Определение № 3127 от 18.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3127 гр. София, 18.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

И. Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от И. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503036 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ищеца „МОТО ПФОЕ“ ЕООД срещу определение № 713 от 22.09.2023 г., постановено по гр. д. № 262/2023 г. по описа на ОС-София, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди, че с отговора на въззивната жалба е представил списък на разноските.

При администриране на отговора на въззивната жалба решаващият съд не е констатирал, че не налице описаните приложения и не е определен срок за представяне на същите. С разпореждане № 347 от 18.04.2023 г. СОС не се е произнесъл по искането му за присъждане на сторените по делото разноски, макар че е бил надлежно сезиран. С молбата за допълване на разпореждането в частта за разноските са представени описаните в писмения отговор доказателства. В случая не е проведено открито съдебно заседание, като към датата на постановяване на обжалваното определение са представени доказателства относно размера на сторените по делото разноски. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че в представения договор не са конкретизирани коя услуга на каква стойност те, тъй като не е налице такова законодателно изискване. Адвокатското възнаграждение е определено на база материалния интерес. Поддържа, че въззивното производство е образувано поради допуснати процесуални нарушения от жалбоподателя, поради което в него тежест следва да се възложат сторените от насрещната страна разноски.

Моли съда да отмени обжалваното определение, като уважи молбата му, депозирана по реда на чл.248 ГПК и му присъди сторените по делото разноски, чийто размер възлиза на 2 016 лв.

В срока по чл.276, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Н. Д. К..

Във връзка с функционалната компетентност на сезирания съд следва да се отбележи, че след изменението на чл.274, ал.2 ГПК (ДВ, 1 бр.50/2015 г.), в хипотези, когато въззивният съд се е произнесъл за първи път по отправено към него искане по чл.248 ГПК - когато не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК, неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК, но не пред ВКС, а пред съответния на апелативен съд. В тези случаи функционалната компетентност на апелативния съд произтича от характера на обжалваното определение, което попада в приложното поле на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. В този смисъл е последователната съдебна практика определение № 30 от 26.01.2022 г. по ч. гр. д. № 2751/2021 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; определение № 1109 от 15.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1449/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; определение № 1208 от 19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1818/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК и др. Следва да се отбележи също така, че съгласно мотивите на ТР № 2/23.06.2018 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ, бр.50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Така формираната съдебна практика намира съответно приложение и в производството по изменение/допълване на определение в частта за разноските.

Производството пред СОС е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от ответника Н. Д. К. срещу решение № 11 от 13.01.2023 г., постановено по гр. д. № 63/2022 г. по описа на РС-Костинброд, с което е уважен изцяло предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.347 ТЗ вр. с чл.236, ал.2 и чл.232 ЗЗД. Заедно с въззивната жалба е депозирана и молба за възстановяване на пропуснат срок поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца чрез адв. И. Т., с представено по делото пълномощно. Като приложение към отговора са описани: договор за правна помощ от 04.04.223 г., ведно с фактура и платежно нареждане. Същите не са приложени.

С определение № 347 от 18.04.2023 г. СОС е върнал въззивната жалба като просрочена, като производството по делото е прекратено.

С молба от 02.05.2023 г. ответникът по жалбата – ищец е отправил искане към въззивния съд за допълване на определението от 18.04.2023 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят не е изразил становище по направеното искане в рамките на определения срок.

С разпореждане от 05.06.2023 г. СОС е постановил, че ще се произнесе по искането след приключване на производството по обжалване на постановеното определение.

С определение № 1970 от 01.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1862/2023 г. по описа на САС, 13 търговски състав, обжалваното определение за връщане на въззивната жалба и прекратяване на производството по делото е потвърдено. В мотивите на определението е посочено, че с въззивната жалба е представена молба за възстановяване на срока за обжалване на 2 постановеното от РС-Костинброд молба по чл.64 ГПК, по която компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд, а не е от компетентността на въззивния съд. С оглед на това изложените в тази насока доводи в обжалваното определение не са обсъдени по същество, включително и ангажираните с частната жалба доказателства в подкрепа на твърденията та жалбоподателя. Съгласно определение № 333/09.08.2019 г. по гр. д. № 273/2010 г. на ВКС, ГК, II ГО, депозираната молба за възстановяване на срок за обжалване подлежи на разглеждане едва след стабилизиране на произнасянето на съда по въпроса за връщане на въззивната жалба, поради подаването й след изтичане на срока за обжалване. Едва след стабилизиране на акта на връщането на въззивната жалба се открива възможност да бъде възстановен срок, който е изтекъл.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на ответника по жалбата за допълване по реда на чл.248 ГПК определението за връщане на въззивната жалба и прекратяване на производството по делото чрез присъждане на сумата от 2 016 лв. Решаващият съд е констатирал, че с отговора на въззивната жалба не са ангажирани доказателства относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, макар да са описани.

Приел е, че ангажираните с молбата от 02.05.2013 г. доказателства в тази насока са несвоевременно представени, тъй като не се е стигнало до разглеждане на делото – обстоятелство, което е било известно на страната, която е отправила искане за прекратяване на производството по делото.

Констатирано е също така, че не е посочено каква част от уговореното адвокатско възнаграждение е дължимо за изготвяне на и подаване на отговор на въззивната жалба и каква част – за процесуално представителство във въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.283 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за разноските. Този процесуален ред намира приложение и при постановяване на определение за прекратяване на производството по делото.

В случая искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските е своевременно направено от ищеца, в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.275, ал.1 ГПК срок.

Предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на обжалваното определение не се е развило производството, инициирано от жалбоподателя, по реда на чл.64 ГПК – за възстановяване на пропуснатия срок за депозиране на въззивната жалба, които страната не е могла да преодолее, произнасянето на съда по разпределяне отговорността за разноските се явява преждевременно. Това е така, защото съдът следва да извърши преценка дали с поведението си жалбоподателят е дал повод за завеждане на делото или не. По правило при прекратяване на производството съдът следва да установи относимите съм спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството и да изследва дали с поведението си жалбоподателят е дал повод за завеждане на делото или не (определение № 300/16.08.2022 г. по ч. гр. д. № 1147/2022 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и др.). В разглеждания случай от значение е 3 обстоятелството дали във връзка с депозираната от ответника въззивна жалба ще се развие производство по обжалване на решенето на първоинстанционния съд или не. В първия случай отговорността за разноските ще се разпредели съобразно изхода на въззивнато производство, а ако такова производство не се развие, отговорността за разноските следва се разпредели от сезирания съд с искането по реда на чл.248 ГПК.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното определение следва да се отмени, като делото следва да се върне на СОС за произнасяне след приключване на производството по чл.64, ал.2 ГПК с влязъл в сила съдебен акт и съобразяване на изхода на това производство при преценка основателността на молбата по чл.248 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 713 от 22.09.2023 г., постановено по гр. д.

№ 262/2023 г. по описа на СОС, II въззивен граждански състав.

ВРЪЩА гр. д. № 262/2023 г. НА СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, за произнасяне по искането на ответника по жалбата – ищец в първоинстанционното производство „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК 00046811, заявено по реда на чл.248 ГПК, след приключване на производството по чл.64, ал.2 ГПК пред РС-Костинброд с влязъл в сила съдебен акт, съобразно изложените в настоящото определение мотиви.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4