Решение № 1437 от 30.04.2024, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1437

Русе, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ГАЛЕНА ДЯКОВА

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА канд № 20247200600295 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от "Крис транс 03" ООД чрез процесуален представител срещу решение №78/08.02.2024 г. по а. н. д. № 2185/2023 г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) №**********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорва се установеността на нарушението и доводите в тази насока в решението.

Касаторът твърди, че съдът не е изследвал факта относно приложимостта на европейското законодателство и в частност приложението на Регламент 20202/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, който предвижда възможност за първоначален уведомителен режим при незаплатена пътна такса, срок за доброволното заплащане и едва тогава – предприемане на държавна принуда срещу това поведение на задълженото лице.Позовава се на чл.3 ал.2 ЗАНН с оглед измененията на националната правна рамка в чл.10б ал.7-9 ЗП.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен фиш.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 1600лв./ по 800лева за инстанция въз основа на представени договори за правна защита/

Ответникът по касационната жалба чрез процесуален представите я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, позовавайки се на решение на СЕС по С-438/22г.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

С решението, постановено по а.н.д. № 2185/2023 г. Районен съд Русе e потвърдил атакуваният пред него ЕФ № №********** за налагане на наказание за нарушение, установено на 14.06.2021г. в 14.09ч. от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914, от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, Национално Тол управление гр. София, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което бил генериран и изготвен доклад под формата на запис и статични изображения. Със санкционния акт на „ Крис Транс 03 “ООД като собственик на ППС – т.а влекач МАН ТГХ 18480БЛС с рег № ЕН5772 КС ,ек.кат.Евро 5 и допустима маса 44 000, общо 5 бр.оси за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за деяние, което според издателя на ЕФ нарушавало изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Сред преписката по а.н.д. се намира и становище от отдел „ Управление на информационна система и инфраструктура“ ,че за датата на нарушението няма получена и платена тол декларация за ППС ,вкл и за предходен и следващ сегмент, което е стандартна бланка и информация от ИТС АД ,че бордовото устройство на ППС е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване или с изчерпана батерия и не е генерирало данни, като не е имало техническа неизправност в системата за таксуване.

За да постанови решението си Районният съд е приел, че при съставяне на електронния фиш не са допуснати нарушения, както и че не са допуснати такива при установяване на самото административно нарушение. Счел е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е обоснован, издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е неправилно.

В Република България е създадена платена пътна мрежа, за преминаване през която се заплащат съответните такси, посочени в чл. 10, ал. 1 ЗП, а именно – винетни за превозните средства по чл. 10а, ал. 7 с. з., даващи право на конкретното ППС да ползва мрежата за периода, за който е заплатена таксата (т. 1), и такива за изминато разстояние – тол такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, предоставящи възможност на превозното средство да измине конкретно разстояние между две точки от съответния път или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените такси са нормативно определени в Тарифата в зависимост от техническите характеристики на превозното средство и пътния участък.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б (Нова – ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), ЗДвП законодателят е дефинирал като нарушение незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 с. з. за управляваното ППС и попадащо в хипотезата на чл. 10б, ал. ЗП. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез ЕССПТ. По предписание на ал. 3 тази система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, а докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

Посоченото в ЕФ устройство № 40342 представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914, община Иваново, посока намаляващ километър, има функциите да засича регистрационния номер на ППС и да подава информация към централната база данни на тол системата. Това реално е стационарна контролна точка, част от ЕССПТ поставена на пътното платно, засичаща/ заснемаща/ рег.номера на МПС преминаващи през пътната мрежа и подаваща информация към информационния сървър с базата данни на АПИ, която подлежи на обработка. Т.е нарушението е установено, противно на възраженията в касационната и въззивна жалба.

Според предписанието на чл. 10, ал. 2 ЗП, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното ППС не е заплатена таксата по ал. 1, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното ППС. Описаната нормативна регламентация налага извод, че освен спецификата по отношение на способите за установяване на нарушенията във връзка с използването на платената пътна мрежа в Република България, отклонения са предвидени и при прилагане на последиците от извършеното деяние спрямо отговорния субект.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции израз на държавна принуда- чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП и чл.189ж ал.1 от ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 14.06.2021г. Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на нарушението ) урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.