Решение № 6 от 14.02.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр.Мадан, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Административно наказателно дело № 20235430200100 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *** г, издадено от Началника на РУ Мадан към ОДМВР Смолян, с което на Х. Д. М., ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 /двеста лева/ и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и хода на съдебните прения, чрез пълномощника си, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник на РУ Мадан при ОДМВР Смолян с постъпило писмено становище чрез пълномощника си счита жалбата за неоснователна, като моли да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Х. Д. М. е ангажирана за това, че на 23.02.2023 г, около 17:54 часа в гр. Рудозем, на ул. Атанас Буров в близост до номер 25, управлява лек автомобил Форд Транзит с регистрационен номер ***, собственост на В. Д. Х. с посока на движение от с. Елховец към гр. Рудозем, управлява горепосоченото МПС по пътища отворени за обществено ползване, което е с служебно прекратена регистрация от 22.02.2023 г., тъй като не е пререгистрирано от новия собственик "М." ЕООД гр. С. в двумесечен срок, след закупуването му, във вр.143, ал.15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Нарушението било установено от полицейските служители – свид. К. А.

С. и В. В. К., които спрели за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил Форд Транзит на посочените по-горе време и място. След извършване на проверка в информационните масиви на МВР се установило, че управляваният от жалбоподателя автомобил бил със служебно прекратена регистрация, считано от 22.02.2023 г на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – тъй като собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да го пререгистрира в двумесечен срок от придобиването. Жалбоподателят заявил, че автомобилът е бил собственост на фирмата, в която работи и не предполагал, че бил със служебно прекратена регистрация.

На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA АКТ № *** г., с който нарушението било квалифицирано от актосъставителя К. А. С. по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Материалите по административната преписка били докладвани на РП Смолян с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. чл. 345, ал. 1 от НК.

В хода на извършената проверка по преписка № *** г. по описа на РУ Мадан е представено копие от Договор за покупко-продажба на МПС, видно от което на 21.12.2022 г. В. Д. Х. от гр. Д., общ. Б., обл. Б. е продал на М.

2

ЕООД, ЕИК *** процесното МПС – Лек автомобил, марка и модел „Форд Транзит“ с рег. № ***.

С постановление на РП Смолян от 27.03.2023 г. по пр.пр. № **/2023 г. по описа на РП Смолян е постановен отказ да се образува досъдебно производство по цитираната преписка, като материалите са изпратени на Началника на РУ Мадан, с оглед преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност спрямо жалбоподателя.

Въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.03.2023 г. по пр.пр. № **/2023 г. по описа на РП Смолян е издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месецa за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани К. А. С. и В. В. К., които потвърждават констатациите по установеното нарушение. Показанията на свидетелите съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

По делото безспорни обстоятелства са, че процесното МПС лек автомобил Форд Транзит с регистрационен номер *** не е регистрирано към датата на нарушението – 23.02.2023., поради служебно прекратена регистрация на 22.02.2023 г., с оглед неспазен срок за регистрация при 3 придобиване на МПС. Не се спори и по това, че водач на същото към момента на извършване на проверката е бил жалбоподателят Х. М..

За нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата се отчита, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, но го управлява на инкриминираната дата по отворен за обществено ползване път, а задължението за допускане на пътя само на регистрирани моторни превозни средства е за водачите им. В този смисъл като субект на правото жалбоподателят М. е длъжен да познава законите в страната и в частност /като правоспособен водач/ – разпоредбите на ЗДвП, вменяващ задължение управляваните моторни превозни средства да са с надлежна регистрация, както и че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, като законът не предвижда уведомяване на собственика на пътното превозно средство за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Непредвиждането на общественоопасните последици от деяниято си на просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрирания процесен автомобил, не освобождава жалбоподателят от това, че е бил длъжен и могъл да ги предвиди, а по аргумент на противното от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, каквито не са настоящите. Ето защо, независимо, дали водачът е собственик или не на МПС, то последният е длъжен да се увери, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно

ЗДвП.

Жалбоподателят, като водач на конкретното МПС, е бил длъжен и е могъл да се увери, че същото е годно за управление, респективно, че е било регистрирано надлежно. В тази връзка следва да се съобрази, че дължимото поведение при поемането на управление на чужд автомобил не изключва водачите от задължение да извършат определените проверки за спазването на изискванията на закона, а напротив – следва да положат допълнителни усилия 4 да се уверят, че автомобилът е годен да бъде управляван по пътищата – било то за спазване на изискването за сключване на застраховка ГО, преминат технически преглед или регистрация. В тази връзка при поемане на управление на чуждо МПС жалбоподателят би могъл да поиска СРМПС на автомобила, и в случай, че предаващото лице е различно от лицето, което е вписано в СРМПС като негов собственик, да провери, запитвайки предаващия, кой е собственикът на автомобила, а впоследствие и да се увери, че са спазени изискванията за регистрацията му. Поради това и не е налице фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, тъй като дори водачът да не е знаел, че управляваният автомобил не е регистриран, не се изключва вината му, тъй като незнанието на това фактическо обстоятелство се дължи на непредпазливост. В случая е налице форма на вина – небрежност, по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК вр. чл. 11 ЗАНН – деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици. Да се приеме обратното, означава да се допусне несправедливото третиране на многократни случаи, в които водачи - работещи като шофьори, нарушители на правилата за движение по пътищата да бъдат освободени от отговорност, само защото процесното МПС е наето или собственост на друго лице. Ето защо, съдът не споделя наведеното в тази посока възражение от страна на жалбоподателя за несъставомерност на деянието поради незнание липсата на регистрация по надлежен ред, относно управлявното от него МПС. В случая не е налице задължение на проверяващия да удостоверява знанието на водача, доколкото предоставянето на право на управление на конкретен автомобил предполага отношения на доверие между приобретателя на автомобила и ползвателя и съответно презумпира знание за недостатъците на веща /В този смисъл Решение № 313/19.12.2023 г. по КНАХД № 112/2023 г. по описа на Административен съд Смолян /

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като от съдържанието му става ясно, че жалбоподателят е бил санкциониран за управление на МПС по пътища отворени за обществено ползване, което било със служебно прекратена 5 регистрация, тъй като не било пререгистрирано от новия собственик "М." ЕООД в законоустановения двумесечен срок от придобиване на собствеността. По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя.

Установеността на нарушението безспорно се подкрепя от приложените по преписката писмени доказателства по делото, както и от гласните доказателства –показанията на разпитания в качеството на свидетели К. А. С. и В. В. К..

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено по реда на чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона – глоба в размер от 200 лв и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца , които са минимално предвидените от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда.

Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Следва да се съобрази и това, че деянието, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано, се отличава с една значителна степен на обществена опасност, с оглед засегнатия обект на обществените отношения и включително същата, мотивирала криминализирането на нарушението от законодателя като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Нещо повече, видно от приложената по административната преписка справка за нарушител/водач, става ясно, че процесното административно нарушение не се явява инцидентна, изолирана проява от страна на М., като водач на пътно превозно средство, напротив установява се проявена упоритост в нарушаване правилата за движение по пътищата. Ето защо в случая, единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна на жалбоподателя биха могли да се постигнат личната и генералната превенция на наказанието.