Решение № 718 от 12.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. К., 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510102685 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ж.к. „И................., действащ чрез пълномощника си адв. М. М. Т. от Адвокатска колегия – Стара Загора, срещу застрахователна компания „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София 1504, район „Оборище“, бул.

„Княз Александър Дондуков“ № 68.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за заплащане на сумата от 300,00 (триста) евро, предявена като частичен иск от общо претендирано застрахователно обезщетение в размер на 10 000,00 (десет хиляди) евро за претърпени имуществени вреди – стойност на възстановителен ремонт по собствен на ищеца лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира Тоурер“, с рег. № ......., настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на 29.05.2026 г. в гр. К., по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ......., за който автомобил при ответното застрахователно дружество има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG......., ведно със законната лихва върху исковата сума на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2026 г., до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „Опел Зафира Тоурер“ с рег. № ........ На 29.05.2026 г. около 17:10 ч. автомобилът бил паркиран в гр. К., на ул. „Петьо Ганин“ № 1. При извършване на маневра за излизане от паркомясто водачът на лек автомобил 1

„Фолксваген Поло“ с рег. № ....... – М.В., поради невнимание и неправилна преценка на габаритите, е реализирала контакт и ударила паркирания автомобил на ищеца, с което причинила деформации и увреждания по неговата предна лява част (предна броня, пластмасов елемент около левия халоген, ляв халоген и датчик на предния парктроник). За събитието е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Ищецът своевременно е предявил застрахователна претенция пред ответника, заведена под щета № ......., по която е извършен оглед и съставен опис на уврежданията. С писмо от 11.06.2026 г. застрахователят е постановил отказ да изплати обезщетение с мотива, че характерът, височината и посоката на уврежданията не съответстват на механизма на събитието. Ищецът поддържа, че отказът е незаконосъобразен и необоснован.

В законоустановения срок по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрисконсулт И.С., е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG....... за автомобила „Фолксваген Поло“ с рег. № ....... към 29.05.2026 г.

Поддържа възраженията за липса на съвместимост между контактните повърхности, разлика във височините над 10 см и наличие на чужда (червена) боя по автомобила на ищеца, поради което отрича застрахованият автомобил да е участвал в произшествието. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради твърдение, че автомобилът на ищеца е бил паркиран в нарушение на ЗДвП в обхвата на пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“.

Оспорва размера на претенцията и твърди настъпване на икономическа тотална щета. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адв. М. Т., който моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Моли съда да допусне изменение на цената на иска от първоначално предявената в размер на 300.00 (триста) евро частичен иск от 10 000 /десет хиляди / евро, на сумата от 320.63 /триста и двадесет евро и шестдесет и три процента/ евро.

На основание чл. 214 ГПК съдът е изменил размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 320.63 евро.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото свидетелство за регистрация част I с № 013718160 се установява по категоричен начин, че ищецът С. Т. С. е собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира Тоурер“, с рег. № ......., рама № ......., с дата на първа регистрация 30.09.2014 г.

Между страните не се спори, а и от приложената справка от Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска към Гаранционния фонд е видно, че за лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ......., към датата на произшествието 29.05.2026 г. е имало действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG......., издадена от ответника „Дженерали Застраховане“ АД със срок на покритие от 16.05.2026 г. до 15.05.2027 г.

2

На 29.05.2026 г. около 17:10 ч. в гр. К., на ул. „Петьо Ганин“ № 1, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Опел Зафира Тоурер“ с рег. № ....... и лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ......., управляван от Мирена Панайотова Вардажиева. За настъпилото произшествие между двамата водачи е съставен надлежен Двустранен констативен протокол за ПТП.

На 04.06.2026 г. ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 във връзка с чл. 498 от КЗ, по повод на което е образувана щета № ........ На същата дата от служител на застрахователя е извършен оглед на пострадалия автомобил и е съставен Протокол за извършен оглед на МПС № ......., в който като увредени са описани следните детайли: предна броня (ремонт – тежък, боя), пластмаса на халоген (ремонт – тежък), халоген (подмяна) и парктроник (подмяна). С писмо изх. № ....... от 11.06.2026 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение с мотив за височинно и динамично несъответствие на уврежданията по двата автомобила.

По делото е прието заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице маг. инж. П. Н., което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно, ясно и обосновано, кореспондиращо с писмените доказателства и снимковия материал. Заключението установява следното:

1. Механизмът на ПТП се изразява в това, че при извършване на маневра „движение на заден ход“ за излизане от място за паркиране водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ....... е осъществил контакт с намиращия се в неподвижно, паркирано състояние лек автомобил „Опел Зафира Тоурер“ с рег. № ........ Ударът е настъпил между лявата задна странично-ъглова зона на задната броня на „Фолксваген Поло“ и предната лява част на „Опел Зафира Тоурер“.

