Решение № 8477 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8477 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110134882 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД твърди в подадената на 13.06.2025 г. искова молба, че на 26.04.2024 г. в гр. София, на бул. „В.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е увреден л.а. „**“ с рег. № **, застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, полица № **. Виновен за произшествието бил водачът на л.а. „**“ с рег. № **, за който автомобил бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилиста при ответника „ОЗК – Застраховане“ АД. За настъпилото събитие при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № ****************, по която след извършен оглед и оценка на щетите било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1896,08 лв., както и сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Ищецът поддържа, че с това плащане се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника до размер на 1921,08 лв., респ. 982,23 евро, за която поканил ответника да плати, но плащане не последвало. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати тази сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 13.06.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички претендирани увреждания и процесното събитие. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, като твърди нарушение на правилата за движение по пътищата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото 1 определяне, а когато причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. Видно от законовата разпоредба предпоставките за възникване на суброгационното право са: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, извършено плащане на застрахователно обезщетение и възникнало вземане на увредения срещу причинителя на вредата, респективно неговия застраховател.

Събраните писмени и гласни доказателства еднозначно установяват, че на 26.04.2024 г. в гр. София, на бул. „В.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. „**“ с рег. № **, управляван от св. К., и л.а. „**“ с рег. № **, управляван от св. С.. За произшествието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, в който нито един от тях не е признал вина.

Безспорно е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че ищецът е сключил със собственика на увредения автомобил „**“ договор за имуществена застраховка „Каско“, валиден към датата на произшествието, както и че за настъпилото събитие при ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1896,08 лв., както и са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лв.

Спорен е въпросът за механизма на ПТП, относно това дали е налице съпричиняване от водача на застрахованото при ищеца МПС, както и относно вида и размера на щетите, които са в причинна връзка с произшествието.

Разпитани като свидетели са двамата водачи, участвали в процесното пътнотранспортно произшествие. Св. К. в показанията си сочи, че работи в „Градска мобилност“, а увреденият л.а. „**“ е служебен автомобил, който тогава е бил спрял в найкрайна дясна част на булеварда, пред автомобила на св. С., когото заскобили. След като св.

С. си платил глобата и автомобилът му бил освободен от скобата, ищецът се върнал в служебното „**“ и в момента, в който затварял вратата, св. С. като водач на л.а. „**“ потеглил рязко („с мръсна газ“), при което ударил и отнесъл вратата на л.а. „**“. Свидетелят К. дава сведения, че е имало достатъчно пространство за преминаване, но св. С. минал нарочно близо до него поради натрупано раздразнение от поставянето на скобата. Св. С., от друга страна, дава показания, че е трябвало да премине в непосредствена близост до автомобила на ЦГМ, за да не бъде засенчен от преминаващ трамвай. Той твърди, че вратата на „**то“ е била леко открехната, но не може да бъде сигурен дали тя не е била отворена широко точно в момента на неговото преминаване.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че механизмът на произшествието съвпада с описания в исковата молба – водачът на л.а. „**“ предприема маневра за заобикаляне на спрелия пред него л.а. „**“, но настъпва съприкосновение между страничната дясна част от л.а. „**“ и отворена предна врата на т.а.

„**“.

Уврежданията по л.а. „**“ съответстват на този механизъм, с изключение на описания във фактура № ** пребоядисан детайл – преден десен калник. В описа на претенцията обаче е посочено, че е пребоядисан калник преден „д.“, изписано с печатан текст, като ръкописно е поправено на „л.“. При съвкупна преценка на доказателствата съдът намира, че става дума за техническа грешка – увредена е бил предния ляв калник, който е и пребоядисан, а не десният. Не се и спори, че увреденият автомобил не е имал щети от дясната страна. Така съдът приема, че всички щети са в причинна връзка с процесното произшествие, виновно причинено от водача на л.а. „**“, който е нарушил правилото на чл.

25, ал. 1 ЗДвП, като преди да предприеме маневрата по заобикаляне на другото пътно превозно средство, е трябвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението.

2

Нито от свидетелските показания, нито от останалите доказателства по делото се установява водачът на „**“ да е допринесъл за настъпване на произшествието чрез нарушение на правилата за движение по пътищата. Установява се, че процесното съприкосновение е настъпило при отворена предна лява врата на т.а. „**“, като от събраните доказателства не се установява същият да е създал опасност за останалите участници в движението с поведението си, нито да е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП.

Автомобилът е бил със задействана светлинна сигнализация („на аварийки“), което е осигурило на останалите участници достатъчна видимост и предвидимост. От заключението на САТЕ и показанията се установява, че С. не е съобразил дистанцията си спрямо спрелия автомобил. Ударът в задния десен калник на джипа потвърждава, че водачът е предприел маневра по заобикаляне в непосредствена близост, без да подсигури безопасно странично разстояние. При тези обстоятелства съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

Ето защо съдът намира, че с плащането на обезщетение ищецът се е суброгирал против ответника, като по отношение на размера на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:

Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.

Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.

В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о.) е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът отговаря на това условие, тъй като е бил на 1 година и 3 месеца от пускане в експлоатация при ПТП-то, както се установява и от САТЕ.

На база гореизложеното и от приетите основно и допълнително заключение по САТЕ се установява, че стойността на необходимите разходи за възстановяване на уврежданията по средни пазарни цени, но при калкулация и на пребоядисването на левия преден калник, което съдът намира, че се е налагало поради увреждане, настъпило при процесното ПТП, е в размер на 1896,08 лв.

Към тази сума следва да се добавят обичайните ликвидационни разноски в размер на 3

12,78 евро (25 лв.), поради което общият размер на дължимото обезщетение възлиза на 982,23 евро.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер от 982,23 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 13.06.2025 г. до окончателното изплащане

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.

Ищецът е сторил разноски от 39,29 евро (76,85лв.) за държавна такса, 30 евро депозит за свидетел, 290 евро за депозит за САТЕ и 301,93 евро адвокатски хонорар с вкл. ДДС, общо 661,22 евро, които следва да му се присъдят.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 982,23 евро, представляваща главница – суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № ****************, за вреди, причинени на т.а. „**“ с рег. № **, застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, полица № **, при ПТП от 26.04.2024 г. в гр.

София, причинени при управление на л.а. „**“ с рег. № **, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 661,22 евро, разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4