Решение № 140 от 28.06.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Карнобат, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20232130100985 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищците по настоящото дело И. И. Р. , Н. Р. Р. и Д. Р. Р. с която те са предявили искове с правно основание чл. 238 ал.2 от ЗМВР срещу Главна дирекция Жандармерия , Специални операции и борба с тероризма гр. София с които осъдителни искове молят съда да постанови решение с което да осъди горепосочения ответник да им заплати на всеки един от тях обезщетения в размер по на 23629, 32 лв. , всяко съставляващо по 12 месечни възнаграждения от по на 1 969, 11 лв..Същите горепосочени ищци молят съда да осъди ответника да им заплати всички направени от тях съдебно деловодни разноски по настоящото дело.

В съдебно заседание така предявените искове се поддържат от ищците чрез процесуалният им представител и се иска тяхното уважаване изцяло така както са предявени , ведно с всички законни последици от това.

Ответната страна е редовно уведомена за предявените срещу нея искове, на същата съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание , като същата е подала отговор в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който не оспорва , че така предявените искове се явяват

1 допустими за разглеждане , но изразява становище , че същите се явяват напълно неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени като такива изцяло. С оглед становищата и на двете страни и с оглед внимателно прочитане и преценяване на така предявените искове съдът е приел, че исковете се явяват допустим за разглеждане и като такива ги е разгледал по същество.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява лично, като за него се явява неговия процесуален представител , който поддържа становището в отговора на исковата молба , че иска се явява недоказан по основание и по размер и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Както бе посочено по- горе предявени са от ищците субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 238, ал.2 ЗМВР.

Ищците И. И. Р. , Н. Р. Р. и Д. Р. Р. твърдят, че са на наследници на Р.Н. Р. , починал на *** г. по време на служебна командировка в Гранично полицейско управление М.Т. като служител на Главна Дирекция „ Жандармерия , специални операции и борба с тероризма „ в териториално поделение

Зонално жандармерийско управление Б., като този техен наследодател е починал по повод на изпълнение на служебните му задължения. В качеството си на наследници и на основание чл. 238, ал.2 ЗМВР твърдят, че на всеки от тях се полага еднократно обезщетение в размер на 12 месечни възнаграждения. Въпреки отправената до ответника покана за заплащане на дължимите суми, плащане не последвало. Ето защо всеки от ищците претендира следните суми /съoбразно допуснатото в о.с.з. на 28.02.2024 г. изменение на исковете/: сума в размер на 23629, 32 лв., представляваща еднократно обезщетение на основание чл. 238, ал.1 ЗМВР за всеки един от тях. Претендират и разноски.

Ответникът Главна Дирекция „ Жандармерия , специални операции и борба с тероризма „ гр. София оспорва предявените искове изцяло по съображения, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила от заболяване, което обуславя липсата на причинна връзка между нея и действията на служителя, произтичащи от изпълнението на непосредствените 2 му служебни задължения. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно фактическата обстановка по делото, а и същата се установява по безспорен начин от събраните доказателства.

Безспорно е, че Р.Н. Р. е бил служител на МВР , считано от *** г., като преди смъртта си е работил в Зонално жандармерийско управление – Б. като мл. инспектор - ст. полицай в група 01 при сектор 02 ППДММ . Няма спор и относно обстоятелството, че Р.Н. Р. е починал на *** г. след дежурство по време на почивка по време на командировката му като служител на Зонално жандармерийско управление Б. за участие в съвместна дейност с Главна Дирекция Гранична Полиция при провеждане на специализирана полицейска операция по противодействие на незаконната миграция в зоната на отговорност на РДГП – Е. , която командировка е била за периода от *** г. до *** г. , като същият наследодател е ищците е починал по време на същата почивка в хотел Билдникс в гр. М.Т., което се установява и от приетите по делото докладна записка относно нещастен случай с държавен служител , Протокол № 1 от 10.02.2022 г. за определяне на комисия за разследване на причините за трудова злополука , Заповед № 6811з – 77 / 25.01.2022 г. на Началника на Зонална жандармерийско управление – Б. , Постановление от 04.08.2022 г. на Окръжна прокуратура Б. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11 / 2022 г. по описа на РУ – М.Т. пир ОД на МВР Б. пор. № 68 / 2022 г. по описа на Окръжна прокуратура Б. , както и от заключението на вещото лице А. Н. по назначената по делото съдебномедицинска експертиза , които доказателства , като неоспорени от страните по делото съдът е приел като абсолютни и в тази връзка обективни и достоверни изцяло. Причината за смъртта на служителя на ЗЖУ Б. била "масивна белодробна и сърдечна тромбемболия на базата на описаните изменения на белия дроб и сърдечно – съдовия апарат", видно от горепосоченото постановление и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно медицинска експертиза .От представеното удостоверение за наследници изх. № 820, издадено от община Карнобат на дата 11.09.2023 г. се установява, че наследници по закон на Р.Н. Р. са ищците И. И. Р. /съпруга/, Н. Р. Р. / син / и Д. Р. Р. /дъщеря/.Не се спори 3 между страните и факта, който съдът приема за достоверен , че Р.Н. Р. е бил лице по смисъла на чл. 142 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Между страните е безспорно, че размерът на месечното възнаграждение, получавано от Р.Н. Р. е 1969, 11 лв., което се установява и от приетата и неоспорена прегледна ведомост, издадена от Сектор „ Опазване на обществения ред в ЖТ „ /л. 33 и л.64 от делото/.