2. По автомобила на ищеца са причинени конкретни имуществени вреди в предната лява част, изразяващи се в увреждане на предната броня, пластмасовия елемент около левия халогенен фар, деформация/счупване на левия халогенен фар и повреда на датчика на системата за паркиране (парктроник).

3. Налице е пълна техническа съвместимост и причинно-следствена връзка между описания механизъм на произшествието и констатираните деформации. Контактните следи по двата автомобила попадат в напълно съпоставим височинен диапазон – между 40 см и 60 см от нивото на пътната настилка, като локализацията и характерът на следите (триене и статично натискане при ниска скорост) категорично съответстват на взаимното им разположение при маневрата.

4. Пазарната стойност на необходимите резервни части, материали и труд за цялостното възстановяване на превозното средство по средни пазарни цени към момента на деликта възлиза общо на 320,63 евро с включен ДДС (в това число: нов ляв преден халоген – 64,65 евро; нов оригинален преден датчик за парктроник – 54,86 евро; ремонт, подготовка и боядисване на предна броня – 150,00 евро; демонтажно-монтажен и диагностичен труд – 51,12 евро).

Съдът счита, че следва да кредитира заключението на съдебноавтотехническата и оценителна експертиза, тъй като същото е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси, като по делото не се установява, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

Гореописаната фактическа обстановка не е оспорена от страните.

3

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Фактическият състав за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включва кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение по посочения вид застраховка, покриващо отговорността на причинителя на вредата към датата на събитието; 2) противоправно деяние (действие или бездействие) на застрахования водач; 3) вина (която съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното); 4) настъпила вреда за увреденото трето лице; 5) пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат; 6) спазване на изискването по чл. 380 във връзка с чл. 498, ал. 1–3 от КЗ за предварително предявяване на претенцията пред застрахователя.

В настоящия случай всички елементи от този фактически състав са доказани по пълен и категоричен начин:

Безспорно е установено наличието на валиден застрахователен договор за процесния автомобил „Фолксваген Поло“ при ответното дружество.

Изпълнена е и процедурата по чл. 380 от КЗ чрез подадената на 04.06.2026 г. писмена претенция, по която е постановен изричен отказ за изплащане на обезщетение, обуславящ правния интерес от съдебната защита по чл. 498, ал.

3 от КЗ (в този смисъл Определение № 3069 от 21.11.2024 г. по к. тр. д. № 1192/2024 г. на ВКС, II т. о.).

От приетите писмени доказателства и заключението на САТЕ се установява противоправното поведение на водача М.В., която при извършване на маневра на заден ход е нарушила правилата за движение по пътищата (чл.

40 от ЗДвП) и е ударила неподвижно паркирания автомобил на ищеца.

Законовата презумпция за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена от застрахователя.

Възраженията на ответника, че уврежданията не са резултат от произшествието и че съществува височинно несъответствие, са изцяло опровергани от заключението на експертизата. Вещото лице е доказало техническата съвместимост между деформациите и контактните зони на двата автомобила (ляв заден ъгъл на застрахования автомобил и предна лява част на ищцовия автомобил) и общия им височинен обхват (40–60 см), обосновавайки безспорна причинна връзка между произшествието и вредите (в съответствие с Решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 51 от 19.02.2025 г. по к. тр. д. № 1732/2023 г. на ВКС, II т. о. относно съвкупната преценка на доказателствата за механизма на ПТП).

По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

Доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, обуславящи съпричиняване, се носи изцяло от застрахователя съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК. На първо място, ответникът не представи никакви доказателства, установяващи наличието, действието и обхвата на пътен знак В27 на процесното място към датата на събитието. На второ място, съгласно задължителната съдебна практика на ВКС (Определение № 483 от 05.02.2024 г. по к. гр. д. № 2278/2023 г. на ВКС, III г. о., Определение № 2655 от 18.10.2024 г. по к. тр. д. № 857/2024 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 1042 от 23.04.2024 г. по к. тр. д. № 1965/2023 г. на ВКС, II т. о.), за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е необходимо не само формално нарушение на правила за движение, а поведението на пострадалия да се намира в пряка причинноследствена връзка с настъпването на вредоносния резултат, като обективно е допринесло за него. В настоящия случай автомобилът на ищеца е бил напълно неподвижен и събитието е настъпило изцяло поради виновно извършената от 4 водача на застрахования автомобил маневра, без състоянието на покой на увредения автомобил да е създало непреодолима или непредвидима пречка.