Решение № 233 от 09.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. гр. Хасково, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20255640200631 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1253-001846 от 16.07.2025г. на Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответно на осн. чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП на М. Е., с ЕГН **********, от гр.*******, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което го обжалва в срок. НП било незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва се материалната компетентност на АНО.

Твърдят се допуснати процесуални нарушения при издаване на НП. АНО издал НП, без да извърши проверка и да събере необходимите доказателства. В хода на производството от нарушителя били изискани писмени обяснения, които той депозирал, но не били обсъдени при издаване на НП. В същото липсвали императивно предвидените в чл. 57 ЗАНН реквизити. Не било извършено твърдяното в наказателното постановление нарушение на ЗДвП. В НП липсвало пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които се твърдяло да е извършено. Материалният закон бил неправилно приложен от АНО, дадената правна квалификация на нарушението била неправилна и непълна.

Иска от съда да отмени изцяло НП.

Претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата – Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково не изпращат представител. В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение, а в условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и иска редуцирането им.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2024г., в 13:48 часа, в гр.Хасково, по бул. “Г.С.Раковски“ до завод „Мир“ в посока към центъра на гр.Хасково било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство и система тип ARH CAM – S1 с №120ссеf на преминал лек автомобил автомобил марка „*******”, модел „ ******“ с регистрационен номер *******. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 116 км/ч, в населено място – при разрешена максимална скорост от 50 км/ч.

Установено е, че лекия автомобил с регистрационен номер ******* е собственост на жалбоподателя М. Е. от гр.*******.

За констатираното нарушение от КАТ-Хасково била окомплектована преписка с № ЕЦОН – 34266/18.11.2024г., която била изпратена по местоживеене на лицето, в КАТ – *******.

Там собственикът на автомобила бил призован с цел запознаване с материалите по преписката и попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП.

На 05.05.2025г. М. Е. попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, чието съдържание му било разяснено чрез преводач, в която декларирал, че на 18.11.2024г. е управлявал посочения автомобил с рег. № *******.

На същата дата срещу подпис и в присъствие на преводач му била връчена покана за явяване в СПП – Хасково, в двуседмичен срок от получаване на поканата, за съставяне на АУАН.

Междувременно било установено, че на 09.01.2025г. заснетото МПС с рег. № ******* е било пререгистрирано и вече било с нов регистрационен номер – *****, със същия собственик.

Тъй като М. Е. не се явил в определения двуседмичен срок в СПП-Хасково, на 30.05.2025г. св. Д. Т. Л. съставил въз основа на събраните по образуваната преписка документи АУАН Серия Д № 25937, за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, в отсъствие на нарушителя и в присъствието на св. Ж. Г. Ж..

В АУАН е записано, че се съставя за това, че: „ на 30.05.2025г. в 16:15 часа в Община Хасково, в гр.Хасково, бул. „Георги Сава Раковски“, до Завод „Мир, при следните обстоятелства: на 18.11.2024г. в 13:48 ч в гр.Хасково, по бул. „Г.С.Раковски“ до завод „Мир“…

2

Съставеният АУАН е връчен на 11.06.2025г. на жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.

Въз основа на АУАН на 16.07.2025г. е издадено и атакуваното НП, в което е възприета изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.

Тази фактическа обстановка се потвърждава както от приобщените към административнонаказателна преписка писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите Д. Т. Л. и Ж. Г. Ж., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП определя скоростите на движение на различните категории МПС в и извън населено място както и по автомагистрала и скоростен път.

Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, в относимата към датата на деянието редакция, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е над 50 km/h, се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Т.е. деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.

Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.

В случая АУАН и НП са издадени от компетенти органи, което се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

В НП и АУАН обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.

Налице е неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението.

В АУАН и НП е изписано: „за това, че на 30.05.2025г. в 16:15 часа в Община Хасково, в гр.Хасково, бул. „Георги Сава Раковски, до Завод „Мир; …при обстоятелства: на 18.11.2024г. в 13:48 ч в гр.Хасково, по бул. „Г.С.Раковски“ до завод „Мир“..

Тоест – изписани са две дати на нарушението – 30.05.2025г. и 18.11.2024г.

Такова изписване води до неяснота на коя точно от двете дати се твърди да е извършено нарушението.

Това е пречка да се установи действителната воля на контролния орган и АНО, за извършено на коя дата нарушение М. Е. се привлича към административно наказателна отговорност, съответно - се санкционира.

3

Датата на извършване на нарушението е съществен елемент от обективната страна на деянието и съгласно ЗАНН е задължителен реквизит на АУАН и НП.

Неяснотата относно този елемент води до невъзможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което АНО е наложил административно наказание.

Води до невъзможност и за преценка относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Дори да се касае за техническа грешка, това няма никакво значение, къй като законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” в ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формално.

Всяко отклонение от императивните разпоредби на ЗАНН е процесуално нарушение.

В случая то е съществено, защото е довело до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице.

Атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, в тежест на АНО следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Налице е такова искане от страната, както и представени доказателства, че разноските са реално направени. Възражението на АНО за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото размерът му е съобразен с минималния такъв по Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.), определен според разпоредбата на чл.18, ал.4, а именно – 500 лева, който именно размер следва да бъде присъден в полза на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1253-001846 от 16.07.2025г. на Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответно на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, бул. *****, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОД-МВР – Хасково да заплати на М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, бул. *****, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.

5