На 04.10.2023 г. със заявление вх. № 484000-4508 до ГД

Жандармерия , специални операции и борба с тероризма гр. София , ищците са отправили искане до директора на ГД ЖСОБТ да разреши изплащането на следващите им се обезщетения по чл. 238, ал.2 от ЗМВР,като с писмо рег. № 484000- 4839 от 19.10.20223 г. е отказано изплащането на същото обезщетение , затова съдът приема , че такова плащане не е извършено от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По иска с правна квалификация чл. 238, ал.2 ЗМВР:

В тежест на ищците е да установят следните обстоятелства: 1/ наличие на служебно правоотношение между Р.Н. Р. и ответника ГД ЖСОБТ гр. София ; 2/ обстоятелството, че Р.Н. Р. е загинал при или по повод изпълнението на служебните си задължения като държавен служител на ГД ЖСОБТ , че е налице причинна връзка между смъртта и извършените действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която Р. Р. е заемал; 3/ размерът на последното пълно месечно възнаграждение, получено от Р.Н. Р. .

С оглед становището на страните спорен е единствено вторият елемент от фактическия състав на вземането, а именно дали следва да се приеме, че Р.Н. Р. е починал при или по повод изпълнението на служебните си задължения като държавен служител на МВР, т.е. дали е налице причинна връзка между смъртта и извършените действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която Р.Н. Р. е заемал.

Съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на такава причинна връзка. Съгласно чл. 238, ал.2 ЗМВР на преживелия съпруг, децата 4 и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения. Дефиниция за това какво следва да се разбира под "загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" се съдържа в § 1, т.8 вр. т.5 и т.6 от ДР на ЗМВР – "загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 5 или 6. "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях /т.5/. "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност /т.6/.

От посоченото по-горе е видно, че Р.Н. Р. е починал по време на почивка след проведено от него дежурство във връзка с изпълнение на служебните му задължения във връзка с командировката и по време на същата. Безспорно е, че работата на служителя Р. Р. като ст. полицай е била свързана със стрес и нервно напрежение, поради което следва да се приеме, че независимо от това, че смъртта му е резултат от заболяване, а не на травматични причинители, тя е настъпила по време и по повод изпълнение на функциите му като държавен служител, поради което и на основание цитираните по-горе разпоредби на ЗМВР следва да се приеме, че той е загинал по повод изпълнение на служебните си задължения. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – Решение № 369 от 22.11.2011 г. по гр.д. № 1579/2010 г. на ВКС, IV ГО, както и Решение № 198 от 20.07.2012 г. по гр.д.

№ 1165/2011 г. на ВКС, III ГО, с която настоящият състав е длъжен да се съобрази, доколкото е постановена по реда на чл. 290 ГПК при отговор на въпрос, от значение за изхода на делото, идентичен с настоящия.

При това положение съдът намира, че предявените искове са основателни. Ищците попадат в кръга от лица, посочени в разпоредбата на чл.

238, ал.2 ЗМВР, и на всеки от тях се следва еднократно обезщетение в размер на 12 месечни възнаграждения – по 23629, 32 лв. /1969, 11 лв. х12месеца/.Затова така предявените искове от ищците като напълно основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло , ведно със 5 законните последици от това.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски имат само ищците по делото. На ищците се следват разноски в размер на 6563, 62 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете, които следва да им се присъдят . На ответника не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение,съобразно изцяло уважените искове.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса за трите субективно съединени иска в размер на общата сума от 2835, 52 лв.

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма гр. София ул. *** да заплати на И. И. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** , същата със съдебен адрес – гр. Б. ул. *** чрез адв. С. К. – АК Б. , съдебен адресат , сумата 23629, 32 лв., представляваща еднократно обезщетение на основание чл. 238, ал.2 ЗМВР, съставляващо по 12 месечни възнаграждения всяко по 1969, 11 лв..

ОСЪЖДА Главна Дирекция Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма гр. София ул. *** да заплати на Н. Р. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Карнобат, ***, същата със съдебен адрес – гр. Б. ул. *** чрез адв. С. К. – АК Б. , съдебен адресат , сумата 23629, 32 лв., представляваща еднократно обезщетение на основание чл. 238, ал.2 ЗМВР ,съставляващо по 12 месечни възнаграждения всяко по 1969, 11 лв..