Определение № 4913 от 30.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4913 гр. София, 30.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20258002102423 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение-Юг“ ЕАД, чрез юрк. И. Д., против решение № 270 от 12.03.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 1923/2024г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ въззивен състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2338/23.05.2024г. по гр.д.№ 17412/2022г. на Пловдивския районен съд, VІ състав, е признато за установено спрямо „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че ищецът И. Д. Х. не дължи на дружеството сумата 5 181,24 лева, представляваща цена за електрическа енергия, допълнително начислена в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване за периода от 29.06.2022г. до 26.09.2022г. за обект с ИТН *, за която сума е издадена фактура № 8285576654/14.11.2022г. на стойност 6 397,88 лева.

Въззивното решение, като необжалвано от страните е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 124 ГПК е отхвърлен за сумата 1 216,64 лева.

Касаторът излага подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК преповтаря оплакванията от касационната жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя следните процесуалноправните въпроси: 1. Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото; 2. Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил, като нуждаещ се от доказване и в тази връзка не е дал указания на страните; 3.

1

Задължен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други; 4. Когато липсват преки доказателства за установяване на правно-релевантен факт, допустимо ли е пълното доказване на този факт чрез косвени доказателства; 5. Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и факт, който обикновено според опитните правила съпътства друг, установен по делото факт. По така поставените въпроси твърди противоречие с решение № 129/29.06.2015г. по гр.д.№ 7040/2014г. на ІІІ ГО, решение № 56/21.06. 2022г. по гр.д.

№1629/2021г. на ІV ГО, решение № 75/13.04.2021г. по гр.д.№ 2206/2020г. на ІV ГО, решение № 80/03.05.2018г. по гр.д.№ 2560/2017г. на ІV ГО и решение № 266/12.07.2011г. по гр.д.№ 921/2010г. на ІV ГО. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, касаторът поставя въпроси, за които сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: 6. При прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, буква „б“ от ПИКЕЕ необходимо ли е освен установяване на обективно неизмерващо средство за търговско измерване да бъде доказвано в условията на пълно и главно доказване установена външна намеса върху СТИ, водеща до пълно неотчитане на електрическата енергия; 7. В кои случаи би следвало да се прилагат разпоредбите на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ и как трябва да се тълкува и какво включва посочената в нормата „външна намеса при проверка или отчет“ и приложима ли е тя към настоящия случай и 8. Ако на електромера е извършвана метрологична проверка в БИМ по реда на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ допустимо ли е корекцията да се извърши по реда на чл. 52 от ПИКЕЕ.

Ответникът по касационната жалба И. Д. Х., чрез адв. М. Ч., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Разгледан е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 6 397,88 лева-цена за електрическа енергия, допълнително начислена в следствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата електрическа енергия за периода от 29.06.2022 г. до 26.09.2022 г. за обект с ИТН *, за която сума е издадена фактура № 8285576654/14.11.2022г.

Въззивният съд е приел за установено, че на 26.09.2022г. е извършена проверка на СТИ в имота на ищеца в [населено място] и по реда на чл.49, ал.3 ПИККЕ е съставен констативен протокол № 635182/ 26.09.2022г., удостоверяващ, че проверяваният електромер № * в имота, монтиран да измерва ел.енергия за точка ИТН *, отнасяща се за трифазна фуражомелачка, не отчита консумираната ел.енергия. С Констативен протокол от метрологична експертиза № 316/ 07.10.2022г. на БИМ е установено, че проверяваното СТИ - електромер е с метрологични и технически характеристики, които не съответстват на изискванията за одобрения тип. Предвид това и на основание чл.50, ал.1, б. „б“ ПИККЕ сметката на 2 потребителя е коригирана за периода от 29.06.2022г. до 26.09.2022г. за 90 дни и е издадена фактурата на стойност 6 397,88 лева, за която ищецът е уведомен. Съдът е обсъдил изслушаното в първоинстанционното производство заключение на основна СТЕ на вещото лице Е. А., според което констативният протокол на БИМ с №316/07.10.2022г отразява техническото състояние на СТИ № *, като в т. 4 от протокола е прието, че електромерът не измерва и не отчита консумираната електроенергия при всички товари от направените изпитвания; методиката по чл.50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ е правилно приложена, като неотчетеното количество ел. енергия е остойностено коректно съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, а периодът на корекцията дори е по кратък с два дни от нормативно установения – три месец назад от датата на проверката; електромерът е бил преминал необходимите проверки към датата на монтиране-14.12.2021г., като периодичността на последващи проверки била 4 години. Според заключението на допълнителната СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Л. К. най-вероятната причина за неотчитането на ел. енергия от електромера е подадено или постъпило от електроразпределителната мрежа пренапрежение, като неотчитането се сочи да е започнало през м. април 2022г. с оглед на самоотчетите на електромера, без това да може точно да бъде установено. При последния регулярен отчет на електромера на 10.09.2022г. показанията му са били идентични с тези от м. април 2022 г., като в паметта на електромера няма данни за консумирана ел. енергия в периода от 29.06.2022 г. до 26.09.2022г.

