Определение № 303 от 03.12.2025, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Монтана, 03.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Частно наказателно дело № 20251630201355 по описа за 2025 година

Производството е по реда и условията на чл.243 ал.5 и сл. НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 10.11.2025г. на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 696/2024 г. по описа на РУ- Монтана, пр. преписка № 3103/2024 г. на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

Постановлението е обжалвано от В. Б. А. от град Плевен. В жалбата се изтъкват доводи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно. Предвид горното, моли съда да отмени атакуваното постановление на РП-Монтана и се върне ДП на РП-Монтана за продължаване на процесуално – следствените действия.

Доказателствата по делото са писмени – приложеното ДП № 696/2024 г. по описа на РУ-Монтана.

Съдът, като обсъди доводите, наведени в жалбата, във връзка с доказателствата, събрани по досъдебно производство № 696/2024 г. по описа на РУ - Монтана, пр. преписка № 3103/2024 г. на РП - Монтана, преценявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира жалбата за ДОПУСТИМА и подадена в законоустановения срок по чл. 244, ал.

5 от НПК от лице, имащо правен интерес. Разгледани по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е образувано на 08.08.2024 г. на основание 1 чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на наблюдаващия прокурор, за това, че на неустановена дата в периода от месец май до месец юли 2024 г., от имот, находящ се в с. П, местността „Ср“, да отнети чужди движими вещи – неустановено количество каменни плочи и ламарина на покрив от владението на В. Б. А., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да бъдат присвоени - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

По досъдебното производство са извършени множество процесуалноследствени действия: приобщени са писмени доказателства, възложени и проведени са ОИМ, проведени са разпити на свидетели.

Фактическата обстановка е изяснена от наблюдаващия прокурор. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Покойният АЕ притежавал вилен имот в местността „Ср“ в землището на с. П, общ. Ч. След смъртта си оставил множество наследници, като имотът преминал в тяхно наследство. Основно свидетелката В. А. стопанисвала имота, но не разполагала с документи за собственост. А. последно посетила имота през месец май 2024 г., като твърди, че тогава не е имало липсващи каменни плочи. Вилното място било заградено с плет от дървени пръти и дървена порта, която не се заключвала. В имота имало изградени две колиби, като по-новата се заключвала, а тази, която била по-стара - не се заключвала.

Покривът на старата колиба бил покрит с каменни плочи, а на по-новата – с ламарина.

През юли 2024 г. дала ключ на свой близък – свидетеля ИСИ, за да окоси тревата в имота. Около две седмици по-късно, той отишъл до местността, за да окоси тревата. Видял, че част от каменните плочи, които покривали старата колиба липсвали. Опитал да отключи по-новата постройка с предоставения му ключ, но не успял. Собственоръчно написал върху картон текст: „НА ЧАСТНО, НЕ КРАДИ“, като го поставил пред колибата. Върнал ключа на А. и съобщил за установената липса. Известно време след това, тя посетила имота и също видяла, че липсват каменните плочи. Уточнява, че плочите били много стари , на повече от 100 години, с различни размери, като се застъпвали при покриването на колибата. Не могла да посочи брой плочи, но предполага, 2 че липсвали плочи от около 15-20 кв. м от покрива на колибата. Не установила липси на ламарина или други вещи и предмети. Изразила съмнения, че съпричастност към отнемането на вещите има св. ИСИ. В разпитите си, останалите наследници заявяват, че са посещавали имота отдавна, нямат ясни спомени, нямат представа какво е състоянието му, необитаем е. В разпита си св. СИА – също наследник, заявява, че посетил имота преди около 3 години, като видял, че покривът на старата колиба е паднал и каменните плочи са били паднали вътре в колибата, като не може да заяви дали част от тях са откраднати. Свидетелят ЕИЛ посочва, че през лятото на 2024 г. В. Б. го помолила с неговия автомобил да закара стара оградна мрежа и колове, тъй като има прикачено ремарке до имота в местността „Ср“. Видял, че сградата в имота е в руини и пред разпад, като на покрива имало останали каменни плочи, но имало и липсващи.

