Решение № 611 от 13.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500366 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД /главен иск/ и чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД /евентуален иск/.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. Г. Ф., ЕГН **********, чрез адв.Х. Д., против Решение № 5298/02.12.2025г., постановено по гр.д.№ 7527/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което е осъден да заплати на „*********, сумата от 9 800 лв. /девет хиляди и осемстотин лв./, представляваща дължима за връщане парична сума по сключен между ищеца и ответника договор от 11.05.2022 год., с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и разноски от 392 лв. за държавна такса и 600 лв. /с ДДС/ платено адв. възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска.

От ********, е депозиран писмен отговор, чрез адв.С. С., че жалбата е неоснователна.

1

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от ******** против Д. Г. Ф. е заведена искова молба, с която е посочено, че между дружеството, като работодател, и ответника, като работник, е сключен трудов договор № 420/06.08.2012 год. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ за неопределено време. По време на действие на трудовия договор между страните е подписан и договор от 11.05.2022 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът „******** е предоставил на ответника Д. Г. Ф., а последният е получил парична сума в размер на 9 800 лв. срещу задължението на ответника да работи в дружеството за срок от 6 /шест/ години след подписването на Договора по сключени между страните един или повече трудови договори. В т. 3 във вр. с т. 2 от Договора от 11.05.2022 г. с нотариална заверка на подписите са уговорили, че при прекратяване на сключения трудов договор между Д. Г. Ф. и ******** преди изтичане на 6 /шест/ години от подписване на договора от 11.05.2022 г., Д. Г.

Ф. е длъжен незабавно да върне на ищеца цялата получена сума от 9 800 лв.

Със Заповед № 634/27.11.2024 г., издадена от работодателя във връзка с подадено заявление от работника и спазен срок на предизвестието на основание чл.326, ал.1 от КТ трудовият договор № 420/06.08.2012 г. е прекратен. Заповедта е връчена на Д. Г. Ф. на 27.11.2024 г. На същата дата на основание чл. 62 от КТ работодателят е подал уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор с лицето Д. Г. Ф. Въз основа на подаденото уведомление е издадена Справка за приети уведомления с изх. № 30Е001444267/27.11.2024 г. на НАП. На 27.11.2024 год. трудовият договор № 420/06.08.2012 год. е прекратен на основание чл.326, ал.1 от КТ и преди изтичане на шест години от подписване на договора от 11.05.2022 г.

Дружеството поддържа, че е възникнало задължението на ответника за връщане на получената от него по договора от 11.05.2022 г. сума в размер на 9 800 лв. Ответникът е поканен да върне доброволно претендираната сума с покана, изпратена по куриерска фирма ******** и получена лично от него на 19.12.2024 г., но до момента плащане не било направено. Затова, счита, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 9 800 лв., представляваща дължима за връщане парична сума по договор от 11.05.2022 г. с нотариална 2 заверка па подписите. С оглед обстоятелството, че задължението е парично на основание чл.86 от ЗЗД претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме Договор от 11.05.2022 год., с нотариална заверка на подписите, за недействителен и бъде отхвърлен главния иск, поддържа се, че договорът е конвертиран в разписка, удостоверяваща даването от ищеца и получаване от ответника на сумата от 9 800 лв., за което липсва основание, поради което и съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ответникът дължи връщане на посочената парична сума на ищеца. С оглед обстоятелството, че задължението е парично на основание чл. 86 от ЗЗД претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Към исковата молба са приложени Трудов договор № 420/06.08.2012 г., сключен между ******** и Д. Г. Ф., Договор от 11.05.2022 год. с нотариална заверка на подписите, Заповед № 634/27.11.2024 г. на управителя на ******** за прекратяване на трудовия договор с Д. Г. Ф., Справка за приети уведомления с изх. № ЗОЕОО1444267/27.11.2024 г., на НАП, Покана за доброволно плащане, изпратена от ********, ведно с разписка за получаването от Д. Г. Ф., които са приети по делото.

От ответника Д. Г. Ф. е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е взел становище, че исковата молба е нередовна, заведените искове – процесуални недопустими, а по същество – неоснователни. Въведено е основно възражение, че Ф. нито е получавал твърдяната от ищеца сума, нито се е задължавал да връща същата. Поддържа се, че Ф. не е имал воля да се задължава по посочения договор с нотариална заверка, а е подписал същия под натиск. Счита, че въпросният договор е недействителен на почти всички основания по чл.26 от ЗЗД.

