Решение № 1 от 16.01.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Нови пазар, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. С.а като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20253620200499 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба по чл.59 от ЗАНН от И. А. Д. от гр. К. срещу НП № 25-0307000731/25.09.2025 г.на началника на РУ Нови пазар.

Жалбоподателят сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, т.к не били описани в съответствие със закона нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Според жалбоподателя отчетената стойност на алкохол в издишания въздух била 1,06 промила, което било много близо до границата от 1,2 промила и поради това следвало да се приложи чл. 27 ЗАНН и санкцията да е определена в минимален размер, а не в максимален.

Жалбоподателят сочи, че следвало да бъде приложен чл. 28 ЗАНН, като му се отправи само предупреждение, тъй като нарушението му било маловажен случай.

Жалбоподателят твърди на последно място, че страдал от ниско кръвно налягане (артериална хипотония) и приемал медикаменти за неговото регулиране, а някои от лекарствата за това можело да влияят на показателите на техническите средства за измерване на алкохол.

Предвид на горното жалбоподателят моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят е направил искане за експертиза на взетата втора кръвна.

Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

1

Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по повод на установено от АНО административно нарушение, извършено на *** г.на път І-2 км.

135+655, около 01,10 ч., управлява л.а „***“ с рег. № ***, собственост на И.М.Х., след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с т4ехническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARDN 0035, който е отчел 1,06 ‰ концентрация на алкохол в кръвта. Издаден е талон за кръвна проба № 0185764. В акта са посочени нарушените законови текстове – чл.

5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Акта е подписан от жалбоподателя, като няма посочени възражения.

С акта са иззети като доказателства свидетелство за правоуправление на МПС № 284825951.

Акта е връчен на *** г. и в него нарушителят не посочил възражения.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM***/*** г., с която на нарушителят е отнето временно свидетелство за правоуправление на МПС № 284825951, за срок до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на нарушителя на *** г.

По делото е представен Талон за изследване № 0185764/*** г., съгласно който водачът е бил уведомен, че следва да се яви за медицинско изследване в ЦСМП гр. Нови пазар, до 40 минути.

Върху талона е написано, че лицето се е явило в ЦСМП, но е отказало да даде кръвна проба. Това е подписано от мед.фелдшер С.К..

Въз основа на акта е издадено НП № 25-0307-000731/25.09.2025 г. на Началника на РУ Нови пазар, в което е описано нарушението, за което е съставен. В НП е посочено, че деянието не е маловажен случай, съгл. чл. 28 ЗАНН. Наложеното наказание е по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000лв. (511,29 евро), както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца.

Наказателното постановление е връчено на 21.10.2025 г.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни органи и при съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, 2 поради което при издаването и връчването им не са допуснати формални нарушения на закона, водещи до неговата отмяна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС № 280834282, кат. М и В със срок на валидност до 27.01.2031 г.

На 18.08.2025 г. служителите на РУ на МВР Нови пазар, П. П. и И. М. били нощна смяна и след полунощ, на *** г. от диспечерите на тел. 112 получили сигнал за водач, който управлява автомобила си след употреба на алкохол. Сигналът бил подаден от съпругата на водача, на чието име се водел и лекият автомобил.

Двамата полицейски служители се отправили към изхода на гр. Нови пазар, посока гр. Шумен и в района на бензиностанция Петрол, забелязали движещия се лек автомобил „***“ с рег. № ***.

Около 01,10 ч., на водача били подадени сигнали да спре, същия изпълнил дадените разпореждания. В автомобила имало един пътник, който бил в нетрезво състояние.

Автомобилът бил собственост на И.М.Х..

Водачът бил изследван с доказателствен анализатор за употреба на алкохол, Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARDN 0035, който е отчел 1,06 ‰ концентрация на алкохол в издишания въздух. По време на проверката жалбоподателят съдействал на контролните органи, признал че е пил, не е оспорвал показанията на дрегера.

