Решение № 486 от 07.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Варна, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20243100500200 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 97250 /28.12.2023г., подадена от “Скаела 21“ ЕООД, ЕИК 205410628, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ No 14, представлявано от Ж.

К. К. - управител, срещу решение № 4037 / 11.12.2023г., постановено по гр.д.

№ 1368 / 2023г. на ВРС, 19 с-в, с което е отхвърлен предявеният от „Скаела 21“ ЕООД, ЕИК 205410628, срещу И. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 510евро, заявен като частичен от целия в размер на 6250евро, представляваща неустойка по т.5.4. от Договор за поръчка от 10.11.2021г. за продажба на недвижим имот и сключен Анекс към него от 04.04.2022г., дължима поради неизпълнение от ответника на т.4.4 от същия договор, на основание чл. 92 ЗЗД

В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че в хода на първоинстанционното производство ВРС не бил уведомил страните, че ще се 1 произнесе по неравноправен характер на клаузи от процесния договор и не бил дал възможност на жалбоподателя да изрази становище и да ангажира доказателства.

На следващо място сочи, че ВРС неоснователно и необосновано приел, че неустойката, уговорена в т. 5.4 от процесния договор, била необосновано висока и нищожна. По това нарушение процесното решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 115/03.12.2020 г. по к. т. д. № 559/2020 г. на ВКС, ТК, 3-то Т.О. От събраното като писмено доказателство по делото заверено копие на Поръчка № 2603566/10.11.2021 г. се установявало, че в т. 7 от същата на ответника му била дадена възможност да я прекрати при неизпълнение от страна на ищеца на насрещни негови задължения, което опровергавало извода на първоинстанционния съд.

Също така от представения по делото заверен препис на процесния договор се установявало, че същият нямал характеристиките на договор при общи условия. От показанията на св. К. се установявало, че при сключване на процесния договор ответникът е можел да влияе върху съдържанието на клаузите му чрез нанасяне на корекция на текста и заверка на промяната с подписа на страните. Предвид изложеното счита, че процесният договор бил уговорен с ответника индивидуално, поради което по отношение на уговорената в т.5.4. неустойка била неприложима разпоредбата на чл. 146, ал.

1 от ЗЗП и същата не била нищожна. Моли за отмяна на обжалваното решение по изложеното съображения. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. Отправя се доказателствено искане за допускане до разпит отново на разпитаната свидетелка К. за установяване на обстоятелствата, че клаузите на договора са изготвени индивидуално.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно, като излага следните съображения: Договорът за продажба на имота от 17.08.2022г. бил сключен след прекратяването на договора за поръчка от 11.11.2021г.,поради което не би могъл да се счита за нарушение на т.4.4 от този договор, съответно да ангажира отговорността на ответника за заплащане на неустойка по т.5.4. от същия договор. Видно от направената в т.6 от процесния договор ръкописна поправка срокът на договора бил три месеца, т.е до 11.02.2022г. Представеният анекс от 04.04.2022г. не би могъл да продължи срока на действие на договора за 2 поръчка, тъй като към тази дата срокът на действие на договора от 11.11.2021г. бил изтекъл и същият бил прекратен, поради което не би могъл да бъде валидно подновен. Според показанията на свид. К. поправката в т.6 на предложения на ответника проект за договор била нанесена лично от нея.

Изводът на първоинстанционния съд, че действителната воля на страните е била за сключване договора за срок от шест месеца противоречи на текста на договора. На следващо място, неоснователно било оплакването, че процесният договор бил уговорен с ответника индивидуално, защото той можел да влияе на неговото съдържание. От показанията на свид.К. се установявало, че на И. Х. е бил представен предварително изготвен и стандартен за дружеството проект за договор с попълнени имена на изпълнителя, който проект предвиждал стандартния за дружеството шестмесечен срок на поръчката. От тези данни следва, че на ответника е бил предложен еднотипен договор при общи условия, предназначен за сключване с неограничен брой потребители. На трето място, съдът бил отразил в доклада възраженията на ответника за неравноправност и като не бил възразил по доклада, то и ищецът следвало да се счита за уведомен за обстоятелството, че ВРС ще се произнесе по този въпрос. На четвърто място излага доводи, че клаузите по т.4.4, т.4.5 и т.5.4 от договора са неравноправни. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание, за страните се явяват техните процесуални представители, които поддържат въззивната жалба, респ. отговора на въззивната жалба. Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение, за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски по представен списък. Процесуалният представител на въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението, представя списък и претендира разноски за въззивната инстанция.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Скаела 21“ ЕООД, ЕИК 205410628, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 14 срещу И. С. Х., ЕГН ********** с ***, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 510евро, 3 частичен иск от целия в размер на 6250евро, представляваща неустойка по т.5.4. от Договор за поръчка от 10.11.2021г. за продажба на недвижим имот и сключен Анекс към него от 04.04.2022г., дължима поради неизпълнение от ответника на т.4.4 от същия договор.

