Решение № 29 от 12.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ловеч, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500750 по описа за 2024 година С Решение № 445 от 03.10.2024 по гр.д. №442/2024 по описа на РС – Ловеч е отхвърлен предявеният от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, против Л. Н. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата 254.98 лв., представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница по Договор за потребителски кредит № 2109140002676800 от 16.09.2021 г., за периода от 13.12.2023 г. до 31.01.2024 г. включително.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от „Обединена българска банка“ АД, срещу Решение № 445/03.10.2024 по гр.д. №442/2024 по описа на РС - Ловеч. Въззивникът намира обжалвания съдебен акт за неправилен, тъй като счита, че претендираното обезщетение за забава няма да надвиши размера на законната лихва. Изрично заявява, че не оспорва сключването на твърдения договор за кредит, по силата на който е предоставил на въззиваемия кредит в размер на 18567 лв., платим в срок до 20.09.2028 г. Поддържа, че е изпълнил всички задължения, произтичащи от договора за кредит за разлика от въззиваемия, който е допуснал забавено 1 изпълнение на задължението си за плащане на месечни погасителни вноски, падежирали на 20.01.2023 г. и 20.11.2023 г. Изяснява, че процесното обезщетение е начислено върху главница в размер на 13576,67 лв. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Л. Н. С..

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

„Обединена Българска Банка“ АД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против Л. Н. С., с което се претендират сумите, както следва: 15701,02 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №2109140002676800 от 16.09.2021 г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 739,68 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.01.2023 – 12.12.2023 г., 200,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 20.01.2023 – 12.12.2023 г. и 254,98 лв., представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода 13.12.2023 – 31.01.2024 г., като за главницата, възнаградителната лихва и обезщетението за забава върху просрочените плащания е издадена заповед за изпълнение №122 от 06.02.2024 г. по ч.гр.д.

№200/2024 по описа на РС – Ловеч, а за претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница заявлението е отхвърлено.

В тази връзка РС – Ловеч е сезиран с осъдителен иск от „Обединена Българска Банка“ АД против Л. Н. С. за сумата от 254,98 лв., представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница по договор за кредит №2109140002676800 от 16.09.2021 г. за периода 13.12.2023 – 31.01.2024 г. В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че съгласно чл. 4.5. от договора за кредит, според която кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно над възнаградителната лихва, върху забавената сума за времето на забавата до окончателното плащане.

По делото е представен договор

2 за потребителски кредит

№2109140002676800 от 16.09.2021 г., ведно с погасителен план, сключен между банката и въззиваемия, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника кредит за потребителски нужди в размер на 18567 лв., при ГПР 6,57%, платим на 84 анюитетни месечни вноски в срок до 20.09.2028 г.

Уговорено е, че ГЛП за първите 12 месеца възлиза на 5,60%, а след това същият се формира като сбор от променлив РЛП и надбавка в размер на 5,560%, като РЛП е лихвеният процент по депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца от домакинсва в български лева, съгласно статистика на БНБ „Лихвенби проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства“, а при промяна - в аналогична лихвена статистика на БНБ, която включва депозити с договорен матирутет от 3 до 6 месеца, в официалната парична единица в България от лихвена статистика, обявявана на интернет страницата на БНБ, наричан СЛП. Като санкционна последица при забава в плащания по кредита в чл. 4.5. от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното плащане. Процесното задължение е закрепено и в чл. 10.1 от договора.

Представено е и уведомление за предсрочна изискуемост, отправено от банката и връчено на длъжника чрез сестра му на 28.11.2023 г.

За да отхвърли предявения иск, районният съд е приел, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, като претенцията на ищеца е неоснователна, доколкото съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, при забава в плащанията кредиторът е ограничен до възможността да претендира обезщетението за забава до размера на законната лихва, а в случая предвиденото такова в чл. 4.5. от договора надхвърля това ограничение.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира следното от правна страна:

Съгласно изложените от банката твърдения в исковата молба, процесната сума се претендира въз основа на клаузата на чл. 4.5. от договора за кредит, като в този смисъл е и изложеното във въззивната жалба, а именно претендира се частта от начисляваното обезщетение, равняващо се на уговорената 3 наказателна надбавка.

Процесната клауза настоящият съдебен състав намира за недействителна поради противоречието с чл. 33, ал.2 ЗПК. Съгласно чл. 33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Предвид това, законодателят е ограничил възможността кредиторът да събира лихви и неустойки при неизпълнение на кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение за забава в размер не поголям от размера на законната лихва.

В случая, клаузата на чл. 4.5 от договора има характера на неустоечна клауза, като неустойката е формирана от договорения лихвен процент по кредита и втори компонент – надбавка за забава в размер на 10 %.

Следователно при обявяване на кредита за предсрочно изискуем се стига до резултат, при който длъжникът ще дължи както възнаградителната лихва по договора, макар и същата да е посочена като компонент от мораторното обезщетение, така и допълнителна надбавка за забава. С оглед изложеното, ирелеватно се явява обстоятелството дали в случая претендираната сума надхвърля законната лихва.

Ето защо, съдът намира, че процесната клауза за дължимост на санкционираща лихва в размер, по-голям от законната лихва и начисляване на такса противоречи на закона и се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД.

Предвид изложеното, въззивната инстанция се солидаризира напълно с крайния извод на районния съд, поради което намира, че обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.

По разноските:

При този изход на спора първоинстанционното решение не следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. За въззивното производство право на разноски има въззиваемият, но доколкото претенция за такива не е отправяна, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №445 от 03.10.2024 г. по гр.д. №442/2024 по описа на РС-Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5