Издаден е талон за кръвна проба № 0185764/*** г., съгласно който водачът е бил уведомен, че следва да се яви за медицинско изследване в ЦСМП гр. Нови пазар, до 40 минути. Върху талона е написано, че лицето се е явило в ЦСМП, но е отказало да даде кръвна проба. Това е подписано от мед.фелдшер С.К..

По време на проверката е иззето като доказателство свидетелство за правоуправление на свидетелство за правоуправление на МПС № 284825951.

От така описаната фактическа обстановка, която се доказва по категоричен начин от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от АУАН, талон за изследване, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, протокол за лабораторна проверка на техническото средство за измерване от 28.04.2025 г., протокол за извършените с техническото средство проверки за алкохол за периода от 16.08 до 22.08.2025 г., справка за нарушител/водач, се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС, сочения лек автомобил, след употреба на алкохол.

Конкретната стойност на алкохола в кръвта е 1,06 ‰. Същата е отчетена в съответствие с чл. 3а – 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни 3 аналози. Отчетената концентрация на алкохол в издишания въздух не е оспорена от жалбоподателя, който е признал и за употребата на алкохол.

Така описаното съставлява нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който забранява на водачите на МПС-та да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Забраната за управление на МПС след употреба на алкохол е абсолютната.

За посоченото нарушение се предвиждат диференцирани според конкретната концентрация на алкохол в кръвта наказания – чл. 174, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Съгласно посоченото, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, водач който управлява МПС, с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, както следва: съгл. т. 1 при концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., а съгл. т. 2 при концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Установената от контролните органи концентрация на алкохол в кръвта е 1,06 промила, за което съответното административно наказание е по чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП.

На водача и настоящ жалбоподател с обжалваното НП № 25-0307-000731/25.09.2025 г. на Началника на РУ Нови пазар, е наложено наказание по чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000лв. (511,29 евро), както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца.

Така наложеното наказание съответства изцяло на предвиденото от закона по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП –лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000лв. (511,29 евро).

В конкретния случай наказанието по чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП е определено в абсолютни стойности, без толеранс в размера на наказанието, в зависимост от това дали отчетената стойност е по – близо или по – далеч от минималния диапазон или от максималния такъв на алкохолната концентрация.

В този смисъл твърденията на жалбоподателя за определяне на наказание в минимален размер е неоснователно, предвид на това, че наказанието е определено в НП съгласно посочените в санкционната норма граници, отговарящи на установената концентрация на алкохол в кръвта. Същото се явява законосъобразно по смисъла на чл. 27, ал.1 ЗАНН.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение не е маловажен случай, който да налага приложението на чл. 28 ЗАНН. Извършването на подобно нарушение води до тежки пътнотранспортни произшествия, не само с материални щети, но и с погубени 4 човешки животи, поради което и нарушаването на минималната толеранстност, която законодателят е дал на водачите на МПС до 0,5 промила, води до тежки санкции на нарушителите. В редица държави толерантността към управление под въздействие на алкохол е нулева, така както това е в българското законодателство по отношение на управлението на МПС под въздействие на наркотици.

Несъстоятелни и недоказани са и твърденията на жалбоподателя, че същия след като бил страдал от артериална хипотония (ниско кръвно) приемал лекарства, които повлиявали показанията за алкохол в кръвта. Такива лекарства жалбоподателят не е представил, ако изобщо приема такива, поради което тези му твърдения не се вземат предвид от съда.

Предвид на горното, съдът приема, че издаденото НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН.

Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното:

Жалбоподателят не представя доказателства за направени от него разноски, а единствено пълномощно, с което е упълномощил договорен адвокат да го представлява.

Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсулт.

Предвид на изхода от делото, с което се потвърждава издаденото НП като правилно и законосъобразно, то на жалбоподателят не се дължат разноски и искането му следва да се отхвърли.

Относно искането на въззиваемата страна по делото за разноски, съдът установи следното:

Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна. Съдът намира искането за разноски за основателно, доколкото по делото становище относно предявената жалба е изразил гл.юрисконсулт В. Д..

Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела е от 130 до 190 лв.

5