Определение № 20750 от 01.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20750 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Мариана В. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509494 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 -278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. С. Д., ЕГН ********** действаща лично и като законен представител на А.Л.Л. ЕГН **********, подадена чрез адв. П.-М.М.Б. ЛНА **********-АК Враца, срещу определение № 27170 от 28.07.2026 г., постановено по гр.дело №17631/2026 г. по описа на СРС, Г.О., 184 състав с, с което е прекратено производство по гражданско дело № 17631 по описа на Софийски районен съд, трето гр. отделение,184-ти състав, за 2026г., и делото е изпратено на Районен съд –Мездра за разглеждане по компетентност.

В частната жалба частната жалбоподателка Г. С. Д., действаща лично и като законен представител на А.Л.Л. твърди, че съда неправилно е тълкувал чл.7 от ЗЗДН и обжалваното определение е неправилно. Моли съда на основание чл. 278, ал. 2 ГПК да отмените Определението от 28.07.2026 г., постановено по ГД № 17631/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 184 състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Районен съд - Мездра, и да върнете делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за защита.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Постъпилата частна жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С обжалваното определение № 27170 от 28.07.2026 г., постановено по гр.дело № 17631/2026 г. по описа на СРС, Г.О., 184 състав, съдът е прекратил производството по гр. делото № 17631 по описа на Софийски районен съд, трето гр. отделение, 184- състав и същото е изпратено по компетентност на 1

Районен съд – Мездра. Изложени са мотиви в следният смисъл:

„Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).

Според чл. 7 ЗЗДН – компетентен да наложи мярка за защита е районният съд , в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. Съгласно чл. 118, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В първоначалната молба за защита молителката твърди, че след случката тя и детето А.Л. са отишли при родителите й в гр. Мездра, като изрично е посочила, че желае да бъде забранено на ответника да я доближава на адреси в гр. Мездра и в село Зверино, община Мездра. С разпореждане № 75783 от 22.06.2026г. съдът е дал изрични указания на молителката да посочи къде е било нейното и на детето фактическо пребиваване към момента на подаване на молбата за защита, предвид твърденията й, че след процесната дата заедно с детето е отишла в гр.

Мездра. С уточняваща молба молителката изрично е посочила, че на 21.06.2026г. при задържане на ответника е събрала по-голямата част от багажа си и този на детето и е заминала за гр. Мездра, като към датата на уточняваща молба все още пребивава в дома на родителите си, а пътува до местоработата си в гр. София. При тези твърдения съдът намира, че молителката и детето й фактически са пребивавали в гр. Мездра към датата на подаване на молбата за защита. Законодателят е използвал словосъчетанието фактическо пребиваване, а не обичайно, поради което съдът няма задължение и не следва да изследва въпроса за трайността на пребиваването на молителката и детето й в гр. Мездра. Единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи, че работното място не е тъждествено на фактическо пребиваване. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не е местно компетентен да разгледа подадената молба, поради което следва да прекрати производството по делото и да изпрати същото за разглеждане от РС – Мездра по компетентност.“ С оглед установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗЗДН , компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. В настоящия случай пострадали лица са Г. С. Д. и А.Л.Л., които от предоставените данни по делото са с постоянен адрес гр. София, ул.

****. От изложеното в молбата за място на извършени актове на насилие се сочи дома в които живеят, който е на територията на гр. София. Пострадалото лице е оправомощено да избере дали да подаде молбата за защита в районния съд по постоянен или настоящ адрес.

Съгласно чл. 7 ЗЗДН в редакцията в сила от 01.01.2024 г. компетентен да наложи мярка за защита е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. В предходната редакция местно компетентният съд е този по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, а с настоящата се дава още по-голяма гаранция за правата на същото, което може да се обърне за защита към 2 съда, който е най-близко разположен до мястото, на което то се е установило след 2 акта на насилие. В закона не е дадена легална дефиниция на понятието „фактическо пребиваване“. Доколкото законодателят не е използвал термина „обичайно местопребиваване“, следва изводът, че същият е вложил различно значение в употребения термин „фактическо пребиваване“. Както беше посочено по-горе сегашната редакция на закона дава възможност на пострадалото лице да сезира с молба по ЗЗДН този районен съд, който се намира най-близко до мястото, на което лицето се е установило след акта на насилие.

По делото няма спор, че към 21.06.2024 г. детето и майката намирали в гр. София, на адрес ул. ****.

Молбата по ЗЗДН е подадена на 22.06.2026 г., когато детето и Г. С. Д. са имали фактическо пребиваване в гр. София, поради което местно компетентният съд по чл. 7 ЗЗДН следва да бъде Софийски районен съд.

Действително в чл. 9 от ЗЗДН е предвидено, че в молбата пострадалото лице може да посочи друг адрес, ако не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, но се касае до възможност даваща защита на лицето спрямо другата страна. В цитираната разпоредба на чл. 9 от ЗДНН са уредени задължителните реквизити на молбата на пострадалото лице, с която сезира съда за произнасяне. От тази правна норма не може да се изведе изменение на правилата на установената по чл. 7 от ЗДНН местна компетентност. В разпоредба по чл.7 от ЗЗДН местна подсъдност е специална и за нея съдът следи служебно. В този смисъл е съдебната практика в страната-Определение № 1007 от 22.11.2019 г. на ОС - София по в. ч. гр. д. № 821/2019 г. Определение № 545 от 3.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 396/2019 г. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН урежда специална и изборна местна подсъдност – компетентен да наложи мерки за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2019 г. на ОСГК на ВКС, производствата по ЗЗДН не са типични искови производства, а представляват мерки на спорна съдебна администрация.

При този вид производства съдът е длъжен служебно да следи за наличието на предпоставките за законосъобразно развитие на производството, включително и за своята компетентност (родова и местна), с цел осигуряване на бърза и ефективна защита на пострадалото лице. Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН защитава особен обществен и личен интерес, поради което уредената в нея местна подсъдност има специален характер и съдът следи служебно за нея. тя ограничава избора на молителя единствено до неговия постоянен или настоящ адрес. Юридическият термин „обичайно местопребиваване“ се тълкува като мястото, където едно лице действително се е установило преимуществено да живее, като е създало там центъра на своя личен, социален и професионален живот. В случая от предоставените данни по делото за частната жалбоподателка Г. С. Д. и А.Л.Л. това е гр.София.

Необходимо е да се тълкуват правилата за подсъдността по чл. 7 ЗЗДН по начин, който максимално улеснява достъпа до правосъдие и не принуждава жертвата да пътува или да се явява пред съда по адреса на насилника.След 3 като пострадалото лице е с постоянен адрес в района на Софийски районен съд, този съд неправилно и не спазвайки съответствие закона за служебното начало е прекратил производството и го е изпратил по компетентност на Районен съд-Мездра.

Така мотивиран и на основание чл. 7 ЗЗДН, вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН, вр. чл.

118 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 27170 от 28.07.2026 г., на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по гр. делото № 17631 по описа на Софийски районен съд, трето гр. отделение, 184- състав и същото е изпратено по компетентност на Районен съд – Мездра.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, Г.О., 184 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4