С писмения отговор доказателствени искания. по чл.131 от

ГПК не са направени

Районният съд, за да уважи предявения главен иск на

*********против Д. Г. Ф., излага основни съображения, че е установено от представения в заверен от страната препис на договор от 11.05.2022 г., с нот. заверка на подписите, сключен между ищеца и ответника, постигнато от двете 3 страни съгласие за поето задължение от страна на ответника, в качеството му на работник на длъжността *********“ да работи по трудов договор за ответника като негов работодател за срок от 6 години, считано от подписване на договора, срещу получена сума в размер на 9 800 лв., платена на работника от работодателя, и която сума следва да бъде върната от ответника на ищеца в случай, че работникът не изпълни уговореното задължение да работи шест години за своя работодател. Страните не са оспорили факта на прекратяване на ТПО, извършено със заповед на работодателя № 634 от 27.11.2024 г. на основание член 326, ал.1 от КТ. Районният съд е акцентирал, че ответникът не е оспорил автентичността на договора, поради което и подлежи на приемане, че материализираното в договора изявление е негово и съдът е длъжен да приеме за автор на изявлението лицето подписало договора. Изявлението на ответника за получена сума в размер на 9800 лв. е удостоверително изявление за неизгоден за него факт, с оглед на което е налице и материална доказателствена сила на документа, която обвързва съда с доказателствената си сила и съдът е длъжен да счете, че факта на предаване и получаване на сумата, отразен в договора, се е осъществил. Районният съд е наложил правен извод, че подписаният между страните договор от 11.05.2025 г. е проявление на свободата на договаряне по см. на чл.9 от ЗЗД, който не противоречи на повелителни разпоредби на закона и на добрите нрави, тъй като с него не е нарушено правото на труд на ответника, нито е ограничено правото на избор на професия и място на работа. Затова и със съдържание на договора не се нарушени норми и принципи, заложени в чл.8, ал.4 от КТ и чл.48, ал.3 от КРБ.

Районният съд е обосновал, че ответникът е в неизпълнение на задължението му, обективирано в чл.2 от договора да остане на работа в дружеството за срок от шест години, тъй като трудовия договор между страните е бил предсрочно прекратен, с оглед на което ответникът като неизпрана страна по договора следва да върне на ищцовото дружество получената сума от 9 800 лв., ведно със зак. лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 24.04.2025г. до окончателното изплащане.

С въззивната жалба на Д. Г. Ф. са направени основни възражения, че по делото е твърдял да не е подписвал договор, да не е имал воля да се задължава, както и твърди да не е получавал процесната сума, но Районният съд вместо това е приел, че ответникът не е оспорил автентичността на договора, съответно материализираното в договора изявление е негово и 4 ответникът е автор на изявлението и е подписал договора. Посочено е, че била ясна трайната практика на ВКС относно колизията между свободата на договарянето по см. на чл.9 от ЗЗД и разпоредбата на чл. 48, ал.3 от КРБ, която еднозначно не допуска обвързването на гражданско-правни последици в договор, които да обуславят правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа. Счита, че неправилно е прието, че ответникът следва да върне сумата на ищеца.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. От приложения по делото Трудов договор №420/06.08.2012г. е видно, че Д. Ф. е приел да изпълнява трудови задължения в ******** на длъжност „*********“. С Договор от 11.05.2022г., с нотариална заверка на подписите, страните са записали, че дружеството дава на специалиста парична сума в размер на 9 800 лв. С подписите си в документа страните потвърждават, че сумата е изцяло платена, респ. получена. По силата на т.2 - специалистът се задължава срещу получената сума да работи в дружеството, вкл. на длъжност „********“, за срок от 6 /шест/ години след подписването на този договор, по сключени между страните един или повече трудови договори. При спазване от страна на специалиста на всички задължения по този договор и трудовите договори по предходното изречение сумата от 9 800 лв. не подлежи на връщане. Съгласно т.3 - Страните се споразумяват, че при предсрочно прекратяване на договора по предходната точка, освен когато е по взаимно съгласие, специалистът е длъжен незабавно и еднократно да върне на дружеството цялата получена сума от 9 800 лв.

По делото са приложени от ищеца, неоспорени от ответника Заповед № 634/27.11.2024г., с която на осн. чл.326, ал.1 от КТ е прекратен трудовия договор с Д. Ф., считано от 27.11.2024г. поради подадено заявление от страна на работника и спазен срок на предизвестието. С Покана, изпратена от **********, чрез управителя К. Б., до Д. Ф., с която е отправено искане да 5 върне на дружеството сумата 9800 лв. по възникнало задължение в случай, че прекрати едностранно трудовия договор. Покана е връчена лично на 19.12.2024г., чрез „Еконт“, съгласно обратна разписка.

От събраните писмени доказателства, неоспорени от ответника, се налага извод, че е възникнало договорно правоотношение на основание Договор от 11.05.2022г., с нотариална заверка на подписите пред Нотариус ********, с рег.№ 001 на НК, на осн. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД /по предявения главен иск/, по силата на което Ф. се е задължил да работи при работодателя за срок от 6 години, считано от подписването му от 11.05.2022г., а при предсрочно прекратяване, освен по взаимно съгласие, специалистът следва да върне получената сума незабавно и еднократно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено с въззивната жалба, че не е имал намерение да подписва договора, нито е имал воля да се задължава, както и че не бил получавал сумата. Процесният договор е оформен, с нотариално заверени подписи, пред Нотариус, а относно другите доводи, както бе посочено по-горе не са направени искания за ангажиране на доказателства в тяхна подкрепа. При това положение, при липса на данни по делото, че ответникът е изпълнил поетото договорно задължение да върне получената сума поради предсрочното прекратяване на договора, исковата претенция подлежи на уважаване като основателна. С оглед на уважаването на главния иск, не се налага произнасяне по евентуалния иск.