Решение № 88 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ........................ при участието на секретаря ..................... като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело № 20231110140457 по описа за 2023 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ...................... за заплащане на сумите, както следва: сумата от 61, 79 лв., представляваща месечни абонаментни такси за предоставяне на услуга ...................... активирана с Приложение № .................... за срок от 2 години с план ..................... за периода от ......................., ведно със законна лихва от 01.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 359, 74 лв., включваща неустойка по т. 6.3.1. от Приложение № .................... за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната поради неплащане на месечните такси в размер 259, 74 лв. и неустойка по т. 6.3.2. от Приложение № .................... за невърнато, предоставено по договора оборудване – рутер № ....................... в размер 100 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.08.2021 г. по ч. гр. д. № 18675/2021 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът .................... твърди, че е сключил с ответника ...................... договор за използване на мобилни услуги №

........................в. и промоционална такса 17, 99 лв. На абоната било предоставено за временно ползване оборудване – рутер № ..................... По договора, за процесния период, били издадени и дължими следните фактури: № ......................., на обща стойност 61, 79 лв. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника и на основание чл. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията 1 между ......................... и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на ......................... по стандарти ....................., договор ................... бил едностранно прекратен, считано от 16.06.2019 г. Ищецът твърди, че при прекратяване на договора по вина на абоната, последният е длъжен да заплати неустойка в размер 259, 74 лв. за неизпълнение и неспазен срок на договора по т. 6.3.1. от Приложение № 1 от 25.07.2018 г., която е формирана от 13 месечни такси по 19, 98 лв. за интернет услуга ................... – датата на предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната заради неплащане на месечните такси за услугата, до 25.07.2020 г. – уговорената дата за ползване на услугата т.е. за оставащите 13 месеца от срока, както и неустойка в размер 100 лв. по т. 6.3.2. от Приложение № .................... за нарушаване на задължението за връщане на предоставено по договора оборудване – рутер № ....................... след прекратяване на договора. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът ...................... не е депозирал писмен отговор на исковата молба. С възражението по чл. 414 ГПК заявява, че не дължи вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. С молба от ..................... г. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че видно от представените към исковата молба документи – искане от 30.05.2019 г. и отговор към него, е видно, че предоставените два броя стационарни апарата са върнати, а друг не е предоставян. В съдебно заседание, след отстраняване на нередовностите на исковата молба и посочване на невърнатото оборудване, заявява, че такова не му е предоставяно, навежда твърдения за нищожност на клаузите за неустойки. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение между него и ответника по договор за използване на мобилни услуги и приложението към него, пълното и точно изпълнение на поетите задължения – предоставяне на услугите, както и възникването за ответника на задължението за плащане на уговорената цена.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението си.

От представените писмени доказателства се установява, че между страните валидно е сключен договор за използване на мобилни услуги № ........................в. и промоционална такса 17, 99 лв. От описаното съдържание на възникналото между страните облигационно правоотношение по силата на сключения помежду им договор следва извод, че е уговорено заплащането на абонаментни месечни такси срещу насрещното задължение на оператора на мобилни услуги да предоставя неограничен интернет трафик в Мрежата.

Видно от съдържанието на договора е, че страните са уговорили дължимост на абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора 2 същата е дължима, предвид предоставяне на абоната на достъп до интернет трафик в Мрежата. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време (съответният отчетен месец), през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.

Казаното се потвърждава и от заключението приетата по делото съдебнотехническа експертиза и разясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание, съгласно които в процесния период услугата интернет с номер ........................ е осигурена, като ако клиентът е искал да потребява услугата, е могъл да потребява интернет. Тази услуга е прекратена на ..................... година поради неплащане, като за периода ......................... услугата е била активна, можело да се ползва, но видно от липсата на трафик, тя не е ползвана. От заключението приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и разясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание, също се установява, че процесните фактури са издадени и въз основа на тях се претендира месечна абонаментна такса за услугата интернет в размер 17,97 лв. или в общ размер за процесния период 61,79 лв., които суми не са заплатени от ответника. Предоставените от последния документи за извършени плащания не касаят процесните вземания.

С оглед изводите, до които съдът достигна, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от сключения помежду им и посочен по-горе договор и съобразно приложените по делото като писмени доказателства фактури, обективиращи претенцията на ищеца за дължими суми за абонаментни такси, респективно заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени и мотивирани, се налага изводът за основателност на иска в тази му част за сумата от 61, 79 лв., представляваща сбор от месечни абонаментни такси за предоставяне на услуга ....................... за периода от ......................., ведно със законна лихва от 01.04.2021 г. до изплащане на вземането.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявената претенция с посоченото правно основание в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, че е изпълнил задълженията си по сключените договори, респективно, че е бил готов да ги изпълни (т.е., че е изправна страна по същите), че е била уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и какъв е размерът на неустойката.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си.

По делото са представени сметки № .................... лв. и сметка № ********** от 16.06.2019 г. за сума в размер 100 лв. От съдържанието на посочените документите не става ясно по кой договор, респективно 3 приложение към него, са начислени неустойки, съответно на какво основание и за какъв период. По делото не е представен и ценоразпис на мобилния оператор, към който препраща ...................... Въпреки указанието на съда към ищеца, дадено с протоколно определение от 25.09.2024 г., че не сочи доказателства относно твърдения от него факт, че е предоставил на ответника твърдяното оборудване, до приключване на съдебното дирене, ищецът не е ангажирал доказателства за това, поради което това твърдение следва да се приеме за недоказано. Неоснователен е доводът на ищеца, че вещото лице в СТЕ е посочило, че в системата на ищеца при активиране на услугата е предоставен сериен № ....................... след като вещото лице посочва, че в системата няма съхранен протокол и по делото не е предоставен протокол за инсталация, както е предвидено в т. 5.3. вр. т. 5.9 от Приложение № .................... С оглед на изложеното, ищецът чиято е доказателствената тежест, не установява да е предоставил за временно ползване на ответника оборудване – рутер № ....................... не доказва и размера на претендираната неустойка, доколкото както беше посочено по делото не е представен и ценоразпис на мобилния оператор, към който препраща т. 6.3.2. от Приложение № 1. При липсата на други данни следва да се приеме, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на предпоставките за възникване на претендираните от него неустоечни вземания, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед посоченото в исковата молба основание за начисляване на неустойка поради предсрочно прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на потребителя следва да се отбележи, че действително съгласно клаузата на чл.54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между ......................... и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на ......................... по стандарти ..................... (приложими към сключения между страните договор), договорът се счита едностранно прекратен от страна на оператора в случай на забава в плащането на дължимите суми от абоната с повече от 124 дни. Съобразно клаузите на т. 6.3.1. от Приложение № 1, в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяването му до изтичане на определения срок на договора.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.

Според дадените с решението задължителни тълкувателни разяснения, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката 4

(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.