Решение № 5728 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5728 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100508950 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10885/06.06.2024 г., постановено по гр.д. № 18817/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, е отхвърлен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Д. К. А., ЕГН **********, не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 15.01.2014 г. по ч.гр.д. № 16904/2012 г. по описа на СРС, 91 състав:

3058,36 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м. 11.2008 г. – м. 04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2012 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането;

645,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2008 г. до 24.07.2012 г.;

174,07 лв., представляваща разноски по делото.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е 1 осъден на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК да заплати на ответника сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Д. А..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и за нарушение на материалния и процесуалния закони. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е изтекъл 5-годишния давностен срок за погасяване на вземанията срещу наследодателя му. Излага подробни правни съображения, че за част от сумите е изтекла давност преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Посочва, че след налагането на запор върху банковата сметка на наследодателя през 2014 г. други изпълнителни действия не са извършвани. Оспорва молби на взискателя от 2017 г. и от 2019 г. да са прекъснали давността. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕООД, с който я оспорва като неоснователна. Посочва, че на 20.06.2017 г., 21.02.2019 г. и 18.02.2020 г. са депозирани молби за предприемане на изпълнителни действия. Цитира тълкувателната практика на ВКС, според която до 26.06.2015 г. не тече давност за вземания, предмет на висящи изпълнителни производства. Сочи, че давността на вземанията е петгодишна. Подробно аргументира разликата между перемпция на изпълнителното производство и погасителната давност.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Д. К. А., ЕГН **********, не дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 15.01.2014 г. по ч.гр.д. № 16904/2012 г. по описа на СРС, 91 състав:

3058,36 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м. 11.2008 г. – м. 04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2012 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането;

645,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2008 г. до 24.07.2012 г.;

174,07 лв., представляваща разноски по делото.

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с които ищецът отрича съществуването на претендирано от ответника право, поради което доказателствената тежест е обърната – ищецът следва да докаже наличие единствено на правен интерес от воденето на иска при твърдение за новонастъпили факти след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето вземане – факти, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

3

Следва да бъде отбелязано, че исковете са три обективно кумулативно съединени – целящи установяване на несъществуването на всяко отделно отричано вземане по изпълнителния лист, предмет на принудително изпълнение, макар вземанията да са изпълнявани в един общ изпълнителен процес. В този смисъл е константната практика на върховните съдии, обективирана в Решение № 195 от 25.11.2024 г. по т. д. № 1964 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и в цитираните в него решения и определения на ВКС. Това обстоятелство обаче не се отразява на разпределената доказателствена тежест, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. В този смисъл Решение № 22 от 10.03.2022 г. по гр. д. № 1112 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че на основание чл. 416 ГПК и въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 08.08.2012 г. по ч.гр.д. № 16904/2012 г. по описа на СРС, 91 състав, е издаден изпълнителен лист от 15.01.2014 г., с който К.И.Г. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

3058,36 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м. 11.2008 г. – м. 04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2012 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането;

645,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2008 г. до 24.07.2012 г.;

174,07 лв., представляваща разноски по делото.

Възражението на въззивника, че подаването на заявление по чл. 410 ГПК не прекъсва давността, за разлика от исковата молба, че наследодателят на ищеца – К.Г., не е подал възражение по чл. 414 ГПК, и по делото не е предявяван иск по чл. 422 ГПК, е неоснователно, тъй като се опровергава от изисканото и приложено по делото ч.гр.д. № 16904/2012 г. по описа на СРС, 91 4 състав. От същото е видно, че К.Г. е подал възражение по чл. 414 ГПК на 08.11.2012 г., като е направил възражение за изтекла погасителна давност.

„Топлофикация София“ ЕАД е депозирало искова молба с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, а с Решение, обективирано в протокол от 25.10.2013 г. по гр.д. № 2161/2013 г. по описа на СРС, 68 състав, постановено по реда на чл. 238 и сл.

ГПК, е признато за установено, че ответникът К.Г. дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16904/2012 г. по описа на СРС, 91 състав. Решението е влязло в сила на 25.10.2013 г. и по делото липсват данни да е поискана отмяна на същото по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.

Следователно първото прекъсване на погасителната давност за процесните вземания е от 07.08.2012 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК.

Възражението на въззивника, че част от претендираните суми са погасени по давност преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, е неоснователно.

Това е така, тъй като дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, е установена с влязло в сила неприсъствено решение, което не е отменено по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК, поради което обсъждане на този въпрос в последващо производство е недопустимо – чл. 299, ал. 1 ГПК.

Действително се установява, че с възражението по чл. 414 ГПК К.Г. е направил възражение за изтекла погасителна давност, поради което съдът не е следвало да постановява неприсъствено решение, а да разгледа спора по същество и да съобрази същото, но този порок на съдебното решение не може да бъде разглеждан в настоящото производство, поради което следва да се приеме, че претендираните от топлопреносното дружество суми са дължими към датата на постановяване на съдебното решение – 25.10.2013 г. От този момент насетне започва да тече законоустановения 5-годишен давностен срок за установени с влязло в сила решение вземания – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По делото е приет препис от изп.д. № 20148630401876 по описа на ЧСИ С.Х.:

С молба от 24.04.2014 г. взискателят по изпълнителния лист „Топлофикация София“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело, като е упълномощил по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ЧСИ С.Х. да определи 5 способа за изпълнение.

С ъ с запорни съобщения от 13.05.2014 г., адресирани до „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, на К.Г., наследодател на ищеца, е наложен запор върху всички сметки във всяка от банките до размера на общо дължимата сума /5491,70 лв./, изчислена към 27.05.2014 г.

С молба с вх. № 47560/20.03.2017 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е поискал ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, както и върху трудовото възнаграждение и/или пенсията на същия.

С молба с вх. № 11326/21.02.2019 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е поискал ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, както и върху трудовото възнаграждение и/или пенсията на същия.

С молба с вх. № 7547/18.02.2020 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е поискал ЧСИ да наложи запор на банкови сметки и трудови договори на длъжника, а в случай че не открие такива – да насочи изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасяне на публична продан.

С Постановление за спиране от 04.04.2023 г. изпълнителното производство е спряно като обезпечителна мярка, наложена с Обезпечителна заповед от 14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 11927/2023 г. по описа на СРС, 54 състав.

По делото са представени доказателства, че ищецът Д. К. А. е единствен наследник на К.И.Г., починал на 23.12.2022 г. – Удостоверение за наследници от 29.12.2022 г.

Както бе посочено по-горе, вземанията, установени с влязло в сила решение, се погасяват с общата петгодишна давност – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на III Г.О. на ВКС.

Съдебното решение, с което е установена дължимостта на процесните суми, е влязло в сила на 25.10.2013 г. Следва да бъде установено дали в периода след тази дата е изтекъл петгодишен срок, в който кредиторът е бездействал и не е предприел действия за прекъсване на давностния срок.