е постановил Е. Р. да заплати на купувача С. Е. 5/6 ид. ч. от цялата цена от 12103,30 лв. в едномесечен срок от влизане в 3 сила на решението. С влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение, производството по предявените от ищцата срещу Ш. М. искове е прекратено.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответницата С. Е. за осъществен фактически състав на придобивна давност, включително и наличието на добросъвестно владение. Приел е, че към датата на сключване на продажбата Р. С. е притежавал само 4/6 ид. ч. от имота, а останалите ид. ч. са собствени на ищцата и нейния брат, придобити по наследство от тяхната майка - по 1/6 за всеки от тях, съответно по отношение на тези 2/6 ид. ч. от имота договорът за покупко-продажба няма вещно транслативно действие и липсва правно основание за осъщественото от ответницата владение. По тези съображения, предявеният ревандикационен иск е приет за основателен и доказан, съответно първоинстанционното решение е потвърдено в тази част.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е допуснато изкупуване над 2/6 ид.ч. от недвижимия имот, като е отхвърлил иска за горницата до 5/6 ид. части, и е потвърдил решението в частта, с която на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на Е.

Р. е допуснато изкупуване на продадените от съсобственика й Р. С. С. на купувача С. Ф. Е. с договор за покупко-продажба 2/6 ид. ч. от имота за сумата от 4034, 43 лв., представляваща 2/6 от уговорената цена за целия имот в размер на 12103, 30 лв. Въззивният съд е споделил като правилен извода, че в полза на ищцата Е. Р. възниква право на изкупуване и същата може по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи идеални части от процесния имот, но е счел, че първоинстанционният съд в нарушение на императивните правни норми, не е съобразил, че правото на изкупуване не принадлежи единствено на ищцата Е. Р., но и на другия съсобственик Ш. М.. Съдът е посочил, че собственици на имота към момента на продажбата са: Е. Р. и Ш. М. с по 1/6 и. част и Р. С. - с 4/6 ид. ч. за. Съобразил е, че Р. С. е продал на ответницата С. Е. целия имот, но продажбата има вещнопрехвърлителен ефект само по отношение на притежаваните от него 4/6 ид. ч. от имота. Посочил е, че другите съсобственици – Е. Р. и Ш. М. могат да искат изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС само на тези идеални части съобразно правата си, т.е. по 2/6 ид.ч. за всеки. Счел е, че доколкото Ш.

М. не е упражнил своето право на изкупуване по отношение на 2/6 ид.ч., то по отношение на тях продажбата остава в сила. В заключение е приел, че ищцата Е. Р. може да упражни правото си на изкупуване, но то следва да бъде уважено само по отношение на 2/6 ид. ч. от процесния имот. По тези съображения, въззивният съд е счел, че само в тази част искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е основателен и следва да бъде уважен след частична отмяна на първоинстанционното решение.

Във връзка с допуснатия до касационно обжалване въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

В посочените от касатора определение №19/03.02.2010г., решение №689/04.04.2011г. и решение №91/11.05.2015г., постановени в производство по чл. 303 вр. чл. 307 ГПК, ВКС приема, че упражняването на потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС зависи изцяло и единствено от волята на съсобственика - носител на това право. Ако съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, всеки от тях преценява дали да предяви иск за изкупуване или не, двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за всеки от тях може 4 да тече от различен момент, наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска се преценяват за всеки съсобственик поотделно, решенията по исковете по чл. 33, ал.