Решение № 89 от 18.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20263000500139 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от Д. Х. Г., чрез пълномощника К. Г. Т. срещу решение № 266/23.10.2025г. по гр. д. № 429/2025г. на ОС Габрово, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Апелативен съд – Велико Търново и Окръжен Съд -Велико Търново иск с правно основание чл. 4, ал.2 ЗОДОВ за осъждане на ответниците солидарно да й заплатят 27 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело № 422/2023г. по описа на РС Елена и в.гр.д. № 52/2025г. по описа на Апелативен съд Велико Търново в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата, и ищцата е осъдена да заплати на Апелативен съд – Велико Търново и на ОС- Велико Търнова сумите в размер на по 200лв., представляващи юрисконсултски възнаграждения за процесуално представителство по делото, осъществено от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при неучастие на 1

Прокуратурата като необходим другар, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и даденото по т. 15 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС разрешение, поради което и постановеното решение се явява недопустимо. Относно правилността му се излагат доводи, че решението противоречи на процесуалния и материалния закон, както и на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти.

Направеният от съда доклад не отговаря на изискванията на чл. 146 ГПК, същият е непълен и неточен. Съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните и не е дал указания на страните при разпределяне на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, а извършения анализ на доказателствата е повърхностен. Твърди също, че не е била спазена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, в резултат на което правото й на защита е било нарушено и не са събрани релевантни за спора доказателства. Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК са постъпили писмени отговори от А пелативен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Прокуратурата на РБ, участваща в процеса на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, не е подала отговор. В о.с.з., чрез прокурор от АпП – Варна, се изразява становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК и въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС– Варна съобрази следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявен от въззивницата Д. Х. Г. срещу Апелативен съд – Велико Търново и Окръжен съд Велико Търново иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 27 000 лева, която сума се претендира като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото й за разглеждане в „разумен срок“ на иска й срещу РС Елена, образуван първоначално в гр. д. № 242/2023 г. на РС Елена, впоследствие в гр. д. № 9890/2023 г. на ОС велико Търново, гр. д. № 927/2024 г. на ОС Велико Търново и приключил с влязло в сила решение по в. гр. д. № 52/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Изложените в исковата молба твърдения от въззивницата са, че производството по горните дела се е развило извън „разумния срок“, в резултат на което е било нарушено правото й по чл.6, § 1 от ЕКЗСЧОС и претърпяла неимуществени вреди - притеснения и безпокойство, загуба на доверие, накърнено чувство за справедливост. Счита, че за обезщетяването на така претърпените вреди следва да му бъде заплатено обезщетение в размер на претендираната сума – 27 000 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба.

2

С подадените писмени отговори в срока по чл.131 ГПК ответниците са оспорили исковата претенция с възражения за липса на допуснато забавяне и разглеждане на делото извън разумния срок.

Наведеното във въззивната жалба възражение за разглеждане на спора от първоинстанционния съд без участието на прокурор в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, е неоснователно. Видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания същите са проведени с участието на прокурор от ОП – Габрово.

Ангажираните по делото доказателства установяват, че на 0 4.12.2023 г.

Д. Х. Г. е предявила пред РС Елена иск срещу РС Елена за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, претендирани като претърпени от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на дело № 242/2023г. на РС Елена. С определение от 06.12.2023г. образуваното производство пред РС Елена е прекратено и делото е изпратено на родовокомпетентния съд – ОС Велико Търново, където на 18.12.2023г. е било образувано гр.д. № 989/2023г.. Производството по това дело е прекратено с определение от 09.01.2024г., като поради намаляване на размера на предявената претенция, същото е изпратено на РС Елена. Пред РС Елена е образувано гр. д. № 32/2024г., което е прекратено с определение от 25.01.2024г. същото е прекратено и изпратено на РС Горно Оряховица, на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ. Поради отвод на съдиите от състава та РС Горна Оряховица, образуваното на 07.02.2024г. гр.д. № 299/2024г. е изпратено на ОС- Велико Търново с разпореждане от 12.06.2024г. за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. С определение от 18.06.2025г. по в.ч.гр.д. № 513/2024г. ОС- Велико Търново е определил делото да се разгледа от РС Свищов. С определение от 26.06.2024г., производството по образуваното пред РС Свищов гр.д. № 418/2024г. прекратено поради отвод на съдиите и делото е изпратено за определяна на друг съд на ОС -Велико Търново. С определение от 01.07.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 556/2024г.

ОС Велико Търново е изпратил делото за разглеждане на РС Павликени, на основание чл.23, ал.3 ГПК., където на 04.07.2024г. е образувано гр. д. № 524/2024г. С определение постановено по това дело на 01.07.2024г. РСПавликени е допуснал по молба на ищцата изменение на иска, като същият е увеличен за сумата от 25 500лв., прекратил е производството по делото и е изпратил същото на родовокомпетнтния ОС- Велико Търново. На 18.10.2024г. пред ОС Велико Търново е образувано гр.д. № 927/2024г., по което на 07.11.2024г. е постановено определение по чл.140 ГПК. Делото е разгледано в открито заседание на 03.12.2024г., като решението по същото е постановено на 02.01.2025г. По подадена от Д. Г. въззивна жалба срещу решението постановено по гр.д. № 927/2024г. по описа на ОС Велико Търново на 04.02.2025г. пред Апелативен съд- Велико Търново е образувано в.гр.д. № 52/2025г. По последното се е развило производство по чл.255 ГПК, с произнасяне на ВКС с определение № 937/27.02.2025г. по гр.д. № 662/2025г., проведено е открито съдебно заседание на 01.04.2025г. като е постановено 3 решение на 04.04.2025г. Последното е обжалвано от Д. Г. с касационна жалба, по която на 05.06.2025г.

От подаване на исковата молба на 04.12.2023г. пред РС Елена, до приключване на производството пред Апелативен съд Велико Търново по в.гр.д. № 52/2025г. са изминали една година и четири месеца. В този период исковата молба е оставяна без движение, извършвана е размяна на книжа.

Развили са се производства по реда на чл.23 ГПК и две производства по реда на чл.214 ГПК за изменение на размера на исковата претенция, обусловили промяна на родовата подсъдност на спора. Продължителността на разглеждане на делото в Окръжен съд- Велико Търново обхваща периода от 1 8.10.2024г. – 02.01.2024г. В този период е проведено едно открито съдебно заседание –на 03.12.2024г., в което съдебното дирене е приключено, а решението на съда е постановено на 02.01.2025 г. По повод упражнено от въззивни цата Г.а право на въззивна жалба срещу решението на ОС – Велико Търново, на 04.02.2025 г. пред Апелативен съд -Велико Търново е образувано в. гр. д. № 52/2025 г., по което е било проведено едно открито съдебно заседание на 01.04.2025 г., а решението е постановено на 04.04.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ държавата, чрез съответния съдебен орган, отговаря за вредите, причинени в хипотезата на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. В ал. 2 от цитираната норма примерно са посочени критериите, съобразно които следва да бъде извършена преценката за наличието на такова нарушение – общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Наред с тях на общо основание приложение намират и установените в практиката на ЕСПЧ принципи и стандарти по приложението на чл. 6, § 1. В настоящия случай, видно от установената по-горе хронология относно развилите се производства по предявения от въззивницата срещу Окръжен съд -Велико Търново и Апелативен съд – Велико Търново иск, продължителността на разглеждането му до окончателното разрешаване е една година и половина, който период предвид посочените критерии по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ не се явява неразумен по см. на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Тази продължителност е била обусловена както от обстоятелството, че спорът е бил разгледан на две инстанции, така и от развилите се производства с оглед обезпечаване разглеждането му от компетентен и безпристрастен съд. Предвид това, са се развили производства, в които реално спорът не е бил разглеждан по същество, а в същото време не се констатират допуснати забавяния по вина на съда. След образуването на делото пред компетентния граждански съд от страна на съда са извършвани своевременни процесуални действия, обезпечаващи редовността на исковата молба и разглеждането на спора. В първоинстанционното производство делото н е е било отлагано. Следва да бъдат отчетени и обективните 4 обстоятелства, обусловили продължителността пред първоинстанционния съд – връчване на ИМ и срок за отговор. Във въззивното производство спорът е приключил за по-малко от три месеца, включвайки и законовия едномесечен срок за постановяване на решението. Ето защо не е налице соченото от въззивницата нарушение на правото й да получи съдебна защита в разумен срок по см. на чл. 6, § 1 от Конвенцията, поради което и предявеният от нея иск по чл. 2б ЗОДОВ е неоснователен само на това основание, без да е необходимо да се обсъжда въпроса дали и какви неимуществени вреди е претърпяла във връзка с процесните дела.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ въззивни цата следва да заплати на Апелативен съд Велико Търново и Окръжен съд Велико Търново юрисконсултски възнаграждения за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция /депозиране на отговор и писмена защита/, определени на основание чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ и чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в размер на по 102.26 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/23.10.2025 г. на ОС – Габрово, постановено по гр. д. № 429/2025 г.