В исковата молба се сочи, че на 10.11.2021г. между ЕРА Агенция Максима „Скаела 21“ ЕООД чрез служителя З. К. и ответника бил сключен договор - поръчка № 2603566 за продажба на недвижим имот „само с ЕРА“, съгласно който ищецът се задължил да посредничи при продажбата на собствения на ответника поземлен имот с площ 1200кв.м., находящ се в гр.

Варна, м-ст Ален Мак, при определена цена от 120хил.евро. Твърди се, че с договора бил уговорен срок на действие 6м. от датата на подписването му. В т.4.4. от същия било предвидено за срока на договора, ответникът да не рекламира, предлага за продажба, да води преговори или продава имота самостоятелно или чрез друг. В т. 5.4. било предвидено, че при неизпълнение на горното задължение ответникът дължи неустойка в размер на 5% върху стойността на продажната цена, дефинирана в т.8. С анекс от 04.04.2022г. страните се съгласили, че срокът на поръчката се продължава до 04.10.2022г., а продажната цена била променена на 125хил.евро. Твърди се, че ищецът чрез служителя си З. К. изпълнил задълженията си по договора, вкл. бил осигурен и потенциален клиент, но поради непостигане на съгласие на цената за продажбата до сделка не се стигнало. На 25.03.2021г. ищецът сключил договор за съвместна дейност с Ц. Д., представител на агенция „Flat&House“.

Последният осигурил купувач, с когото било постигнато съгласие за продажната цена, но впоследствие ответникът се отказал от сделката. Сочи, че след тази среща Ц. Д. и ответникът влезли в пряка комуникация, като по този начин игнорира ищеца. На 17.08.2022г. ответникът продал имота си на Н.

Б.. Впоследствие ответникът се обадил на служителя З. К. с предложение да й плати лична комисионна в размер на половината от възнаграждението, уговорено с ищцовото дружество. Последващите опити на дружеството да се свърже с ответника останали безуспешни. Искането е за уважаване на исковата претенция, заявена в частичен размер и за присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответника е подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не се оспорва, че на 10.11.2021г. страните са сключили договор за поръчка. Сочи се, че срокът на поръчката бил три месеца от датата на подписването му, поради 4 което бил прекратен с изтичането на този срок. Не се оспорва и осъществената продажбата на имота от ответника и съпругата му на 17.08.2022г. Навежда твърдения, че за срока на действие на договора ищецът е осигурил един потенциален купувач, който се отказал от сделката. Твърди, че по-късно подписаният Анекс не би могъл да продължи срока на действие на договора, доколкото с изтичане на срока на поръчката той бил прекратен.

В този смисъл продажбата на имота била осъществена след прекратяване на договора, поради което с нея не е нарушена т.4.4 от договора и не може да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на неустойка. Сочи, че възложителят се явява потребител по см. на §13 от ДР на ЗЗП и клаузата по т.4.4. е неравноправна на осн. чл. 143 т.2 и т.20 от ЗЗП, ограничаваща правото на собственост. Като не е уговорена индивидуално, същата била нищожна и на осн. чл. 146 ЗЗП. Отделно от това сочи, че неустоечната клауза е нищожна на осн. чл. 143 т.5 ЗЗП, като предвиждаща необосновано високо обезщетение извън присъщата обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката.

В евентуалност се прави възражение за нейната прекомерност. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на първата инстанция всяка от страните се представлява от процесуален представител - адвокат. Процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, като оспорва твърденията в отговора. От своя страна, ответникът оспорва иска, поддържа възраженията си в депозирания от него отговор. Ищецът моли съответно за уважаване, а ответникът за отхвърляне на претенцията, като и двете страни претендират разноски по представени списъци.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е 5 ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Приобщена като част от доказателствения материал е Поръчка № 2603566/10.11.2021г. за продажба на недвижим имот „Само с ЕРА“, подписана между страните, от която е видно, че ищцовото дружество се задължило по възлагане на ответника да посредничи при продажбата на притежавания от ответника поземлен имот с площ от 1200кв.м., намиращ се в град Варна, местност „Ален Мак“, при определена от ответника цена за имота в размер на 120000евро. От т.4.4 на договора за поръчка е видно, че ответникът се задължил за срока на поръчката да не рекламира, предлага за продажба, води преговори или продава имота самостоятелно или чрез посредничеството на друг посредник или трето лице. В т.4.5 страните са договорили, че за срок от три месеца от изтичане/прекратяване на поръчката, клиентът е задължен да не продава имота на купувач, представен от ЕРА или свързани с купувача лица. Съобразно т.5.4 при неизпълнение от страна на ответника на задълженията по т.4.4, същият ще дължи на дружеството неустойка в размер на 5% върху продажната цена на имота. В т.6 е посочено, че срокът на поръчката е шест месеца от момента на подписването й, като текстът „6 (шест)“ е зачертан и върху него е изписано „3 (три)“.