Решение № 55 от 17.08.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Карнобат, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20232130200191 по описа за 2023 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Р. Т. В. против наказателно постановление № 23-0282-0000042 от 15.03.2023 година на Началник РУ в ОДМВР Бургас РУ Карнобат с което на същият жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174 ал.3 предл. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.

Жалбоподателят Р. В. с настоящата си жалба не оспорва фактите респ. обстоятелствата, че е извършил вмененото му адм. нарушение за което са му наложени и съответните горепосочени административни наказания с горепосоченото наказателно постановление. Същият твърди обаче в жалбата си, че издадения срещу него АУАН и процесното издадено въз основа на него НП са издадени при нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния такъв ЗДвП като се посочват същите твърдяни нарушения на процесуалния и материалния закон, вследствие на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно и затова моли да бъде отменено обжалваното от него наказателно постановление изцяло.

1

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява лично, като не се явява и негов процесуален представител или пълномощник, като по този начин същият не взема друго становище по издаденото срещу него наказателно постановление.

За административнонаказващия орган редовно призован не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание, като същият не взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира , че процесната жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 542440/ 25.02.2023 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е приложена към адм. наказателната преписка. Съгласно т. 2 във вр. с т.2.1. във вр. с т. 1.3.2. от за поведта на полицейските органи в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) заемащи длъжност вкл. младши автоконтрольор е възложено да издават фишове и да съставят актове,за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата.

Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Ц. М. Г. е именно младши автоконтрольор в РУ Карнобат при ОДМВР Бургас. Същия горепосочен АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на 2 двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, нарушителят В. не е заявил респ. посочил, че има възражения по АУАН, като го е подписал без такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН , актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта.

Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал АУАН , като същият е бил подписан и от двамата свидетели по него , имената и точните адреси на които са отбелязани в акта,съобразно разпоредбата на чл.

43, ал. 1 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43 ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е подписал акта, същият е получил и препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, според настоящия съд. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления – т.3 от заповедта и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда и е приложена като доказателство по делото , съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 3 във вр. с т. 3.8. от заповедта, началниците на съответното РУ в ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган В.Х.Х. е началник РУ Карнобат при ОДМВР 3 Бургас , поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят е санкциониран за едно нарушение, като АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП :

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 25.02.2023 г., в 01, 00 часа, в община Карнобат на третокласен път III- 795 , км. 31 по посока на движение град Карнобат , управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка Субаро модел Трибека с рег. № *** като отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба 4 на наркотични вещества или техни аналози . На водача е издаден талон за изследване с номер 112271 – нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта и и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – Ц.

Г. и Р. К. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози , като е отказал и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът кредитира в цялост показанията на горепосочените свидетели, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. В тази насока са показанията на горепосочените свидетели , посредством които се установява идентична фактическа обстановка, което се потвърди от фактите, обективирани в съставения АУАН, който както вече бе посочено има доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното. Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят в качеството си на водач на моторно превозно средство е бил поканен от полицейските служители да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози , като същият отказал да му бъде извършена такава проверка. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с такъв тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение. На следващо място, безспорно по делото е установено, че свидетелят Г. – младши автоконтрольор в РУ Карнобат при ОД на МВР – Карнобат е издал талон за изследване № 112271 от 25.02.2023 г., който талон е бил връчен на жалбоподателя и получен от него, за което той саморъчно е подписал на същата дата - 25.02.2023 г. в 02,00 часа. Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на процедурата за 5 изследване чрез кръвна проба и урина и с който талон, жалбоподателят е бил уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП – Карнобат до 120 мин. от връчването му. Т.е., от страна на жалбоподателя е налице и неизпълнение на предписанието за химико – токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотици или техни аналози. От доказателствата по делото, писмени и гласни, се установява по безспорен начин, че водачът е извършил и двете деяния, представляващи отказ да бъде изпробван за употреба на наркотици или техните аналози. Първо е отказал да бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотици, а впоследствие е отказал да даде кръв и урина за химико- токсикологично изследване, т.е. не е изпълнил и предписанието за изследване за употребата на наркотични вещества.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите посочени по-горе, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства: АУАН серия GА № 542440 / 25.02.2023 г. , талон за изследване № 112271 от същата дата. Иначе казано доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества, а в последствие и отказ да му бъде взета кръв за химико- токсикологично изследване за установяване на такава употреба е именно нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която вменява на водача такова задължение.