Решение № 3233 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3233 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100507291 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Г. Г., срещу решение № 6754/15.04.2025г., постановено по гр. д. № 12096/2024г. на СРС, 73 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено, че ответникът В. Г.

Г. с ЕГН ********** с гр. София, ж.к. **** дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046 и адрес в гр. София, ул. „Ястребец” № 23 следните суми: - на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 4626,13 лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес гр. София, ж.к. **** за периода август 2020 - април 2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч. гр. д.

№56509/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 13.10.2023г. до изплащането на сумата, както и на осн. чл. 79, ал. 1ЗЗД, 25,80 лв. - възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес гр. София, ж.к. **** за периода август 2020 - април 2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 56509/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 13.10.2023г. до изплащането на сумата.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Счита, че 1

СРС не е обсъдил приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която сумите за БГВ са неправомерно изчислени. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

СРС е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът сключил с ответника договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр. София, ж.к. **** през периода май 2020 април 2022 г. и е извършвал услугата дялово разпределение за периода юли 2020 - април 2022 г. Посочил е, че ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“.

В срока за отговор ответникът е оспорил иска. Изложени са твърдения, че водомерът за топла вода не е отчитал правилно в процесния период, но въпреки жалбите до „Топлофикация София“ ЕАД това обстоятелство не е било взето предвид.

За да постанови първоинстанционното решение СРС е приел, че е налице валидно договорно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия. Счел е за доказано количеството доставена енергия, като се е позовал на приетата по делото експертиза. С оглед на изложеното е уважил исковете за главница за непогасените по давност вземания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

2

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна соб-ственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Видно от приетите по делото доказателства: заявление-декларация от ответника до ищеца от 13.5.2015 г., договор за продажба на жилище от 1.12.1975 г. между Министерството на народната отбрана и родителите на ответницата, и удостоверение за наследниците на последните, ответникът е собственик на топлоснабдения имот за процесния период.

С оглед въведените в жалбата оплаквания, правният спор се концентрира около обстоятелството законосъобразно ли са начислени сумите за БГВ. Основателни са изложените във въззивната жалба доводи, че СРС не е обсъдил приетата по делото съдебнотехническа експертиза в тази връзка. Съгласно експертизата, неоспорена от страните по делото, в края на процесния период – 26.01.2022г., е извършена проверка на водомера в дома на ответницата, при която е установено, че водомерът е бил негодно средство за измерване.

Според експерта, налице са значително завишени отчетни данни за БГВ в сравнение с годината, предхождаща процесния период, като няма данни отчитане на база или да е направена констатация за повреден топломер в имота. С оглед установената негодност на водомера, вещото лице е заключило, че високите суми за БГВ са начислени неправомерно, на база на показанията на повреден водомер. В проведеното пред СРС съдебно заседание на 04.04.2025г. вещото лице разяснява, че вътрешният водомер, е бил повреден, не е отчитал правилно, което е довело до изключително големи показания на топла вода, които са били завишени в пъти повече от преди процесния период.

Пред СРС е представено свидетелство за проверка от 26.01.2022г., издадено от Лаборатория „Аква билдинг“, видно от което по желание на ответника, сега въззивник, е 3 извършена проверка на годността на водомера, като е установено, че е налице грешка, по – голяма от минималните допустими граници.

С оглед на така обсъдените доказателства и заключението по неоспорената експертиза, съдът приема, че макар на жалбоподателя да е било доставяно БГВ в процесния период, то тази енергия не е в претендираните в исковата молба размери.

В приложение № 2, неразделна част от изготвената експертиза, в таб-личен вид, в колона 2, са посочени начислените за топла вода суми за всеки месец от процесния период. Видно от посоченото в приложението, преди да започне начисляването на висок разход на БГВ, отчетените количества БГВ са значително в по – малък размер от следващите, когато не е било налице измерване с годно техническо средство. Ето защо, на основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че именно на тази месечна база от 61.26 лв. следва да бъде начислена сумата за БГВ за целия процесен период. За периода, предмет на въззивната жалба м. 08.2020 до м.

04.2022г., стойността на БГВ възлиза на 1286.46 лв. /21 месеца по 61.26 лв./. Дължимата сума за отопление на имота за този период е 650.71 лв. Ето защо, съдът приема, че стойността на реално потребената ТЕ възлиза общо на 1937.17 лв. /1286.46 БГВ + 650.71 лв. за отопление на имот/ за обжалвания период.

Неоснователна е въззивната жалба в частта, в която се съдържат оплаквания относно присъдената сума за главница за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.

Видно от разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределе-ние на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Следователно ищецът може да извършва разпределението сам или чрез друг търговец, вписан по съответния ред. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Установеното несъответствие в начислените суми за БГВ за процесния период, не влияе по никакъв начин на дължимите суми за дялово разпределение, поради което неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи в тази връзка.

Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е ограничен 4 до посоченото в нея.

Поради изложеното по – горе и поради частичното несъвпадане изводите на двете инстанции относно размера на дължимите суми за реално потребена ТЕ, в частност сумите за БГВ, решението на СРС следва да бъде отменено за разликата над 1937.17 лв. до пълния присъден от СРС размер от 4626.13 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.

По разноските:

С оглед частичната промяна в изхода на спора, се налага преразпределение на разноските пред СРС. Решението следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски в полза на „Топлофикация София“ ЕАД за разликата над 379.18 лв. до пълния присъден размер от 1115.50 лв. в исковото производство, както и за разликата над 56.26 лв. до пълния присъден размер от 141.41 лв. в заповедното производство. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от още 1056.13 лв. разноски в производството пред СРС.