От проведените ОИМ не била установена съпричастност на определено лице към инкриминираното деяние, не били установени свидетели-очевидци и камери за видеонаблюдение. Въпреки, че са проведени всички възможни действия по разследването, същите не довели до разкриване извършителя на престъплението.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящата инстанция излага следните правни съображения:

След проведено пълно и задълбочено разследване, в рамките на което е събран доказателствен материал във възможния обем, наблюдаващият делото прокурор изготвил постановление за спиране на наказателното производство на основание член чл.244, ал.1, т.2 от НПК. За да обоснове тезата си, прокурорът се позовал на това, че при разследването не са събрани доказателства, доказващи съпричастността на конкретно лице към извършеното престъпление и съответно ангажирането на наказателна отговорност. РП-Монтана приела, че в хода на воденото разследване са извършени всички възможни действия за разкриване на обективната истина, като извършителят на деянието не е установен, с оглед което наказателното производство следва да бъде спряно.

Изложената фактическа обстановка е изведена въз основа на анализ на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, като отделните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. За 3 установяване на фактическата обстановка съдът кредитира с доверие свидетелските показания на разпитаните наследници досежно изложените факти, че повечето от тях не са посещавали имота с години, необитаем е и нямат представа за състоянието на колибите към момента, като посочват, че местността е отдалечена. Съдът дава вяра изцяло и на свидетелските показания на Е и ТЛ. Л посетил имота по молба на В. А. лятото на 2024 г., като свидетелства, че постройката е в руини и почти пред разпад. Заявява, че част от каменните плочи от покрива ги няма. В показанията си Ла – сестра на ИС, не посочва абсолютно никакви подробности, още повече да уличава конкретно лице в извършеното деяние. Особено внимание следва да се обърне на свидетелските показания на СИА – също наследник на имота, който заявява, че посетил имота преди около три години, като тогава забелязал, че част от покрива бил паднал, като каменните плочи били вътре в колибата, но не може да посочи дали има липсващи и откраднати от тях. РС Монтана кредитира свидетелските показания на пострадалата В. А. досежно установената липса на каменни плочи и предоставянето на ключ от едната вила за косене на имота на ИС. Същото потвърждава и С, който заявява, че при отиване на място, след косене, за да стигне до постройките, видял, че част от каменните плочи липсват, като впоследствие съобщил на А.. Следва да се кредитира и приобщената справка-характеристика /л. 44 от ДП/ относно С, от която е видно, че е трудовоангажиран, не е криминално проявен, не злоупотребява с алкохол и не контактува с криминално проявени лица.

В жалбата си, А. развива доводи, че извършител на деянието е ИС, като това го потвърдила неговата сестра, тъй като бил оставил надпис върху картон „На частно. Не кради.“ Съдът намира направеното възражение за неоснователно, като при анализ на свидетелските показания на Татяна Ла, никъде не споменава кражба, евентуален извършител, табела с надпис или какъвто и да е факт, уличаващ определено лице в отнемането на каменните плочи. В показанията си твърди, че не е посещавала имота, а предава само това, което нейният съпруг разказал. Е Л също не свидетелства за съпричастност на конкретно лице към инкриминираното деяние. В свидетелските си показания С потвърждава, че е оставил такъв надпис, за да се спрат извършителите при евентуален нов опит за посегателство върху собствеността.

Останалите изложени доводи в жалбата съдът намира за неотносими към 4 воденото разследване и не следва да подлага на обсъждане.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка настоящият съд намира постановлението на РП Монтана за спиране на наказателното производство за правилно и законосъобразно по същество.

Мотивиран от изложеното и чл.244, ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 10.11.2025 г., с което на основание чл.244, ал.1, т.2 и чл. 245 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 696/2024 г. по описа на РУ-Монтана, пр. преписка № 3103/2024 г. по описа на РП-Монтана, образувано за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5