От правна страна въззивният съд е счел за основателни част от оплакванията на ищеца, направени във въззивната му жалба относно основанието и метода на извършване на едностранната корекция на сметката на клиента (чл. 50, ал.1, б. „б“ ПИККЕ). Според въззивния съд след като по делото е безспорно установено от проверката на 26.09.2022г., че не са налице констатации за неправомерно външно въздействие върху СТИ, в резултат на което да се е стигнало до неотчитане на консумираната ел.енергия, вкл. поради виновно поведение на клиента, то в случая следва да се приложи методиката за изчисление по чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ, доколкото именно тя се приближава до базата на реалното потребление-на база отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при който метод се запазва и интереса на ЕР ЮГ поради ноторно известния факт, че през есенно зимния период консумацията на ел.енергия се завишава. Съдът е посочил, че според чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ в случаите на техническа неизправност на СТИ, поради която използваната ел.енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество ел.енергия се изчислява по приоритетен ред на база на отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при невъзможност за преизчисляване по т.1. Приел, е че т.1 препраща към реда на чл.39, ал.4 и ал.5, неприложим в случая, доколкото касае отговорността на собственика на измервателните системи за проверката на валидността на данните и заместващите данни в случай на грешка или липсващи данни. Съобразил е, че данни за показателите относно релевантния период при приложение на методиката по чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ се съдържат в представената по делото Справка, изготвена от маг.инж.Х. Г., неоспорена по делото, обхващаща периода от 3

10.12.2020г. до 08.09.2023г., който е следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване от 26.09.2022г. до 10.10.2022г., но който е част от отчетния месечен период, за който се дължи заплащане на стойността на ел.енергията. За тази част от посочения отчетен период са отразени действително данни за общо консумирана ел. енергия – 4459 КВТЧ, от които с показатели по дневна тарифа - 3088 КВТЧ и по нощна тарифа – 1371 Квтч. Посоченият период според съда е недостатъчен да се приравни на отчетен период от един месец, тъй като след 10.10.2022г. до 10.11.2022г. показателите са нулеви (00), поради което за да се съблюдава базата на реалното потребление, както е доводът на жалбоподателя, съдът е прибавил компенсиращите данни от констатираните показатели по следващия месечен отчетен период, считано от 10.11.2022г, отразени с показания за консумирана ел.енергия - по дневна тарифа - 608 КВТЧ и по нощна тарифа - 256 Квтч. Така за база по чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ съдът е приел предметът за остойностяване по показателите за дневна тарифа 3088 КВТЧ+608 КВТЧ и по нощна тарифа 1371 Квтч+256 Квтч, съответно възлизащи на общо по дневна тарифа 3969 КВТЧ и по нощна тарифа 1 627 Квтч. Съдът е приел също, че приложимите цени за остойностяване на консумираната ел.енергия са по относимото към процесния период Решение на КЕВР II-19/01.07.2022г., според което цените по дневна тарифа са 0,24812 лева с ДДС за Квтч и по нощна тарифа 0,1425 лева с ДДС за Квтч. Така съдът е определил, че стойността на неизмереното количество ел.енергия по методиката, предвидена в чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ и изчислена по реда на чл. 162, пр.1 ГПК, възлиза на сумата 984,79 лева по дневната тарифа, а по нощна тарифа-на сумата 231,85 лева, или общо дължимата сума от потребителя е 1 216,64 лева. До този размер въззивният съд е признал дължимост на претендираното парично вземане на ответника, като над този размер до определения при едностранната корекция на сметката на потребителя в размер 6 397,88 лева е уважил отрицателния установителен иск.

Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Отговор на първите два въпроса е даден в цитираното от касатора решение по гр.д.№ 7040/2014г. на ІІІ ГО, според което съгласно чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото посочва, с оглед предмета на спорното право, изразените становища и направените възражения, как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване. Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на доказателства само, ако изрично констатира допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми страните.

Факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване. Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. Отговорът на третия въпрос е положителен.