Решение № 75 от 24.04.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Гражданско дело 949/2025
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 24.04.2026
- В сила
- 24.04.2026
- Състав
- ИВЕТА ПАВЛОВА ТАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 549 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 551 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 14 · Закон за лицата и семейството
- чл. 14, ал. 1 · Закон за лицата и семейството
- чл. 16 · Закон за лицата и семейството
- чл. 17 · Закон за лицата и семейството
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Радомир, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. в присъствието на прокурора В. В. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100949 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 549 и сл. от ГПК.
РС - Р.е сезиран с подадена от Р. М. Х. молба с правно основание чл. 549 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 14 ЗЛС за обявяване смъртта на чичо Б. И. Ф., с ЕГН: **********, с последен известен адрес: с.П., общ.З., обл.П. и последни сведения за него от 04.07.2020 г.
Молителката поддържа, че на 04.07.2020 г. чичо е напуснал дома си и не се е завърнал. Оттогава до настоящия момент никой не бил виждал чичото на молителката.
Предвид обстоятелството, че молителката е роднина на изчезналото лице Б.И. Ф. и съпругата му, поради тежко здравословно състояние, не е в състояние да предприеме необходимите действия, както и предвид липсата на низходящи, възниква необходимост от иницииране на производство за обявяване на смъртта му, с оглед защита на правата и законните интереси на възможните наследници.
Заинтересованата страна - община З. чрез упълномощен представител изразява становище за основателност на молбата.
Представителят на Районна прокуратура – П., Териториално отделение - Р. намира молбата за основателна и моли съда да я уважи.
Съдът, като съобрази изложените фактически твърдения за наличието на родствена връзка между молителката и лицето, чиято смърт последната желае да бъде обявена, намира, че молбата изхожда от активнолегитимиран субект, разполагащ с правен интерес от провеждане на настоящото производство, поради което се явява процесуално допустима.
1
При разглеждането по същество съдът, като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към молбата и приети като доказателства удостоверения за родствени връзки – изх.№./14.10.2025 г. и изх.№./03.12.2025 г., издадени от Община З., молителката е племенница на Б. И. Ф.
Съгласно удостоверителното изявление на длъжностно лице при община З., материализирано в нарочно удостоверение от 14.10.2025 г., липсва съставен акт за смърт по отношение на лицето Б. И. Ф., с ЕГН: **********.
От писмо с рег. № ./30.09.2020 г. на РУ - Р., се установява, че В. Д. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул. “Р. Д.” № ., е обявен за общодържавно издирване с телеграма № ./04.07.2020 г., със статут “безследно изчезнал”.
След разгласяване на молбата чрез поставяне на обявление по реда на чл. 550, ал. 2 ГПК на информационното табло на община Земен, както и след публикуването на молбата на интернет страницата на общината, не са се отзовали лица, които да дадат сведения за Б.И.
Ф..
От събраните в хода на производството гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля С. Б. Х., който е син на молителката, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви с другите събрани по делото доказателства, се установява, че Б. И.Ф.е бил видян последно на 04.07.2020 г., като сам отишъл на лекар в гр.перник и на връщане с влака познати са го видяли, че не е слязал на гарата в гр.Р., от където е трябвало да се прибере за гр.З. а е продължил и е слязал на гарата в гр.Д., от където дирите му се губят.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл. 14 ЗЛС разрешение, след изтичането на пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт, като обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.
В разглеждания случай съдът намира, че съвкупната преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства е в състояние да мотивира извода, че последното известие за Б. И. Ф.датира от 04.07.2020 г. Безспорно установено по делото е, че след тази дата никой от роднините му не е влизал в контакт с него и не е получавал сведения за съдбата му. За да достигне до този извод, съдът кредитира събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, като обективни и последователни. Тези показания от своя страна кореспондират и на твърденията на молителката в депозираната молба, както и на събраните писмени доказателства, от които се установява, че след този период липсват каквито и да е официални сведения за лицето в държавните учреждения на Република България.
С оглед горните фактически и правни констатации, съдът като съобрази, че са изтекли повече от пет години от последното известие за лицето, както и предвид липсата на други 2 сведения за него оттогава, намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 14, ал. 1 ЗЛС за положително произнасяне по молбата.
