Определение № 158 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. София, 16.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Частно касационно гражданско дело № 20248003104234 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 15837 от 19.09.2024 год. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юрисконсулт А. М.

/надлежно упълномощена/, срещу разпореждане № 148 от 02.09.2024 год., постановено по гр. дело № 709/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му, в която е върната частната жалба с вх. № 14159 от 15.08.2024 год. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР срещу определението по посоченото дело № 3814 от 31.07.2024 год. в частта му, в която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 13.12.2023 год., постановено по в. гр. дело №415/2023 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта му, в която е потвърдено решението на Районен съд – Сливен по г. Де л о № 1629/2020 год., с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати н а Г. П. Т. сумата от 20 750.10 лв. – обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие на невярно документиране в Удостоверение обр. УП-3 № ПО-2474 от 07.12.2015 год., представляващи сбор на дължими, но неполучени от ищеца месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст, за периода от 11.12.2015 год. до 02.10.2018 год.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска същото да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба Г. П. Т. счита, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

1

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК разпореждане на ВКС, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията на ВКС, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона.

Постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не е от категорията на определенията, изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване. Това определение не и от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като със същото не се констатира процесуална недопустимост на касационната жалба и не се прекратява касационното производство.

Напротив – с това определение касационната инстанция констатира процесуалната допустимост на касационната жалба и на образуваното по нея касационно производство – от гледна точка на процесуалните изисквания, необходими за валидното сезиране на ВКС, като извършва и проверка относно наличието на изчерпателно изброените от законодателя – чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол, с оглед уредбата на касационното производство като факултативно в неговата втора фаза – за разглеждането по същество на касационната жалба по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК.

Дейността на касационната инстанция във фазата по допускане на касационно обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност, която не дава разрешение на правния спор /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тъл. дело № 1/2009 год., ОСГТК/. В този смисъл определението по чл. 288 ГПК, с което ВКС не допуска касационно обжалване, е от категорията съдебни актове, с които приключва образуваното касационно производство, но постановяването му не прегражда развитието на касационното производство по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Допълнителен аргумент в подкрепа на това разбиране се извежда и от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията.

Съгласно т. 2, при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а според т. 3 – в сила влиза решението, по което касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Т.е. законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение в хипотезата на недопускане на касационно обжалване с възможност за 2 обжалване на определението по чл. 288 ГПК и третира последното като неподлежащо на обжалване пред друг състав на ВКС.

В този смисъл е и трайната практика на ВКС – Определение № 200 от 1.04.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 899/2015 год., I т. о., ТК, Определение № 307 от 21.07.2020 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1473/2020 год., III г. о., ГК, Определение 941 от 01.03.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело І 593/2024 год., ІV г. о., ГК, Определение № 768 от 19.04.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1332/2023 год., II г. о., ГК, Определение № 1964 от 4.07.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2238/2023 год., I г. о., ГК, Определение № 4550 от 10.10.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3622/2024 год., ІІІ г. о., ГК и др.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 148 от 02.09.2024 год., постановено по гр. дело № 709/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му, в която е върната подадената от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР частна жалба с вх. № 14159 от 15.08.2024 год. срещу определение № 3814 от 31.07.2024 год., постановено по гр. дело № 709/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му, в която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 13.12.2023 год., постановено по в. гр. дело №415/2023 год. по описа на Окръжен съд – Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3