Решение № 7067 от 20.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4138/2024
- Вид
- Решение № 7067
- Подписан
- 20.11.2025
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7067 гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100504138 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20246742 от 09.11.2020 г. по гр. д. № 49131/2019 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу А.А. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А.А. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1031,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, с аб. № 147390; сумата 46,93 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК – 18.05.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата 66,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.09.2016 г. до 20.04.2018 г., за които суми по ч.гр.д. № 31491/2018 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 3105.2018 г., като са отхвърлени исковете за: цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1031,58 лв. до пълния предявен размер от 1942,93 лв., или за размера от 911,35 лв., и за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2015 г.; цена на дялово разпределение за разликата над уважения размер от 46,93 лв. до пълния предявен размер от 62,58 лв., или за размера от 15,65 лв., и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.; обезщетение за забава върху задължението за цена 1 на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 66,70 лв. до пълния предявен размер от 340,84 лв., или за размера от 274,14 лв., и за периода от 16.09.2015 г. до 15.09.2016 г.; обезщетение за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер на 13,62 л. за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. В. Д. /наименувана „възражение”/, както и въззивна жалба от Х. А. Т. и Ц. А. К. – всичките като наследници на ответника А.А. Д.. В жалбите се излагат възражения за недопустимост на решението като постановено при липса на правен субект поради това, че ответникът А.А. Д. е починал в хода на процеса /преди насрочване на първото съдебно заседание/.
С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбите и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу А.А. Д. искове за установяване съществуването на вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 31491/2018 г. на Софийски районен съд.
С решение № 20246742/09.11.2020 г. претенциите са частично уважени срещу ответника А.А. Д..
По подадена от М. В. Д. въззивна жалба, наименувана „възражение”, е образувано в.гр.д. № 2841/2023 г. на СГС. След като е констатирал от представените писмени доказателства, че ответникът А.А. Д. е починал на 13.02.2020 г., преди края на устните състезания в СРС на 22.10.2020 г., въззивният съд с определение от 14.03.2023 г. е прекратил образуваното по жалбата на М. Д. като един от наследниците на А.А. Д. производство и е върнал делото на СРС за конституиране на наследниците на починалия ответник, връчване на препис от решението и всички последващи действия по администрирането.
С разпореждане № 20085021 от 24.03.2023 г. първоинстанционният съд в изпълнение на указанията на СГС, дадени с горепосоченото определение, е конституирал М. В. Д., Х.
А. Д. и Ц. А. К. като страни на мястото на починалия ответник А.А. Д., и е разпоредил да се връчи препис от решението на новоконституираните лица. Препис от решението е връчено на конституираните ответници - на 10.04.2023 г. на М. Д. и на 19.04.2023 г. на Ц. К. и Х. Д..
На 03.05.2023 г. е подадена въззивната жалба от Х. А. Д. и Ц. А. К. срещу решението по гр.д. № 49131/2019 г. на СРС, по която е образувано в.гр.д. № 13025/2023 г. на СГС.
Въззивният съд е приел, третият жалбопадател М. В. Д., подала първоначалната въззивна жалба, наречена „възражение”, не е внесла дължимата държавна такса, поради което е прекратил въззивното производство и е върнал делото на СРС за администриране на жалбата.
С разпореждане № 20119843/04.04.2024 г. районният съд, приемайки, че дължимата от третия жалбоподател М. Д. държавна такса за въззивно обжалване е била внесена от нея 2 на 26.09.2022 г., е изпратил отново делото на СГС за разглеждане на въззивните жалби на ответниците, констиуирани на мястото на починалия А.А. Д..
Въззивните жалби на М. В. Д., Х. А. Д. и Ц. А. К. /конституирани на основание чл.
227 от ГПК на мястото на починалия ответник А. Д./ срещу първоинстанционото решение № 20246742/09.11.2020 г. в частите, с които са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са уважени предявените срещу А.А. Д. искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е недопустимо. Видно от представеното по делото препис-извлечение от акт за смърт, издадено въз основа на акт за смърт № 282/15.02.2020 г., ответникът А. А. Д. е починал на 13.02.2020 г. – след предявяване на иска, но преди даване ход на устните състезания по делото /преди определението на съда по чл. 140 от ГПК и провеждането на първото съдебно заседание/. След като ответникът е починал преди съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания, и спрямо него е постановено решението по делото, това решение е недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник – лицето, срещу което е постановено решението, е изгубило правосубектността си поради настъпилата смърт. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.
Съдебно решение, постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. Този порок не може да бъде саниран от настоящата инстанция – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника , вече с участието на процесуалните му правоприемници, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с участието на правосубектните ответници. Новият състав на СРС трябва да извърши /да повтори / след призоваване на страните всички процесуалните действия извършени ненадлежно след 13.02.2020 г .
Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на спора съобразно изхода му.
Воден от горното, Софийски градски съд
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20246742 от 09.11.2020 г. по гр.д. № 49131/2019 г. на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу А.А. Д. /починал на 13.02.2020 г./ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А.А. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1031,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, с аб. № 147390; сумата 46,93 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК – 18.05.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата 66,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.09.2016 г. до 20.04.2018 г., за които суми по ч.гр.д. № 31491/2018 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 3105.2018 г., както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и извършване на процесуални действия съгласно мотивите на настоящото решение – с участието на правоприемниците на починалия ответник А.А. Д. М. В. Д., Х. А. Д. и Ц. А. К..
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4