Съобразно вмененото му с разпоредбата на чл. 16 ЗЛС задължение съдът следва да определи деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт, като при липса на противни данни, за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. Ето защо, в производството по обявяване на смърт подлежи на установяване не денят на безвестното отсъствие, а денят, за който се отнася последното известие за отсъстващия. Ако няма точни данни, съдът не е длъжен да определи часа на предполагаемата смърт. В конкретния случай ангажираните по делото доказателства установяват, че последното сведение за Б.И.Ф. датира от 04.07.2020 г.. Предвид липсата на каквито и да е данни за часа на предполагаемата смърт на лицето, съдът е в невъзможност да определи такъв.
Тъй като обявената по съдебен ред смърт поражда същите правни последици като при действителната смърт (чл. 17 ЗЛС), въз основа на решението следва да бъде издаден акт за смърт от общината по последния адрес на лицето – община Земен, съгласно чл. 551 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 14, вр. с чл. 16 от ЗЛС и по молба на Р. М. Х., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.З. общ.З., обл.П. ул. „Х.Т.“ №., СМЪРТТА на Б. И. Ф., с ЕГН:
**********, с последен известен адрес: с.Пещера, общ.Земен, обл.Перник, ЗА НАСТЪПИЛА НА 04.07.2020 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ акт за смърт на Б. И. Ф., с ЕГН: **********, от община З. като за дата на смъртта се впише 04.07.2020 г. (чл. 551 ГПК и чл. 59 ЗГР).
Заверен препис от решението да се изпрати служебно на община Земен за съставяне на акт за смърт.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Радомир, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. в присъствието на прокурора В. В. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100949 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 549 и сл. от ГПК.
РС - Р.е сезиран с подадена от Р. М. Х. молба с правно основание чл. 549 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 14 ЗЛС за обявяване смъртта на чичо Б. И. Ф., с ЕГН: **********, с последен известен адрес: с.П., общ.З., обл.П. и последни сведения за него от 04.07.2020 г.
Молителката поддържа, че на 04.07.2020 г. чичо е напуснал дома си и не се е завърнал. Оттогава до настоящия момент никой не бил виждал чичото на молителката.
Предвид обстоятелството, че молителката е роднина на изчезналото лице Б.И. Ф. и съпругата му, поради тежко здравословно състояние, не е в състояние да предприеме необходимите действия, както и предвид липсата на низходящи, възниква необходимост от иницииране на производство за обявяване на смъртта му, с оглед защита на правата и законните интереси на възможните наследници.
Заинтересованата страна - община З. чрез упълномощен представител изразява становище за основателност на молбата.
Представителят на Районна прокуратура – П., Териториално отделение - Р. намира молбата за основателна и моли съда да я уважи.
Съдът, като съобрази изложените фактически твърдения за наличието на родствена връзка между молителката и лицето, чиято смърт последната желае да бъде обявена, намира, че молбата изхожда от активнолегитимиран субект, разполагащ с правен интерес от провеждане на настоящото производство, поради което се явява процесуално допустима.
1
При разглеждането по същество съдът, като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към молбата и приети като доказателства удостоверения за родствени връзки – изх.№./14.10.2025 г. и изх.№./03.12.2025 г., издадени от Община З., молителката е племенница на Б. И. Ф.
Съгласно удостоверителното изявление на длъжностно лице при община З., материализирано в нарочно удостоверение от 14.10.2025 г., липсва съставен акт за смърт по отношение на лицето Б. И. Ф., с ЕГН: **********.
От писмо с рег. № ./30.09.2020 г. на РУ - Р., се установява, че В. Д. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул. “Р. Д.” № ., е обявен за общодържавно издирване с телеграма № ./04.07.2020 г., със статут “безследно изчезнал”.
След разгласяване на молбата чрез поставяне на обявление по реда на чл. 550, ал. 2 ГПК на информационното табло на община Земен, както и след публикуването на молбата на интернет страницата на общината, не са се отзовали лица, които да дадат сведения за Б.И.
Ф..
От събраните в хода на производството гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля С. Б. Х., който е син на молителката, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви с другите събрани по делото доказателства, се установява, че Б. И.Ф.е бил видян последно на 04.07.2020 г., като сам отишъл на лекар в гр.перник и на връщане с влака познати са го видяли, че не е слязал на гарата в гр.Р., от където е трябвало да се прибере за гр.З. а е продължил и е слязал на гарата в гр.Д., от където дирите му се губят.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи: